Дияна Русинова-майката, която призова за край на войната по пътищата в България

По време на общественото обсъждане в Бургас на проекта за изменения и допълнения на Закона за движение по пътищата се чуха немалко предложения, критики, съвети и мнения.
Най-разтърсващо за всички прозвуча изказването на една майка, Дияна Русинова. Ту се обърна към министъра на вътрешните работи, но и към всеки един от нас. Представяме ви част от призива и.

"Ние ще направим всичко необходимо, ние ще се борим, защото ние останахме последните опълченци , последната отбранителна линия в тази държава, последните, на които им пука за всички онези, които безсмислено си дават живота на улицата, г-н министър.

Няма да се откажа, поне докато имам възможност да изпълнявам тази работа. И аз го правя безплатно в името на тази нация, като майка на две деца.

Искам да оставя нещо на тези деца, искам те да живеят в тази държава и излизайки на улицата, аз да съм сигурна, че те ще се върнат.

Искам да съм сигурна ,че повече няма да четем черни статистики и нашите роднини и близки да загиват по този безсмислен начин. 

Искам да съм сигурна, че когато се отделят от бюджета на държавата 500 000, 1 000 000 лв или два, три,  пет милиона те ще отидат за това българските граждани да живеят на сигурно място, по достоен начин.

Искам г-н министър хора да не ни се молят да им помогнем за един надлез, един подлез или един светофар, за които не могат да се намерят 20-30 000 лв.

Аз г-н министър искам да живея в една достойна България.

Искам да ви кажа експертно, макар че тази дума става обидна, затова чистосърдечно и най-искрено да ви кажа ,че този закон, който вие предлагате, той не става. Трябва да спрем работа по него, трябва да ни изслушате. Да спрем с това високомерие, с тази партийност, която ни съпътства. 

Няма място тук за партийност. Утре няма да има граждани в тази държава, защото загиваме като мухи по пътищата. 

Всеки един от нас е засегнат от тази война. Всеки едни от нас е загубил частица от себе си по един и безсмислен и ненужен начин. Докато ние спорим и се караме, ние няма да променим всичко.

Ще дойдем, колкото пъти поискате от нас с една цел. Да спасим поне един човешки живот. Дори един човешки живот е победа.

Много дълго мислех какво да кажа, но аз искрено вярвам в думите си и искрено вярвам, че всеки един от нас може да промени нещо. Да си спестим поне едно погребение на дете. 

Искам да ви попитам, г-н министър. По този начин ли пазим и защитаваме българските граждани със 700 загинали всяка година / по пътищата/ . По този начин ли ги пазим и спазваме клетвата си?

И ако вие сте се заклел пред Народното събрание и там можете да измените на клетвата си, пред Бог не можете да измените.  Не може да изменяте на клетвата си  именно заради тези загинали деца, защото едно време българската земя е била напоена от кръвта на войниците си, днес е напоена от кръвта на българските деца, които са загинали заради нашето нехайство и заради това, че не се справяме и сме твърде високомерни и горди, за да си го признаем.

Изключително много съжалявам, че се изказах така емоционално, но за мен беше важно да знаете моята позиция като майка и като гражданин"