"- О, колко глупави са хората! — каза той и поклати глава, а пък аз си помислих, че от косите му ще се разлетят снежинки. - Щастието в края на краищата не е някакъв пушен салам, от който да си отрязваш всеки ден по едно парче.
- Вярно е - казах аз, - щастието не може да бъде опушено. Въпреки че…
- Въпреки че?!
- Въпреки че тъкмо вие изглеждате, като че ли в комина на камината си вкъщи имате за опушване цял бут щастие.
- Аз съм изключение - каза той и отпи една глътка. - Аз съм изключението от правилото. Понеже съм човекът с едно неизпълнено желание."
Минутата за размисъл днес е приказна и ни връща към детството. Тя е извадена от "Приказка за щастието" на Ерих Кестнер.
Коментари
