На празника на гр. Карнобат кметът Георги Димитров се обърна към своите съграждани и гостите на града с ето тези думи:
Уважаеми г-т президент,
Ваше Високопреосвещенство,
Скъпи съграждани,
Уважаеми гости на Карнобат,
Приятели,
Колебаехме се трябва ли да празнуваме днес в обстановката, която ни заобикаля. Решихме, че 26 септември е празник, който сме длъжни да празнуваме и заради традицията и заради уважението към нашия патрон, апостол евангелист Йоан Богослов, заради себе си, защото празникът е онова, което ни зарежда със сила и енергия да се борим с проблемите и да се борим с трудностите.
Днес е криза. Вече не знам каква.
Здравна, защото пандемията ни заобикаля и ние като търсим начин да оцеляваме, да предпазим себе си, децата , възрастните. Да се преборим с тази криза. Да поставим на изпитание здравната система, но преди всичко да поставим на изпитание себе си, за да предпазим най-ценното. Здравето и живота.
Икономическа криза, която сигурно е следствие на здравната, защото при нас безработицата скочи два пъти, вече има затворени предприятия, закриха се пазари. Ние сме селскостопански район, удари ни и другата пандемия, безводието и сушата. Трябва да намерим сили и да се преборим.
Духовната криза…
Тринадесет години откакто сме в ЕС, радвахме се, възхищавахме се на европейските ценности, но от седем години бяха отворени европейските пазари, бяха отворени пътищата и правото ни да имаме свободно придвижване. Видяхме как е там, започнахме да сравняваме със себе си. Нашите деца, интелигенцията на нацията, капацитетът на нацията тръгна нататък, защото условията за живот, стандартът на живот там изглежда са по-добри. Оказа се, че ние винаги ще сме в ролята на догонващи, все по-догонващи.
И в този смисъл някои европейски ценности започнаха да избледняват, защото разбрахме, че равенството, братството, върховенството на закона са малко по-трудна достижима за нас цел.
Не че сме разочаровани. Ние постоянно търсим, за да намерим верния път и верния подход. Затова от време на време се раждат политически кризи или политически бури. Защото е естествено да бъдем неудовлетворени, без да подценяваме онова, което сме постигнали.
Ние сме неудовлетворени, за да можем да поставяме пред себе си по-високи цели. Да надскочим не другите, но да не бъдем постоянно в ролята на догонващи.
Лошото е, че обикновено често сме недоволни от другите и по-рядко сме недоволни от себе си.
Вървейки насам се сетих за нещо писано преди повече от 60 години. Сещам се за тази вяра, която беше обхванала тогава хората за изграждане на Родината , за своя град, за своето място. И тогава е имало недоволни. Говоря за ви за нещо написано от Пеньо Пенев…
„Ще има пак звезди и кучета ще има виещи към тях
като преди.
Но нека паметта не оскъднява!
Яснее този мирен ден отвъд.
Човекът е човек, тогава, когато е на път“
Скъпи приятели,
Аз вярвам, че в Карнобат и в България намираме своя верен път и ще вървим напред.
Честит празник.
Коментари
