Втора серия на „Войната на буквите“.
Същото като в първа, но в повече.
Повече крясъци, например.
Император Мануил Лакапин / бдителен читател на този текст отбеляза, че всъщност владетелят е Роман I Лакапин/ явно вече е получил доклад от разузнаването си, от който разбира, че в първа серия Цар Симеон убедително е спечелил първо място в турнира „Истерик на столетието“.
Затова във втора серия василевсът крещи като обезумял.
Напълно разбираемо е.
С такава брада и с такава коса всеки император би крещял.
Лакапин наистина няма друг избор, когато се види в огледалото. Тогава започва да крещи насред поредния си разпад на личността.
А и мизерният интериор в имперторския дворец го докарва до лудост. На всичко отгоре Мануил Лакапин /читател на този текст уместно припомни, че е Роман I Лакапин/ знае, че трябва да търси някакви букви, но не знае защо ги търси. Напрежението се сгъстява и може да се реже с ъглошлайф. Все още никой от зрителите не знае защо се търсят буквите, но се знае, че е важно буквите да бъдат намерени.
Но ги местят постоянно. Този път ще ги укрият в Мадара, където е сигурно. Това ще се случи, преди да дойдат пратениците от Рим. Всички търсят буквите.
По някое време цар Симеон силно страда, защото е отнел живота на свой министър, пардон на свой болярин, който отказва да се включи в заседанието на болярския съвет, защото е ангажиран в непристойни деяния с безсловесна мома в покоите си.
Царят го убива в постелята му, но манипулира гласуването „за“ или „против“ поход към Константинопол. Тогавашната ЦИК не реагира хич.
Изобщо внушава се, че традициите в подмяна на вота при гласуването са си от време оно.
Симеон Велики държи реч, която би трябвало да надъха славната българска армия. Вместо това мотивиращото слово носи по-скоро белезите на наивно есе или на тромаво разсъждение. Зрителите масово отиват да вземат нещо от хладилника.
Войниците вяло крещят и размахват пластмасови мечове и пластмасови копия. Личи си и с невъоръжено око, че въоръжението им е закупено от „Джъмбо“. На едро.
БЪЛГАРСКИ БОЛЯРИ ИГРАЯТ ШАХ, ЦАРИЦА ПОРЪЧВА РОКЛИ И ДРУГИ ЧУДЕСА
Пътят към Константинопол е страшен, но славен и затова военната колона на българската армия се разтегля на стотина метра, за да се напълни екранът на телевизора. Пластмасовите копия се клатят заплашително, а сурвусулът обяснява, че няма за цел да надъхва престолонаследника Петър, а прави това за онези отзад. Онези отзад клатят пластмасови копия
В близък план две неща са безспорни.
Нежната красота и добрата актьорска игра на актрисата в ролята на императорската внучка Мария, както и поредното безсмислено изнасилване в български филм, демек онзи нелеп акт на Теофилакт с някаква монахиня, която беше поставена от сценаристите в покоите му за импровизирано литературно четене. Все пак в секс сцената не участва Параскева Джукелова, което е напредък от 90-години, когато във всички такива сцени напъхваха бедната Параскева.
Във втора серия най-после стигаме до сцена, за която ни подготвяха още в първа серия.
Танци!!!
Актьорите се движат по дансинга някак схванато и безизразно. Зрителят с напрежение очаква всеки момент да изскочи член на журито от „Денсинг старс“...и да закрещи „Ханш, ханш, ханш“.
Княз Баян сякаш се вслушва в този съвет и грабва красивата императорска внучка Мария, пък я вдига във въздуха като в сцена от „Мръсни танци“. Но всички са наясно, че това е сцена от „Войната на буквите“. Затова и повдигането на танцуващото момиче във въздуха е озадачаващо.
Както и онзи момент, в който князът в състояние на тежък макмурлук скита из каменна кариера, за да се срещне с магьосници от Дамаск, които му баят нещо на главата, от което махмурлукът му се усилва още повече. А можеха просто да му дадат аналгин. Нали уж са магьосници. Личи им от километри, че нямат разрешително за дейността си.
Следва нова силна сцена.
Царят и царицата разсъждават КАКВОМОЖЕДАБЪДЕ.
Според царицата Симеон ще бъде велик император на българи и ромеи, което е малък пропуск, защото в Източната римска империя живеят още доста народи. Но тях кучета ги яли.
Царят изпитва някакво колебание, което се засилва. Припада.
Става ясно, че в далечен Константинопол император Лакапин отсича главата на статуя на цар Симеон.
Официално статуята изобразява неизвестно кого, но неофициално се наслагва мнението, че е статуя на българския цар.
Както и да е.
Цар Симеон видимо приключва своя земен път. Осъзнавайки, че му остава малко време в серията и вече няма да може да крещи, той дръпва една дълга и тягостна реч, в която търси прошка от царицата заради това, че е обичал България повече, отколкото нея.
Царицата прощава. Тя явно е забравила, че в средата на втора серия царят и е отвъртял мощна плесница, докато и обяснява, че е унизила сина им Петър и че има не един, а двама, че и трима синове.
Царицата в стил „БИЙМАОБИЧАМТА“ обсипва царствения си съпруг с целувки. Забравя да извика лечителя и прави това, когато вече е много късно. Лечителят така или иначе не идва. Изобщо проблемите със спешната помощ по тия земи са от векове за векове.
Симеон споделя, че иска да го наследи Баян. Общо взето се усеща, че ролята му е изчерпана, а и предсмъртното му слово е разтеглено като монолог в "Малката булка"
Царят умира, но друг се "ражда". Лечителят не се вясва никакъв.
Петър ще стане цар, а междувременно Баян се е върнал от Константинопол, но някак се разминава с българската армия, която е край стените на византийската столица. Част от българската армия също се връща към Преслав, за да може с нея да се върне млечната сестра на Баян, която е вече под вънкашност чужда на войник. Изобщо движението между Преслав и Константинопол е интензивно и отнема кратко време, заради което отделни герои често го изминават.
По отсечката в някакъв момент се движи и гарван, за да носи съобщение.
В края на втора серия император Лакапин убедително печели състезанието „Кой крещи най-силно“. Неговият основен опонент вече е извън филма.
Безспорно папагалът на Баян също печели уважение със силната си актьорска игра.
Зрителите отиват нервно до шкафа, за да си налеят по една голяма ракия.
Всички чакат трета серия, а злобни и отвратителни критици, които нищо не разбират от актьорска игра и филмопроизводство, обсипват серията със злостни критики. За брадата на императора се хванали. Нещастници.
Ха, че то време за прогноза станало.
Днес ще е облачно и хладно. Температурите ще се понижават до стойности, нормални за януари.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
P.S И все пак...не забравяйте, че е много по-трудно и тежко да създаде хубав филм, да се напише интересен роман или добър сценарий, отколкото да се пльосне възглупав текст като този, който току що прочетохте. А питате ли се какво му е на император Лакапин да крещи на неравни интервали от време. Ето, например внимателен читател отправи напълно уместна забележка към автора на този текст, че василевсът е Роман I Лакапин, а не Мануил. Тук някъде авторът на безсмисления текст просто млъква засрамен от собствената си глупост.
Да пожелаем на "Войната на буквите" да спечели войната за обичта на зрителите. Останалото е без значение. В това число и критиките.
Коментари
