По време на изминалото заседание на общинския съвет в Карнобат в дневния ред бяха включени предложения за изграждане на ветрогенераторен парк и на фотоволтаична централа. Съветниците от ГЕРБ и БСП не подкрепиха докладните записки и по този начин инвестициите в съоръжения за производство на „зелена“ енергия от слънце и вятър бяха отхвърлени. Така въпреки безспорните предимствата на природните си дадености местната общност се оказва в ситуацията „Във вода гази, жаден ходи“. Потърсихме за коментар вносителя на отхвърлените предложения, т.е кмета на община Карнобат Георги Димитров.
На последната сесия беше разгледана сериозна сделка, свързана с изграждане на фотоволтаично съоръжение, което ще произвежда „зелена“ енергия“ . Може ли да се каже, че Карнобат се превръща в притегателно място за инвеститори от тази сфера?
Само едно уточнение. Не една сделка, а две отделни сделки бяха разгледани. За изграждане на ветрогенераторен парк в землището на село Железник и за изграждане на фотоволтаична централа край село Зимен. И двете обаче бяха отхвърлени от съветниците.
Щом има интерес, значи компаниите признават природните ви дадености. Използвате ли в пълна степен този свой потенциал, за да ви носи приходи в общинския бюджет?
Карнобат безспорно разполага с такива дадености. И вятър, също и слънце. Само че към настоящия момент инвестиции се правят в малки централи, до 30 киловата в частни дворове. За големи енергийни мощности засега удряме на камък.
Имаше един голям работен проект преди около десетина години. При него се стигна до право на строеж, но после заради промени в законодателството проектът не се изпълни. А това беше голям ветрогенераторен парк, с 33 перки - около 100 мегавата.
Подобна беше и съдбата на другия ветрогенераторен парк в село Железник, но той беше с малко по-малка мощност. И при него стигнахме до право на строеж, мина през съответните оценки, през съответните ПУП-ове, но нещата спряха.
Сега инвеститорите се опитаха да възродят този проект, говоря за ветроенергийния парк край Железник, но общинският съвет не позволи да се случи това инвестиционно намерение.
По същия начин съветниците действаха и по отношение на друго инвестиционно намерение за изграждане на фотоволтаичен парк в землището на село Зимен върху площ от 950 дка. Важен факт е , че терените там са неизползваеми и не носят приход на общината.
Признавам, необяснимо ми е решението на Общинския съвет.
И в двете ли сделки вие сте изключвали вариант с продажба на терените?
Изобщо не е ставало в нито един момент дума за продажба. Докато аз съм кмет, няма да предлагам продажби, защото това води до декапитализация на общината.
Разчетите са много елементарни. Ако тази земя, т.е терените край Зимен са девета, десета категория, при продажба цената не би могла да бъде по-висока от 600-700 лв. на декар. Дори да беше трета категория, максимум бихме могли да получим 1 млн. лв. А ние предложихме вариант с „право на строеж“ от порядъка на около 250 – 300 000 лв, платими еднократно. От този момент нататък всяка година в общинския бюджет биха влизали около 30 000 лв. такса за срока на договора. Предложихме тази такса да бъде обвързана с цената на тока или с размера на минималната работна заплата, в случая на 45 минимални работни заплати годишно. По този начин бихме защитили и гарантирали приходите. Само за 30 години, колкото е периодът на сделката, общината би получила два пъти повече пари, отколкото при продажба. Но не само това. Така ще запазим собствеността върху земята си.
Това обясних на съветниците по време на сесията, но те отхвърлиха сделката за фотоволтаичната централа. Не сме говорили за продажби. Да, имаше подобна идея, спомена се нещо при заседанието на комисиите, но остана дотам. Аз не искам Общината да се разделя със своя собственост.
По време на гласуването вероятно сте се опитал да анализирате позицията на съветниците, които гласуваха против. Всъщност стана ли ви ясно какви бяха техните съображения и доводи да не подкрепят сделката?
Нямаше мотиви. Учудващо за мен беше това, че нямаха мотиви. Един съветник попита защо сделката е чрез Закона за енергетиката, а не чрез Закона за общинската собственост, т.е чрез концесия. Истината е, че в страната има голямо търсене на такива терени, защото има срок за бързо преминаване към „зелената“ енергия. Виждаме какво става, т.е какво по-точно не става с ядрената централа, която вероятно няма да бъде изградена. Вече е ясна и съдбата на енергоизточниците от типа на въглищните централи. Рано или късно, без да съм лош пророк, тези централи ще бъдат затворени. Тогава ще трябва да разчитаме на алтернативни източници на енергия. Вода, вятър, слънце. Видяхме какво стана с водата миналата година. Слънцето и вятърът обаче са достатъчно.
Нямам амбициите да превърнем Карнобат във водещ енергиен център в България, но при тези природни дадености, които имаме, е непростимо да пропускаме възможности. А ние това правим. Губим възможности.
Защо концесията е неработещ вариант в случая?
Концесионната процедура е изключително сложна и изисква много време. Дълга е, има правни, икономически и екологични анализи. Минава през много институции и агенции.
Съветници поставиха въпроса дали не бихме могли като община да участваме в преговори и да поставим по-тежки условия на инвеститорите. Сигурно може, но нека не забравяме, че в един договор има две страни. Наемните отношения и това, което получава общината, трябва да са по силите и възможностите на фирмата наемател. Но в интерес на истината ние изобщо не стигнахме дотам. Нямаше никакви мотиви и съветниците не подкрепиха предложението. Гласуваха против.
Вероятно не обичате да разсъждавате върху неслучили се събития и да гадаете върху условия от типа на „Ако беше станало това…“ Но все пак…нека ви попитам в чисто икономически план. Ако тази сделка с фотоволтаичната централа беше се случила, според вас тя щеше ли да привлече внимание на други компании от сферата на „зелената“ енергия и да послужи като модел за други подобни сделки?
Естествено. В добрия смисъл това щеше да е класически случай на „ефекта на доминото“. И в момента има интерес на български и чуждестранни компании за инвестиции в подобни съоръжения за производство на „зелена“ енергия в Карнобат. Няма как. Това е бъдещето.
Ако това е бъдещето, защо съветниците са против него?
Преди няколко месеца съветниците дадоха своето принципно съгласие за реализиране на това инвестиционно намерение. Говоря за изграждането на фотоволтаичната централа върху 950 декара в землището на село Зимен. Беше взето решение за промяна на статута на собствеността върху тези терени. От публична общинска стана частна общинска собственост. И сега, шест месеца по-късно същите съветници гласуваха против. Няма аргументти. Може би са някакви лични мотиви.
Но част от съветниците изразиха резерви около самата компания инвеститор. Споменаха, че нейни проекти не са се случили в други общини. Какво бихте казал по този въпрос?
Знам, че фирмата има сериозни и големи проекти, които вече са се случили. А това, че някъде, на някои места това не е станало, ами виждате, че и Карнобат е такъв случай.
Продължава ли преминаването към „зелена“ енергия в Карнобат да е ваш приоритет?
Как иначе. Общинският съвет гласува и прие програма за енергийна ефективност и е заложил в нея изграждането на точно такива обекти. Излиза така, че аз и администрацията трябва от една страна да изпълняваме тази програма, която съветниците са приели, а от друга страна когато предложим реални проекти по програмата, те се спират от съветниците. Признавам, логиката ми убягва.
А търсите ли някаква скрита логика в това, че представителите на ГЕРБ и БСП в общинския съвет гласуваха заедно срещу сделката?
По никакъв начин няма да коментирам това. Би ми се искало да вярвам, че те представляват хората от община Карнобат, а не партиите си.
Какво конкретно загубиха хората от община Карнобат, след като Общинският съвет гласува против тези сделки за изграждане на ветрогенераторен парк край село Железник и за строителство на фотоволтаична централа край село Зимен?
От двете сделки еднократни приходи от правото на строеж за около 400 000 лв. и всяка година около 40 000 лв. допълнителни приходи. Губим около 250 работни места със заплати и осигуровки в процеса на изграждане на съоръженията и около 25-30 работни места в процеса на експлоатация на парковете.
Окончателно ли е сложен край на тези сделки или съществува вариант след време отново да ги поставите на вниманието на съветниците?
Много ми е трудно да ви отговоря. Опитвам се да отчета всички външни и вътрешни фактори. Дори и това, че се намираме насред предизборна кампания, макар че не виждам как отказът да се подкрепи една такава инвестиция би донесъл плюсове на някого. Аз пък като вносител изобщо не мога да имам нито плюсове нито минуси, защото не участвам в предизборната кампания. Остава като вариант случилото се да е в резултат от някакви лични интереси или лобистки интереси. Нямам представа и не бих си позволил да обвинявам никого в нищо.
Аз нямам право да правя крачка назад. Имаме одобрена и приета програма за енергийна ефективност в общинския съвет, има фирми, които предприемат стъпки в тази сфера и ако те са направили вече някакви разходи, ще си ги поискат обратно от общината.
Нека отново да кажа, че в Карнобат имаме изключителни природни дадености, затова е непростимо към хората след нас сега да пропускаме възможности за привличане на инвеститори в сферата на „зелената“ енергия.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
