Милен Георгиев е част от легендарния състав на футболния отбор на „Нефтохимик“ Бургас, който беше машина за победи в края на 90-те години на миналия век.
След края на професионалната си кариера вечно усмихнатият и позитивен бургазлия създаде своя футболна агенция, която представлява играчи и треньори в различни точки на света, инвестира и в различни бизнес проекти.
Днес Милен се изправя пред ново предизвикателство. Той е кандидат за народен представители от Бургаски избирателен район и е водач на листата на коалиция „Синя България“.
Днес говорим с него не само за политика, а за влиянието и върху страната, икономиката, спорта, културата и дори върху семействата.
Е, добре ...ако използваме футболните правила, за да бъде привлечен един футболист в нов отбор, той трябва да получи някакво интересно предложение. В твоя случай...колко време продължиха преговорите и как стана твоят трансфер в отбора на „КОД“ и на коалиция „Синя България“?
Привличането ми в „КОД“? Лесен отговор. Благодарение на Костадин Марков. Приятели сме с него. Видял е навярно потенциал в мен. Близки сме и той знае какви интереси имам, в какви ценности вярвам...А когато двама приятели споделят едни и същи ценности, всичко става лесно. В основата на „КОД“, на това, което е „Синя България“, стоя предприемачи, активни хора, работливи. Хора, които инвестират и създават работни места тук, в България.
Ти си бил на заплата само във времето, в което си бил професионален футболист? И след края на спортната ти кариера се оправяш и изкарваш парите си сам, така ли?
Де, да беше така. Обаче в не един случай докато съм бил футболист, съм играл без заплата. Но, да...след края на футболната ми кариера се оправям сам. Никога не съм бил на заплата, на държавна или общинска работа. Знам, че ако не работя седем дни в седмицата, няма да има какво да сложа на масата у дома за ядене и хладилникът ще бъде празен.
От много години, над двадесет вече, не знам какво е почивка. Събота и неделя имам ангажименти по работата. Това е моят начин. А имам и екип от около 50-70 души. Трябва да мисля и за техните заплати.
В „Синя България“ има много хора като мен, но онова, което ни свързва, е свободата. На мислене, на изказване. Точно това попитах в началото. Какво мога да говоря и какво не мога да говоря. Отговориха ми, че съм свободен човек и това е всичко. Ето защо споделям мисли и идеи, стига да бъдат „десни“.
Когато обяви, че ставаш част от „Код“ и „Синя България“, за да се кандидатираш за народен представител, колко „браво“, „супер“, „страхотно“, „успех, с теб съм“ и прочие похвали получи от приятели, близки и познати?
Честно казано, не мисля, че хората, които отправят тези похвали, са ангажирани партийно. Те са мои близки и приятели, затова се позволяват да ме коментират в социалните мрежи. Когато ми казват „браво“, те са водени от надеждата, която и аз имам, да бъдем равностойни на развитите европейки държави. Много хора не живеят като европейци в България, а уж сме част от ЕС. Затова е важно икономиката ни да заработи като в страна от ЕС, за да се чувстваме пълноправни европейци и на мястото си.
Добре..., а колко негативни реакции имаше по същия повод? По повод на участието ти в предизборната кампания? Колко „И ти ли, бе“, Ей, продаде се“, „Стана като ТЯХ“ и т.н чу и видя за себе си?
Аз съм нямал никави илюзии. Жена ми ми каза „Защо ти трябва и с това да се занимаваш. Малко ли ти е на главата всичко друго, че и с това почваш?“. Тя е права. Имаме бизнеси, ангажименти, но ...аз така си знам. Целта е да помогнеш на хората. Всеки може да ми звънне и до ден днешен, за да потърси помощ. Вдигма телеона и на непознати номера, защото нямам какво да крия, няма от кого да се крия. Може би не успявам да помогна на всички, но се опитвам, защото така са ме възпитали моите родители.
Това е политиката за мен. Помагаш на хората и това е всичко важно. Старая се да съм честен, включително и в това интервю.
Нямам дълги години политически опит, но имам цели, имам идеи. Ще бъркам и ще греша, но имам желание да се случват нещата. Не мисля, че нещата, които са нужни, за да живеят българите добре, са чак толкова сложни. Това би трябвало да е общата цел на всички политици, управляващи или опозиция. Добрите идеи и добрите политики да се прилагат. Политиката дава възможност да се осъществят идеи в полза на хората. Какво сложно има в това.
Ти си баща, родител. Какво би променил в полза на семействата в работата си на народен представител?
Ще спра излъчването на ЕВРОВИЗИЯ?
Защо?
Дано ме разберете правилно. Роден съм в Елхово, израснал съм в Бургас. Ценя изкуството, възхищавам се на творците. Слушам много музика, но когато се случи нещо такова, което разтърсва из основи всичко онова, в което вярвам и има смисъл за мен, майка, баща, семейство, пък ти излезе нещо такова като в последната ЕВРОВИЗИЯ, ами обзема ме разочарование.
Християнското семейство, класическото семейство...това за нас българите е основа.Да го защитим.
А как се виждаш като част от парламента в същността си на футболист и изобщо като представител на спорта? Какво е нужно да се промени в тази сфера чрез работата на народните избраници в Народното събрание?
В Парламента имаше хора, които се опитаха да променят спорта. Не успяха и не знам защо. Но Народното събрание се нуждае от такива „двигатели“ на промени в спорта. Ако щете, от камъче в обувката, което да притеснява и притиска за приемане на законодателни промени, които да решат проблемите в българския спорт. Как да ги решим? С финансиране...
Момент...пак говорим за пари. А откъде ще се намерят пари в държавата за инвестиции в спорта и в базата?
В „Синя България“ имаме страхотен колега икономист. Никола Янков. Препоръчвам да се запознаете с някои негови интервюта. На мен ми се иска от десетте процента данък печалба, които плащат големите компании на държавата, 1% да се реинвестира в спорта. По същия начин нека да се отделя за културата, защо не. Но в случая този 1% за спорт не да се излива безконтролно като финансов ресурс. Има основателни притеснения в държавата и затова тези средства не се дават, защото не е много ясно как ще се усвояват. Затова финансирането е нужно да бъде напълно прозрачно, но усвояването от спорта още по-прозрачно.
Най-вероятно ще ме питате защо е нужно на държавата да влага пари в спорт. Спомнете си 1994 година, когато по време на Световното първенство по футбол българите пълнеха улици на градове и села. Нацията беше обединена. Когато сме обединени, сме силни, а най-краткият път към обединението на българите е спортът. Хората се идентифицират с победителите, горди са с победите на спортистите. Аз се гордея от това, че съм българин, но младите? Те живеят смачкани, без самочувствие, без примери за подражание. Обожаваме Карлос Насар, но едно време имахме двадесет такива като него, а сега е сам. Държавата и общините не могат да абдикират от спорта.
Силата на държавата трябва да се усети от всички.
Винаги стигаме до парите. Как държавата да отделя средства, ако икономиката не е силна. Освен всичко, ти си и предприемач. Какво би променил за твоите колеги предприемачи от средната класа?
Държавата би била много по-силна, ако има много такива като мен. Предприемачи от среден клас. Не говоря за малките семейни фирми като на баща ми, дано и те се развиват добре, но говоря за такива като мен. С 50 до 100 работни места. Това е гръбнакът на икономиката. Такива, които работят, инвестират и не се отказват. Аз мисля за моите хора не само сутрин. Вечер също. Те чакат заплати, трябва да си хранят семействата. Като предприемачи ние искаме ниски данъци, но никой не би ни го позволил.
А истината е, че „обръчите от фирми“ се притесняват от горди, свободни и проспериращи малки и средни бизнеси. За „обръчите“ теч от 1 млрд. лева държавни средства е нещо хубаво, защото ще го вземат, но за малките и средни фирми 1 млрд. лева би бил страхотен тласък, ако остане в тях, за да го реинвестират в своя бизнес.
Аз разсъждавам така. Ако България е богата държава, такива като мен ще се увеличат като брой и ще създадат нови работни места.
Ами, кажете ми...каква е ползата от това, че в загиващо село държавата изгражда нов стадион за пет шест милиона лева за няколко хиляди зрители. Няма нищо лошо да се строи стадион на такова място, но той не се ползва. Не е нужен. Да не говорим, че няма кой да го поддържа в това село.
Една селска кметица се оплаква, че целият и бюджет е 100 000 лева, а подръжката на стадиона е 100 000 лева. Това е страхотно разхищение на държавни пари. Като човек от бизнеса не мога да го приема, защото това са нашите пари от нашите данъци и такси.
Слушам те и сякаш чувам как хората казват „Милен не е политик. Той е баща, спортист, бизнесмен, но не е политик. Какво ще търси в Парламента“...Е, на такъв човек какво би казал?
Ако някой каже „Аз съм политик“, това не го прави политик. Идеите го правят. Инициативите. Законодателните промени, които предлага и защитава. Помощта за хората от избирателния район и от страната. Волята да помагаш. Защитата на важни проекти. Амбицията да подобриш държавата.
Ако съм в Народното събрание, няма да ползвам служебен автомобил. За какво ми е? Аз си имам. Няма да получавам заплата и ще я дарявам за кауза, която ще обявя на 10 ни. За какво ми е, аз си имам спестявания. Добре съм, но ако около мен хората са зле, това не ми харесва. Искам да помогна и на други да са добре.
Имам две деца. Едното не иска да остава в Бургас. Малката е на десет години и също от сега говори, че ще ходи в чужбина. Това е страшно. Имаме прекрасна страна, а в нея всеки е срещу всеки. Водят битки, сочат се с пръст, а не чуват най-важното. Хората питат как ще се подобри животът им?
В последното заседание на Народното събрание взеха решение да забранят хазарта. Но аз имам друго мнение. Колкото държавата е по-бедна, колкото хората са по-бедни, толкова повече казина и игрални зали се откриват. Когато политиците променят държавата и направят хората по-богати, тогава няма да се откриват казина. Много е просто. Забраната не решава проблема.
В твоя хотел интересуваш ли се даден гост от коя партия е или какви убеждения има?
Няма как. Никога не се интересувам от това. Не ме засяга. Моята цел е гостът да е щастлив при мен. Така е и в политиката. Имам приятели от всякакви партии. Аз съм част от „Синя България“. Като коалиция и като идеи...това ми е допаднало. Ние искаме по-добра България, но ако някой от друга партия предложи по-хубава идея, аз няма как да съм срещу нея. Независимо от това, че дори наш опонент стои зад нея. Как да съм срещу добра идея, добър закон. Нали в Народното събрание трябва да се предлагат хубави идеи.
Ако съм в парламента и при мен дойде бургаски депутат от друга група с хубаво предложение за Бургас и региона, няма какво да коментираме. Подкрепям го, защото той преди всичко представлява хората от Бургас, а не партия.
С приятели и познати това си говорим. Как да стане по-хубаво в България. Всички това искаме, нали. Интересите ни са такива. Да си оправим държавата.
Обръщението на Милен Георгиев към хората от Бургаски регион е?
Да направим България по-добра. Всичко вече е казано защо трябва да се гласува. Няма да измисля нищо ново. Ще кажа само това, че който ме подкрепи, може да направи проста проверка. Да ме потърси и да се увери, че ще отговоря. Ще се опитам да помогна според силите си.
Не става дума за пари, защото понякога помощта е дори и само да изслушаш някого. Да го посъветваш.
На 10 юни могат да ме търсят не само тези, които са гласували за мен. Аз и в момента помагам, но не срещу условието някой да гласува за мен.
Истината е, че основната ми цел е да помагам на Бургас и на нашия регион.
Така или иначе, ако не съм в парламента, ще споделя идеите си с онези депутати, които ще ги реализират в полза на хората тук.
Но ще видите на 9 юни, че „Синя България“ ще е приятната изненада. Особено в Бургас.
купуването и продаването на гласове е престъпление
Коментари
.jpeg)
