През уикенда решихме с жена ми да се поразходим до едно от най-любимите ни места по Южното Черноморие. Там, където реката и морето се сливат, край Синеморец.
Но после си казахме, че така и така сме на няколко километра от Резово, би било грехота да не видим крайната югоизточна точка на Отечество Любезно, Как Хубаво Си Ти.
И, ето ни в Резово.
Селцето, където родният трибагреник гордо се вее на брега на морето…или на брега на граничната река Резовска.
Само че жена ми, този неспокоен дух, поиска този път да направим нещо различно.
Каза ми, че иска да видим нещо различно, защото и било омръзнало все да ходим до площадката със знамето. И тръгна в обратна посока покрай старата гранична застава.
И аз какво да правя. Последвах я.
Първо ми се наби на очи патриотичен мотор.
После по някакъв път или пътека покрай поделението се отправихме към морето. Защото беше повече от ясно, че то е някъде там.
И след двеста триста метра стигнахме до брега.
Еха…смайващо красиво заливче.
Бяхме стигнали още една крайна точка на България, за която не съм и подозирал, че е там.
И представете си…точно над тази красота стои някаква стара полуразрушена къща.
Бога ми…лудост е това смайващо прекрасно място да тъне в разруха. Да, де. То заради това неизвестен извършител, туй де…творец, е написал MADNESS
Има и някакви надписи по бетонни останки по скалите.
На едната пише 1932 год. Явно тогава са били издигнати някакви постройки ,но от тях нищо не е останало.
Имаше и бетонна замазка, върху която бяха изписани много имена. Предполагам на граничари, които са служили на това място.
Е, надписът СЛАВА НА КПСС малко сепва, но в края на краищата такива са били радостите през онези дни 50-те години на миналия век.
Нащраках поне двеста кадъра из това малко заливче. Водата в него е кристално чиста и сякаш те предизвиква да се гмурнеш. Хм, като знам какъв посредствен плувец съм, като нищо ще ударя дъното с глава.
На една от скалите видях две солидни железни халки. Ясно е, че там се връзват лодките.
Но честно казано, нямах никаква представа къде съм попаднал.
И понеже нетърпеливо споделих няколко снимки в един от профилите ми в социалната мрежа, но споделих, че не знам какво точно показват, там ми писа Стефка, една от жителките на Резово.
Благодарение на нея разбрах, че това всъщност е рибарският кей на Резово. Самият залив бил наричан от местните хора „Мауната“, на името на голямата рибарска лодка „мауна“, която много години хвърляла котва там.
Пак от нея разбрах, че полуразрушената къща над заливчето е всъщност стара рибарска хижа, където рибарите си съхранявали такъмите и си хапвали разни вкусотии от риба.
За съжаление сега там има само някакви останки, край които витаят избледняващи спомени. Но гледката...гледката към залива е поразителна.
Е, да. Местните жители си знаят добре това заливче и обичат да се къпят там през лятото.
Представям си колко нелеп изглеждам в техните очи с моя телешки възторг, защото в първия миг, в който видях тази красота, се почувствах като участник в някакво Велико географско откритие.
После се върнахме към центъра на пограничното селце. Там в един ресторант, чието име за съжгаление не видях, похапнах страхотна рибена чорба и понеже от сърце я похвалих, съдържателят ми сподели, че през 2019 год. е спечелил конкурса на Община Царево за най-добра рибена чорба. И от 1992 год. до ден днешен рецептата и била все една и съща. Ами, нямам никаква представа какво слагат в тази чорба, но беше изключително вкусна и я изсърбах светкавично.
И знаете ли. Този път изобщо не отидохме с жена ми до площадката със знамето долу до реката. Май нямаше нужда, защото бяхме открили нова българска красота и бяхме радостни от "откритието" си.
Видяхме Резово по един по-различен начин. А колко ли още много красоти се крият около него…само местните хора знаят за тях.
Е, това беше…
Резово може да е много малко, но пък за сметка на това е много красиво.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
