Най-големият курорт у нас – Слънчев бряг, си е спечелил спорна слава. Едни чакат с нетърпение лятото, за да го посетят, други се кълнат, че никога не биха избрали да почиват там.
Безспорно обаче е това, че огромен процент от чуждите туристи, които пристигат в България, го правят именно заради Слънчев бряг.
Днес комплексът разполага със стотици големи и малки хотели, лъскави заведения и места за развлечение. Малцина обаче помнят какъв е бил Слънчев бряг в своите „млади години”.
Разговаряме с един човек, който познава комплекса още от зората на неговото създаване.
Председателят на Бургаската регионална туристическа камара Иван Иванов разказа пред „Бургаски репортер” историята на Слънчев бряг от първо лице:
С постановление №120 от 30 юни 1958 г. на МС на НРБ започна преобразяването на пясъчната „пустиня”.
Тогава Министерски съвет постановява да се построи летовище с около 2 150 легла. До месец юни 1959 г. са построени хотелите „Калина“, „Зорница“, „Сатурн“, „Гларус“, „Чинар“ и „Мак“. Първите чуждестранни туристи са посрещнати на 14 юни 1959 г.
През следващите години са пуснати още 30 хотела – „Хризантема“, „Жерави“, „Чайка“, „Континентал“, „Кубан“, „Витоша“, „Пирин“, „Славянски“ и много други.
При залесяването на комплекса на територията му са пренесени 550 000 м3 плодородна пръст, 530 000 иглолистни и други дървета, 770 000 храста, 100 000 рози.
Но най-голямото богатство на Слънчев бряг е обширната плажна ивица, дълга 6,5 км и широка между 30-80 м.
-Г-н Иванов, кога започнахте работа в Слънчев бряг и какво си спомняте от онова време?
-Когато започнах работа в Слънчев бряг, той разполагаше с 24 000 легла и 3 къмпинга с 3 000 м за къмпингуване. Започнах работа там на 1 август 1966 г.
Имах възможността да бъда включен в един проект на Европейската и световна асоциация на географите, защото защитих с отличен успех първата дипломна работа на тема „Физикогеографските и икономическите условия за развитие на туризма на туристическата агломерация – гр. Обзор – гр. Бургас“.
Това ми даде възможността да посетя Обединеното кралство, да стажувам в туристическите компании „Томсън“ и „Контики“ в руското направление на органа на ЦК на английската комунистическа партия „Марнит стар“ , да гостувам на английски семейства, завършили висшето си образование в СССР.
-Кога разбрахте, че животът Ви ще бъде свързан с този комплекс и въобще с туризма в региона?
-Първото ми „бойно кръщение” беше на 20 август 1969 г. под ръководството на ген. полковник Иван Врачев. Обсъждаше се кои са причините за резкия спад на валентните приходи от допълнителни услуги. Водеха се много спорове. Слушах, слушах, но съвестта не ми даваше мира. Доказах по убедителен начин, че трябва да намалим цените на екскурзиите и мероприятията с 21,7%, а за тези анализи бях научил малко от туроператора „Контики“.
Създаде се суматоха и възникна запитване от ген. Иван Врачев: „Този го е нямало до сега, от къде изникна?“.
Моето предложение обаче се прие, но при едно условие: ако няма промяна на приходите, да бъда освободен от работа.
Съдбата си знае своята работа! Постепенно настъпиха качествени промени, започнахме да пълним и кораба „Осетия“.
Втората ми голяма изненада за мен беше командировката ми в Москва и обмяната на опит с Главно управление на „Вауинтурист” и с първия зам.-председател Алексей Пиков от Бесарабия. За първи път пътувах с „Чайка“ от Шереметиево до хотел „Континентал“.
Третият важен момент за мен беше през 1975 г., когато в курортен комплекс „Слънчев бряг“ посрещнахме генералитета на Република Турция със техните семейства. В бар „Вариете“ беше тържеството. Там, чрез мен, съпругите им получиха 74 букета, а вестник „Хуриет“ поместваше изчерпателни новини за посещението.
.jpg)
-Какво друго си спомняте, свързано с комплекса?
Друг съществен момент в моя живот е командировката ми в Чехословакия, благодарение на господин Атанас Димитров – председател на КТ. Целта беше да открия в гр. Млада Болеслав Франтишек Силвестър – първият автотурист , слязъл от автобуса на 14 юни 1959 г. и да поканя него и неговото семейство на почивка в комплекса.
Благодарение на работата ми в Слънчев бряг успях да се срещна с видни личности, сред които: Димитър Станишев, Иван Славков, Станко Тодоров, Густав Хусак, Ким Филби, Андрей Луканов, Лъчезар Аврамов, техническия секретар на Йосиф Сталин – Нина Феодоровна, активно участвах в подготовката на провеждането на Златния Орфей и много, много други. И това за период от 10 години.
Освен това отговорната стопанска дейност ме срещна с двама големи ръководители: Георги Томов – секретар на ОП на БКП – гр. Бургас – изключителен човек и психолог. С него 5 сезона провеждахме срещи с английски комунисти и симпатизанти; и Левтер Василев – изпълнителен директор на к.к. „Слънчев бряг“ – перфектен специалист, с високо чувство на отговорност.
- През онези години, за много хора пътуването по света е било само мечта, а Вие сте успели да посетите много държави.
- Да, „Балкантурист“ ми даде възможността да посетя много градове, столици и туристически дестинации. Имал съм възможност да черпя информация и опит от най-големите курорти в Европа.
По материала работи: Марина Костова
Коментари
