Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас“
Разбира се, ще се намерят патриоти, които гневно ще възнегодуват срещу тези думи и дори биха извили врата на онзи, който ги е казал, но...няма как да го направят, защото авторът отдавна не е измежду живите, освен това е не кой да е, а писателят, поетът и общественикът Петко Рачов Славейков.
Хм, вероятно в този момент в някои кухоглавия се появява плаха мисъл „Ха, значи Славейков не е име на бургаски жилищен комплекс, а име на български класик и възрожденец???“
Тук е времето и мястото да поясним, че възрожденец ще рече човек напредничав и народен водач, а не член на една русофилска партия, която генерира предимно крясъци и заплахи за онези, които не са съгласни с нея.
Представяте ли си колко е бил разочарован и омерзен бай ви Петко, за да изрече тези думи, с които буквално да зашлеви шамар връз бузите на средния българин от онези времена? Тогава пак е имало кресливи псевдопатриоти, русофили и русофоби. Нагаждачи също. И подлеци е имало, колкото щеш. Архиподлеци дори.
А представяте ли си какви думи би ни посветил днес Петко Славейков?
Представяте ли си как би възпял мазните борби за олио от онзи ден?
Питам се колцина от онези българи, които се тъпкаха, смазваха, мачкаха, проклинаха, псуваха, блъскаха и пререждаха на опашките за олио, колцина от тях биха се наредили в студен, дъждовен и мразовит ден на петстотин метрова опашка, за да влязат в музея на Ватикана в Рим?
Или да се наредят на опашка пред някоя галерия във Флоренция?
Или пък колко от тях са влизали в археологическите музеи в Созопол и в Несебър, да речем.
Питате какво общо имат музеите с олиото на промоция ли? Разбира се, че нямат нищо общо. Това са два свята, от които единият е излишен и е повече от ясно, че излишни са музеите за онези, които искат евтино олио.
Мазната война в холограмна република България
Днес мярнах в един роман едно изречение, което ме порази с простотата си...“Аз не добър роб, защото много пътувал по света“
Думите принадлежат на роб, който трудно се погаждал с робството и господарите си, защото просто видял други свободни народи по света, докато обикалял. И веднъж вдишал от тази свобода, отказал да бъде роб или поне да мисли като роб.
Пак в този роман пишеше нещо от типа на „Ако пътуваш достатъчно дълго по света, там някъде ще срещнеш себе си“
Апропо, кого срещнахте на опашката за евтино олио?
През почивните дни един вожд и учител ни покани скоро време на среща. Заговори за своето голямо завръщане...Сам обясни, че всички имали нужда от него. Бил като овчарско куче.
И всички лакеи около него заговориха в един глас за връщане на бял кон..., защото в епохата на белия кон олиото било евтино.
Токът също. Бензинът пък бил направо без пари по времето на онзи, които иска да се върне на бял кон.
Но истината е, че „Конникът без глава“ не може да се върне на бял кон, защото историята няма задна скорост. И едно такова завръщане ще бъде завръщане в миналото, а не в бъдещето.
Можеш ли да върнеш назад течащата река на времето? Можеш, ама ако спре да тече реката, тя се превръща в блато.
Можеш ли да затвориш вятъра в стая? Можеш, но ще го превърнеш в застоял въздух.
Но можеш ли да изпържиш картофи без олио, да те питам теб!!! – чувам въпрос от прагматично мислещ сънародник..., който носи два стека олио на раменете си. От евтиното.
Не мога да ги изпържа без олио, защото нямам еърфраер, но мога да сваря картофите – бих му отговорил.
Еърфраерите са най-големият враг на продавачите на олио и на Тутраканска селищна система. Варените картофи пък още по-голям.
Олиолуя братя и сестри, българи. Олиолуя. Да бъдете благословени с евтино олио и за друго не мислете.
Едно старо и хитро овчарско куче пак се предлага да пази двора ви..., но ако зависи от него, никъде няма да ходите извън двора си, за да не видите, че в другите дворове е по-хубаво. На това му казват стабилност.
Тъжен е този живот, в който евтиното олио се превръща в смисъл на живота.
Евтино е и води до опашки и до бой.
Олиолуя, олиолуя!!!
...
Бива ли така, кой ви би по главите да четете тия безсмислени брътвежи...
То, неусетно време за прогноза станало.
Днес температурите в Бургас и в региона ще са над нулата, ама не много. Четири пет градуса и толкоз.
Поне няма да вали.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Вземи само най-необходимото и бягай към...спасението
Коментари
