Представяме ви още един анализ на здравния мениджър Зияд Ел Масри, посветен на ситуацията с епидемията от коронавирус в България.
Имате ли обяснение за себе си защо се стигна до такива стряскащи нива на заразени, болни и починали българи от коронавирус?
За съжаление в България ние винаги сме закъснели или изненадани. Когато падне първият сняг, ние сме изненадани. Когато се случи някакъв инцидент, ние сме изненадани, че е се случил. Така е и с епидемията от коронавирус.
Ще ви припомня за световната икономическа криза през 2008 год. Тогава у нас се хвалеха, че до нас нищо няма да стигне, защото това е проблем на големите държави, а не наш. Към 2010 год, 2011 год. кризата стигна и до България. Фалираха фирми, хора изгубиха работата си, спестяванията си…При условие ,че целият свят е вече едно глобално село, няма как да останем изолирани.
През март епидемията от КОВИД 19 обхвана и България. Ттогава започнаха да ни обясняват, че се справяме, че Германия и Франция гледат и се учат от нас. Казваха ни, че всичко е под контрол, прилагат се мерки, дават се помощи…После след два три месеца оставиха нещата на самотек и на автопилот. През лятото хората ходеха без контрол навсякъде. Защо тогава не правеха анализи, не осъществяваха контрол? Едва ли не представяха нещата така, сякаш сме победили вируса. Никой не обърна внимание на СЗО и предупреждението, че през септември вирусът ще се върне с втора вълна на епидемията. Ние се държахме така, сякаш не се отнася за нас, а за Марс или за Луната.
Това несериозно отношение ли е причината за критично високите нива на заболеваемост?
Чета, че България има 134 000 заболели. На 50 място в света. Това означава, че ние сме много рискова страна за Световната здравна организация. Това води до хаос.
В момента каквото и да правим, то е недостатъчно, защото сме изправени пред цунами. В Турция с 96 млн. души население имаха над 6000 случая на заразени на ден и въведоха строг контрол и строги мерки. А ние регистрирахме по около 3500 случая на ден средно. Значи след три месеца ще имаме почти 500 000 заразени. Тук не става въпрос за апаратура, дарения, общински или държавни болници. Проблемът не е от днес. Всеки ден се уверяваме в това, че болници има, но в тях няма лекари.
От колко години се говори за реформа в здравеопазване. Колко години назад в интервюта във вашата медия сме споменавали, че липсват над 10 000 лекари в България.
Добре де, толкова време можеха да въведат изискване и условие за завършилите лекари да останат няколко години в страната и да специализират тук. А не да завършат образование и да избягат в чужбина.
Днес в България има над 400 частни болници, но в тях няма екипи. Много добре знаем, че се взима диплома на лекар, който работи в три болници едновременно по една и съща специалност. Болниците по документи имат лекар, взимат лицензи, работят със Здравна каса. Но сега дипломата не може да лекува болните от Ковид 19, нали. Трябва да има в отделението реални лекари, реални медицински сестри, но ги няма. Къде са?
Там, където ги има, са изморени и претоварени. Един готвач в ресторанта може да приготви храна за двеста души, но за три хиляди не може, нали. Няма как да стане физически, психически, технически, а здравната ни система е точно в това положение в момента. Ще става още по-сложно.
Толкова ли е безнадеждно положението?
България ще премине през този проблем. В историята си България винаги е намирала начин как да продължи напред.
Но каква цена ще платим всички сега? Някой ще понесе ли отговорност? Някой ще види ли уроците от тази ситуация?
Нека приемем, нека свикнем психически, че такива епидемии ще има отново. „Птичи грип“, „Луда крава“, „Ковид 19“…може след няколко години да има „Ковид 23“ и не знам какво още. Светът е глобално село, всеки отива навсякъде и хората се смесват помежду си, смесват се и болестите . Вирусите могат да дойдат отвсякъде. Затова всеки човек трябва да пази себе си и другите. Да се пазим взаимно.
От полунощ на 27 ноември влизат в сила нови, по-строги ограничителни мерки. Очаквате ли подобрение на ситуацията в резултат на тези мерки?
Големите държави вече установиха, че при затваряне броят на заразените спада, но при отваряне заразените отново се увеличават. Аз говоря за съвсем друг тип мерки.
Не задължение, не заплашване, а привличане на хората, превръщането им в част от решението. Не да ги задължаваш да направят нещо, а да ги мотивираш да го направят. Да стане кауза на всеки.
Когато забраниш нещо, то става по-желано. Както през алкохолния режим в САЩ. Тогава имало най-голямо потребление на алкохол. Уж затвориха клубовете и дискотеките, а не работят като организатори на частни партита. Когато е свободно, е друго.
Добре, затваряме училищата. Докъде води това. Децата ще се събират у дома.
Нека има медийни кампании, но не негативни, а мотивиращи, вдъхновяващи. Не всеки ден да ни заливат с информация за смърт, зарази…Човек си казва, че тъй и тъй ще умре, тогава какъв смисъл има да се пази и излиза навън. Не трябва да е така.
Нека кампанията да е позитивна. Да обясним на хората, че тази болест може да се победи по няколко начина. Ако спазваме ограничение, можем да преживеем. А не да се затваряме, да трепериме, че някой идва да ни убие.
През март си говорихме за хигиената. За миенето на ръце най-малко пет минути. За спазване на дистанция между нас и хората. Сами трябва да се научим да спазваме това. А забраната да излизаш на улицата не спира болестта.
Как да се пазим ние, възрастните, как да се пазят децата. Това трябва да чуем.
Някой ще каже, че някои хора няма да спазват доброволно мерките. Ами, те и сега няма да спазват задължителните мерки. Сега ще мислят хиляди начини как да заобиколят със схеми системата.
Затова разяснителна кампания. Всичко можете да правите, но при тези правила.
Най-силното оръжие срещу този вирус е хигиената и спазването на дистанция. Да носим маски, да мием ръцете си. Да избягваме контакти.
Но това са здравни мерки. А са нужни и икономически
Ако ресторантите работят с 30% от капацитета си, нека държавата да им покрие разликата до 100%. А не да хвърляме пари за да намалим заболелите от 3500 на 2000. Тогава пак няма да сме решили проблема. После отваряме и пак се разболяват хората, отново затваряме и икономиката умира.
Д-р Масри и неговата нестандартна идея за "Спасителен български фонд"
Държавата ще взима заем след заем и ще станат 30 млрд. А кой ще ги връща? А депресията? А паниката сред хората? Това е безумно.
Нека говорим реално. Това е опасна болест, но можем да е преборим. Лично ти, лично аз, всеки един от нас може да се справи с коронавируса, ако спазва определени мерки.
Нека това да е разяснителната кампания, всеки ден, навсякъде. Лесно е да казваме „Ще умираме“, но това не е решение.
Всеки ден един професор говори срещу друг професор. Трябва най-после да имаме единна позиция и едни да обясни на хората какво трябва да се прави и спазва.
Не да ги ограничават, а да им кажат какво да правят. Затварянето е краткосрочна мярка, а спазването на мерки е дългосрочно. Нужна е дисциплина сред хората. Нека ги убедят да спазват мерките, а не да ги плашат.
Вие като глава на семейство, като работодател и здравен мениджър чувствате ли се защитен от държавата в тази епидемия?
Не, не съм защитен. Нашата болница има „Ковид отделение“ от един месец. Не сме видели никаква помощ, дори един кашон с ръкавици от общината или държавата не сме получили.
Здравната каса обявила, че ни дава по 600 лв. допълнително. Аз ги харча на ден само за дезинфекционни материали, дрехи и маски само за кабинета, който открихме.
Като родител се притеснявам много, защото и двете ми деца работят в клиниката и в болницата.
В нашето отделение по Хемодиализа приемаме и пациенти с „коронавирус“. Другаде не ги искат. Ние ги приемаме.
Не сме получили никаква помощ от никъде за тези случаи. Ние им даваме антибиотици за лечение, плюс процедурите с хемодиализа, а здравната каса ни заплаща както обикновено. Разходите ни стават огромни.
Пациент на хемодиализа с корона вирус. Това е много голяма отговорност. Значи ако са трима в Несебър, ние трябва да пратим три отделни линейки, да дезинфекцираме колите, отделението постоянно…а пациентите трябва да започнат процедурата едновременно.
Никой не се е обадил да пита как се оправяме, имаме ли нужда от нещо. Сами се оправяме. Без дарения, без помощ… Честно казано, не знам как се оправят колегите от другите клиники и болници.
А тази негативна кампания към болниците, обвиненията към лекарите не ви ли обижда?
Лесно е да се критикува на топло от дома пред компютъра. Каквото и да направиш в България, се намират критици да те обвиняват във всичко. Толкова жертви сред лекари и медицински сестри бяха дадени. Мнозина загубиха живота си, а толкова много от тях са болни в момента. Но проблемът не е в лекарите или в сестрите. Вярно е, те грешат понякога, защото са хора, а не машини. Борбата срещу епидемията е като война. Във войната има жертви и от двете страни.
Но нека запитам. Колко от тези критици на лекарите са станали доброволци в болниците?
Тази епидемия ще отмине, но трябва ли след нея най-после да се реформира тотално здравната система?
Това може да е шанс за ново начало. Повече от седем години призовавам за здравна реформа. Тотална. Всичко трябва да бъде променено.
За какво са толкова много лицензи за толкова много болници, които в момент на най-голяма нужда не можаха да заработят, не показаха капацитет? Нямаме нужда от такива болници.
Имаме нужда от тотална реформа в здравеопазването. В спешна помощ, бърза помощ, доболнична помощ, болнична помощ.
В момента навсякъде болниците са университетски, никнат като гъби след дъжд. Развиват дейности, които не могат да вършат. Има ли населението нужда от такъв вид здравеопазване като в момента или здравеопазването да бъде специализирано.
И друг път съм ви казвал за това…нека да има една специализирана болница по офталмология, болница за лечение на очни болести в Пловдив, например. Там да са най-добрите специалисти, те да са в контакт с най-добрите си колеги в цял свят. Да бъде университетска болница, най-съвременна. На световно ниво.
В друг град да е най-добрата болница по неврохирургия, в друг град кардиологична болница…
Сегашният модел вече не работи. Имаме нужда от нов вид здравеопазване в България. Време е.
автор: Красимир Калудов
