И пак в неделя земя и небо, звяр и природа замират пред екраните на устройства всевъзможни, че „Войната на буквите“ отпочва се пак.
Още от първите секунди на серията става ясно, че войната е безмилостно жестока и един ще падне, а друг ще го смени.
Съответно зрителите изтръпват, друг път не видели, в едно да играят живи и умрели.
Тъй като о’бозе почившият цар Симеон прокара пътя, като игра известно време и след смъртта си във втора и в трета серия, този път сценарият увеличава бройката на живите мъртви.
По волята божия и по волята на сценаристите княз Баян кръжи бая време около трупа на отец Кузма и на равни интервали с викове „Отче, отче“ се мъчи да го посъживи до такава степен, че да му каже де е Караджата, пардон...де е Черноризец Храбър.
Междувременно неизвестен извършител привежда княза в безпомощно състояние чрез удар със стик или поне със сопа. Баян припада.
Припадайки, князът все пак успява да отбележи важната подробност, че нападателят му носи два различни ботуша. Остава неясно дали този странен аутфит се дължи на бедност, екстравагантно отношение към обувките или застраховка против уроки.
По-късно князът се свестява, само за да установи отново, че отец Кузма е предал Богу дух, макар че зрителят знае това от трета серия насам.
Все пак всички с удоволствие виждат, че в сетния си час отецът е нарисувал с изтичащата си кръв на пода на помещението неразбираеми букви.
Може би преходни и заключителни разпоредби, инструкции, техническо ръководство или просто препис от Жак Сониер от „Шифърът на Леонардо“, един сценарист знае.
Сръчен монах се втурва да изтрива буквите, нарисувани с кръв по пода, но княз Баян му забранява туй деяние.
Тук някъде зрителите осъзнават, че българският духовен клир е започнал силно да оредява, защото освен блаженопочившият Кузма са изчезнали монасите Партений и Лука, от което се поражда обосновано предположение, че може и да не са сред живите.
По същото време в двореца завърналият се княз Йоан споделя на майка си, царица Мириам, че му е писнало да стои в манастира и че желае кариерното му развитие да продължи в двореца, но царицата го отпраща безцеремонно. Не и трябва още един син да се мотае около любимото и чадо Петър.
Княз Баян решава да влезе под вънкашност чужда в някаква църква, където един монах се обръща към него с издайническото „Отче Храбър“, демек с това става ясно, че Черноризец Храбър е минавал скоро тъдява, но пак го няма. Ето защо сконфузеният монах обяснява, че най-търсеният човек в сериала идва и си отива, когато си реши.
Същевременно в двореца царица Мириам нарежда на някакъв албинос викинг, с име Рейнар, който мълчи като пукал, да отиде до Пловдив и евентуално да отрови претендента за престола княз Михаил. Мълчаливият Рейнар дори не кима. Просто мълчи като пукал и се изнизва от сцената. Не става ясно откъде се е пръкнал и длъжностната му характеристика на извършител на мокри поръчки остава доста спорна. Най-малкото трудно би могъл да се промъкне незабелязано със статута си на албинос из Средновековна България. Демек има същите проблеми като монаха албинос Сила от "Шифърът на Леонардо" на Дан Браун.
Иначе в серията това, че мълчанието е злато, продължава да се експлоатира като похват много силно от сценарния екип.
Край стените на Константинопол българската войска за поредна серия бездейства в някаква каменна кариера, а кавхан Георги учи цар Петър как се водят преговори. Общо взето поуката от напътствията е царят да мълчи като пукал, за да изглеждал надменен, защото това било гаранция за успех.
По божията воля и по волята на сценаристите княз Баян се скита немил недраг из някакви тунели под музикален съпровод на цигулка. Намира изписани букви на една стена и припада. Вероятно е открил правописни грешки из надписите по стената. Иначе няма обяснение защо припада за втори път в рамките на десет минути на две различни места. Малко по-късно го опипва сляп монах, заради което князът рипва на крака. Слепецът изчезва из тунелите и никакъв го няма.
Камерата ни прехвърля към стана на цар Петър, който мълчи като пукал по време на преговорите с император Роман Лакапин. Но в мълчанието си не изглежда като арогантен и горд владетел, а по-скоро като възглупав двойкаджия, който не си е научил урока. Може би и сам осъзнава това, защото изведнъж проговаря и изкарва преговорите от задънената улица, в която те са влезли. Накратко, склонява да отстъпи на ромеите Адрианопол / да се чете Одрин/ и получава обещание за брак с императорската внучка, красивата Мария. Заради което всички български мъже му завиждат, забравили гадовете, че всичко българско и родно трябва да любят, тачат и милеят. А членовете на фейсбук групата "На пазаруване в Одрин" са силно разочаровани от това, че пак трябва да чакат по границата.
Баян неуморно скита пак из влажните тунели, а царицата Мириам препуска към Филипопол, за да види „Тоя Рейнар отрови ли го тоя Михаил, най-сетне“.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН РОДИТЕЛСКИ КОНТРОЛ ВЪРХУ ВОЙНАТА НА БУКВИТЕ, ЗАЩОТО...
Уви, Михаил в отлично здраве и с нелепа плетена шапка на главата я посреща лично на полето, пък я кани на бърза закуска, демек двамата ядат правостоящи в ситуация на средновековен фаст фууд.
Царицата пие вода от бъчва, където кротко отлежават тленните останки на отровителя Рейнар, който продължава да мълчи като пукал. Това е единственият образ в серията, който през цялото време мълчи, но му отделят екранно време.
Царицата използва невниманието на зрителите и препуска на кон към Преслав.
Там брадат болярин и се обяснява в любов, но тя го натирва, защото иска гореща вана.
В Константинопол императорската внучка Мария разбира, че е обещана за жена на българския цар Петър, но тя пък е обещала ...по доста мъгляв начин, че може да стане жена на българския княз Баян. И заради този конфикт на интереси красивата ромейка прави опит да избяга зад граница с помощта на първия кораб за Одесос /да се чете Варна/ или за Месемврия / да се чете Несебър/. Намеква се, че транспортната свързаност по морските пътища между двете държави е била много добре развита, а в настоящето линията Бургас-Инеада- Истанбул не може да тръгне години наред.
Извън това безумно и безсмислено разсъждения на автора на този текст квартални стражи из улиците на Константинопол залавят принцеса Мария и по този начин вероятността да стане съпруга на мълчащия като пукал български цар с фалшиви перли по короната става все по-близка.
Княз Баян най-после е намерил начин да приключи странстванията си из мрачните подземни тунели, из които се скита през повечето време в серията и вече препуска из широколистна гора. Там открива нов труп, този път на отец Данаил, който е бил обесен. Слава Богу, Баян този път не припада, което вече е изненадващо с оглед на младата традиция. Но не открива и букви. Не открива и Черноризец Храбър.
Царица Мириам вече си е взела гореща вана и кани влюбчивия брадат болярин в покоите си, където го посреща изкъпана и го прелъстява. А той дори не е взел вана.
Серията свършва.
Мъките на зрителите и учителите по история едва сега започват, защото има толкова много въпроси
Един от тях е ...вие акъл имате ли да четете цялата тази нелепост до тук?
Ха, че то време за прогноза станало...
Студено, дявол да го вземе, студът те ще реже като с ножици! Човек за да се посъвсеме, са нужни барем две ...
Продължете текста сами или прочете оригиналното стихотворение от Смирненски.
Нека е хубав денят ви
Автор: Красимир Калудов
P.S друг възглупав текст като този можете да прочетете ТУК
Коментари
