Третата част от страховития психотрилър „Войната на буквите“ започва с милостивото предупреждение към зрителите за необходимостта от препоръчителен родителски контрол спрямо всички деца във възрастовия диапазон 12+
Ей, тоя плюс е много объркващ..., защото след трета серия става напълно ясно, че препоръчителният родителски контрол би трябвало да се разшири сериозно...
Демек да обхване колкото се може по-голяма част от широките народни маси, че да се спасят от кошмари. Защото опасността от неспокоен сън и нощно напикаване дебне отвсякъде.
В началото отново на армията от фенове на филмовата сага се припомня, че цар Симеон е предал богу дух във втора серия.
За всеки случай сегиз тогиз показват тленните му останки в близък и в далечен план, като си личи, че създателите на филма са били вдъхновени от мрачната комедия от 90 -те години „Уикендът на Барни“..., в която също се разказваше за труп и ролята му беше централна. Но млъкни сърце.
Смъртта на Симеон води до строги ограничения. Забраняват се всякакви песни, танци и позорища / тук поздравявам моя страхотен преподавател по „възрожденска литература“ Ю.П, който ме научи какво означава „гражданско позорище“ в две действия/
За контраст виждаме кратка сцена, която показва зле обръснатия император Роман Първи Лакапин как яде и пие и се весели в някакво помещение с размери на купе във вагон.
Царицата отново се визуализира и припомня, че волята на цар Симеон е била да го наследи синът му Петър. До нея патриархът само мънка, когато тя обявява, че светиня Му е присъствал на това волеизявление, а той хич даже не е бил там.
Царицата /актрисата в ролята е по-красива от Сюзън Сарандън, но...репликите и са малко ръбести/ все пак пробутва своя брат сурсувул Георги за кавхан, демек за нещо като премиер или CEO
Мръсни танци във втора серия на "Войната на буквите" и един страхотен папагал
Кавханът поема юздите на държавното управление и ...хваща гребена, за да вчеше косите на царицата. Изобщо това явно е някакъв важен риутал, защото вчесването на косите на царицата намира място и в трите серии на филма. Кавханът обаче е напълно плешив, така че уменията му да вчесва коси са доста спорни.
Вчесаната царица ляга до мъртвото тяло на цар Симеон, което повдига доста въпроси и е направо обезпокоително.
На сутринта заповядва на своята придворна да изнесе вещите на царя, дрехите му и храната от някакъв долап, пък да ги раздаде на хората.
Тук зрителят се чуди защо в покоите на царя има шкаф с храна, но няма кой да му отговори. И всичките царски принадлежности во главе с храната от шкафа му запълват две бохчи, за които се сбиват на улицата двама несретника.
Единият от тях по-късно умира след дегустацията. Изобщо храната от царския долап става все по-съмнителна.
Кратка сцена показва как лошо обръснатият император Роман Лакапин съвсем се е разгащил и пикае в миниатюрен басейн, където стои тъпо Теофилакт. Поне императорът не крещи този път. Само тихо пикае.
Цар Петър получава инструкции да отдели главата от тялото на византийски шпионин.
За такъв са набедили някакъв несретник с име Нестор. Цар Петър вдига меч, но няма сили и смелост да нанесе удар и тълпата, която е дошла да гледа този "ивент" от културния календар, го обсипва с дюдюкания. Нещо трябва да се направи спешно.
След три серии, в които е вчесвал неспирно косите на царицата бившият сурсувул и настоящ кавхан Георги решава да се докаже и грабва меча, пък отсича ромейската глава...Зрителите обаче, не губят надежда, че върховният чиновник ще развърти гребен в някоя от следващите серии.
Цар Петър наема някакъв средновековен стендъп комик и му нарежда да обикаля по села и градове, пък да осмива византийския император. Комикът обещава от сърце и душа да изпълни заръката, но му личи, че е напълно лишен от чувство за хумор. Всъщност и появата му в историята е лишена от смисъл.
По същото време от мокър сън за българските зрителки княз Баян за малко да се превърне в осъден на смърт, но успява да избяга...от Преслав.
Минути по-късно чрез средновековния хайпърлууп стига до Константинопол, за да се види с любимата си Мария, внучка на действащия император. Безпроблемно преминава през стените или под тях, все едно. /Изобщо за пореден път става ясно, че имперската столица е на една ръка разстояние/
Виждат се с принцесата, князът я изкушава с неустоима оферта да се отдадат на скитничество, живот без здравни осигуровки и дори без минимална работна заплата, но красивата ромейка е по-склонна да се омъжи за Петър, настоящ български цар, за да се жертва в името на мира...между двете държави.
Баян е съкрушен, но ...крушението му става пълно, когато в стаята нахлува стража и го арестуват. И нещата се повтарят.
От мокър сън на българските ТВ зрителки и любим на императорска внучка, аха, аха Баян да се превърне в осъден на смърт. Само че над главата му кръжат гларуси и това се приема за знамение. Заради това или заради друго, византийският император най-после започва истерично да крещи, както знаем, че може.
Вкарват княза в тъмницата, но с помощта на императора /владетелят е все така ужасно избръснат и с вид на песюр/ Баян бяга от килията и от Константинопол.
Преди това печели обществена поръчка от василевса. Параметрите и са „Ти ми носиш магическите букви на Черноризец Храбър, с които българската войска печели своите битки, а аз ти давам внучка си Мария за жена“
О, слабост, твойто име е жена.
Баян лети на крилете на любовта. Налага му се да лети, защото по същото време столицата на Източната римнка империя е обсадена от многохилядна българска войска, която се е събрала в две мизерни палатки от зебло, а край тях цар Петър полюшва сноп фалшиви перли по царската си корона.
Крепостните стени на византийската столица изглеждат покъртително паянтови и зрителят се чуди как изобщо удържат обсадата с тези свои крехки размери. А обсадата е страшна. И короната на цар Петър е страшна...бутафория. Това се вижда, когато царят пристига на помощ на своята войска с подкрепления...в състав от около трима четирима души. Работата става дебела.
Зрителите озадачено осъзнават, че крепостните стени на Константинопол са толкова ниски, че зад тях може да се види, че няма никакъв град. Просто крехки стени в полето.
Е, може да няма нищо зад стените, но когато многохилядната българска войска излиза от двете палатки и войниците започват да реват, ревът им се чува чак в императорския двор, който е незнайно къде ситуиран. където и да е, в него красивата ромейка Мария свири на арфа с изящните си ръце.
Пиле не може да прехвръкне покрай българската армия, но Баян някак преминава...през армията и стига до манастир вече в пределите на българското царство и вижда как търсеният от него отец Козма агонизира.
Пита го къде да търси Черноризец Храбър и магическите му букви, които да предаде на император Лакапин, пък той да му даде внучка си Мария за жена, но отецът умира, с което нивата на смъртност в тази серия стават вече застрашителни.
Застрашително става и отсъствието на какъвто и да е било смисъл в събитията в серията, заради което тя просто рязко свършва.
Зрителите хукват към хладилници и долапи, вадят ракия и наливат, пък пият, пият и им иде да закрещят като император Лакапин.
В поредна серия папагалът на Баян има изключително силна актьорска игра. Май това е всичко.
Еее, то време за прогноза станало.
Зима е. Студено е и по-студено ще да става, а компенсации за битовите абонати на природен газ няма да има.
Нека е хубав денят ви
автор: Красимир Калудов
Други текстове от рубриката "Време за прогноза" можете да прочетете ТУК
Коментари
