От днес започва Русалската седмица. Ето как са я отбелязвали нашите прадеди

Според народните вярвания от днес започва Русалската седмица (неделя), което съвпада с църковния празник на Св. Дух – 51-я ден след Великден. 

Основното за празничния цикъл (който продължава до събота) е вярването, че през Русалската неделя идват русалии, който са нечисти, вредоносни сили. 

Навремето през цялата седмица са се спазвали някои изключително строги забрани: жените не перели (с изключение дрехите на малките деца), не тъчели и не предели. Всички избягвали да се мият и не лягали да спят през деня, особено на открито. Не се минавало през нивите, освен ако нямало прокаран път от там – за да не се стъпва върху трапезата на русалиите, която в този период се смятала за най-опасното пространство. Вярвало се, че това може да доведе до тежки болести и нещастия. През русалската седмица нашите прадеди не са работели на нива, не са влизали в лозе, за да не опадат плодовете. В  домовете се разпръсквала шума от орехови листа или от листа от пелин. 

За най-опасни през седмицата се приемали “въртоглавият” вторник, “руса” сряда и “лудият” петък. 

През Русалската неделя са водели болните да преспят “на росен” (на места, където расте билката росен) или до лековити извори, с надеждата, че ще се излекуват.

През този период се извършвал и ритуалът, свързан с ходенето на русалии. Това са групи от винаги нечетен брой мъже (3, 5, 7, 9, 11 и т.н.), които се наричат „русалии“. Те имали свои закони и правила, както и тайни в групата, които нямали право да издават и затова се заклевали с много страшна клетва.

Главатарят на русалиите се нарича ватафин и е такъв по наследство. Той избира и посвещава русалиите от своята група. Избраните трябва да са със силна физика и с добра душа, да са пъргави и силни, но и милосърдни, да са отзивчиви към бедите на другите, да не се поддават на внушения и да могат да пазят тайна.

Дрехите им са накичени с лековити билки, а на опинците им са закачени железни бодли и дрънкалки. Всеки от групата носи русалийска тояга от явор, ясен или дрян, нашарена и окичена с метални дрънкулки. Водачът носи русалийското знаме от бял лен, обшито с билки. След няколкодневен пост ватафинът свиква четата си и тръгват да играят по къщите, полето и нивите, като през цялата седмица калушарите пазят ритуално мълчание. Те носят и стомна с вода, в която са натопени лечебни треви. Когато някой болен поиска помощ от дружината, той ляга на постелка на земята, като до главата му поставят стомната.

Когато отивали при болен, русалиите изпълнявали около него страховит танц – въртели се в кръг, подхвърляли го, прескачали го и т.н. – болният трябвало да се изплаши от техните действия и накрая да хукне да бяга. Считало се, че с него ще избяга и болестта. Вярвало се, че освен прогонване на болести, игрите на русалиите ще донесат плодородие на градини, ниви, лозя, къщи – затова всички стопани ги очаквали и посрещат с нетърпение, като ги даряват кой с каквото може.

Снимка: karlovo.tv