политика 10 фев. 2018

Димитър Делчев: Всяка година заради корупция в България в нечии джобове изтичат 17 млрд.

Article image
Националният лидер на ДБГ Димитър Делчев посети Бургаска област, за да се срещне със симпатизанти и членове на партията, с които да обсъди пътищата пред обединението на десницата в страната. Председателят на движението се съгласи да  направи за читателите на „Бургаски репортер“ свой прочит на различни процеси и проблеми в страната 

По повод на развитата от вас теза, че корупцията шества победоносно у нас, а отделни части от страната предстои да бъдат феодализирани и управлявани от кметове феодали с частни армии, ще ни кажете ли какво изгуби България от това, че преди повече от година време не беше приет антикорупционния закон, с вносител Меглена Кунева?

Загуби много, защото когато съществува един проблем, той трябва да се разреши, а не да се имитира решение. Всъщност ГЕРБ и Патриотичният фронт направиха точно това. Една голяма имитация, която да създаде добро настроение у нашите европейски партньори, а в същото време да не промени нищо в борбата срещу корупцията. България е последна в борбата срещу корупцията в целия ЕС и новият антикорупционен закон, който беше приет в рамките на това Народно събрание, няма да промени този факт.
 Корупцията е най-големият проблем на България, защото тя пропива във всички сектори, в здравеопазване, в образование…

Вижте само последните скандали с Медицинския университет в София, където се оказва, че почти всички дипломи на чуждестранни студенти са били купени. На практика тези хора нямат знания в медицината, камо ли знания по български език. Това създава проблем на цялото общество. Това източва бюджета до степен, в която …чуждестранни изследвания са установили, че в България на година изтичат 17 млрд евро заради корупция. И аз, и вие и хората по улицата не можем да си представим колко е голям проблемът.

Тези пари изтичат в джобовете на управляващите, на хората , от които зависи взимането на решения…кметове, депутати от една страна и от друга страна изтичат в джобовете на онези, които са успели да си купят благоволението за една обществена поръчка. От това губи бюджетът, губи средностатистическият българин, който би могъл да има много по-висока заплата, ако няма корупция. Би могъл да има и много по-добро здравеопазване или образование, например.

Но защо според вас силите на антикорупционните органи стигат най-много до някой кмет на малко населено място, до управител на болница или до ректор на  университет или до чиновник от ниско ниво…всички ли нагоре са светци или са недосегаеми?

Просто защото те отчитат бройки. Когато отчетат, че са проверявали 150 случаи на корупция, но тези 150 случаи са все дребни и кокошкарски, това не променя нищо. Системата така е създадена, че големите случаи на корупция, когато става въпрос за милиони и милиарди остават незасегнати и заметени.  Пример КТБ, която беше ограбена. Милиарди изтекоха в джобовете на разни хора и все още няма виновен и няма посочен истински виновник. А случаите от последния парламент…“Суджукгейт“, „Кумгейт“, сега и с град Септември.

 Личи си, че така е структуриран моделът на властта в момента, че от министър-председателя, до чистачка на общината всичко действа на принципа на назначаване на роднини и близки. Когато моделът е сгрешен, тогава те нямат интерес да има силна съдебна система, нямат интерес да има свободни медии, за да разбият този модел. Затова и е това цялото овладяване на тези контролиращи органи.

На пресконференцията си в Бургас споменахте, че правителството е буквално фалирало в сектор „Сигурност“ и че реформите не се извършват или по-скоро се имитират. Наистина ли вие от десницата сте готови да си сложите главата в торбата  и да проведете болезнени реформи, при условие че е ясно, че  тогава хората няма повече да гласуват за вас, защото наистина много ще боли? Готови ли сте за такава самоубийствена мисия?

Аз мисля, че тази мисия не би била самоубийствена в тази ситуация, защото хората виждат, че без реформи ние ще затънем и никога няма да отлепим от дъното и от последното място…

…но пък управляващите посочват като голямо предимство това, че в държавата има стабилност…

..стабилността ли? Това означава всички да сме стабилно бедни или поне голяма част от хората. Докато един зам. министър председател, отговарят по европейските въпроси, Лиляна Павлова,  смята, че всички българи взимат над 3000 лв. заплата, управлението ще е такова. 

Без реформи няма смисъл от управляващи.  Долу горе всеки може да усвоява пари по този начин. Да дава на роднините си обществени  поръчки, те да вършат някаква работа и да закърпят на две на три някакви дупки и на другия ден и на другата година отново да е разорана цялата улица. 

Смисълът от това в България да има стабилно и устойчиво, проевропейско управление, което да изпълнява записаното в договорите по присъединяването към ЕС, е да се правят реформи. ГЕРБ отказват да правят реформи. Първо, че не могат, второ, че не искат. Не че се страхуват, че някой ще ги свали заради реформите. Напротив, те печелят изключително добре от сегашното състояние на зависимост на съдебната власт, на медиите и съответното овладяване на всички институции в страната.

Как вие от десницата ще излезете пред хората и ще им кажете, че им обещавате кръв, пот и сълзи и ще очаквате да гласуват за вас? Кой ще ви последва, ако обещаете тежки и болезнени реформи?

Не обещаваме кръв, пот и сълзи, дори напротив. Ние обещаваме, че в системата на МВР, например, няма да се краде по начина ,по който се краде в момента. Тогава ще има пари да се повишат заплатите на полицаите, от което те наистина имат нужда. Ние ще работим за това в бъдеще средствата, които ще се освободят от оптимизацията на администрацията в МВР, защото тя в момента е раздута, средствата освободени от тази оптимизация да се инвестират в обучение на полицаите, в материална база. Тогава ще видите как една неболезнена за хората реформа ще им свърши работа. Полицаите ще си вършат работата и ще бъдат мотивирани да хващат престъпниците вместо това, което е сега и хората нямат доверие в МВР и не сигнализират.

А кои сте вие? Казвате „Ние ще направим това, ние ще направим онова“. Кои сте вие? Вие сте всички онези, които казват „Десните да се обединят около нашата платформа“?  Ето, дори и ДБГ има свое предложение за обединение, има и съществуваща платформа РБ, има алтернатива и около ДСБ и „Да България“…кои сте вие? Поредната нова обединена десница пак ли е ще е помощно колело на ГЕРБ като старата?

За мен този, който иска да прави реформи, няма как да бъде в коалиция с ГЕРБ в националното управление, защото те доказаха, че са против реформите. Доказаха го в рамките на 43 Народно събрание. Като казвам „ние“, имам предвид една платформа на демократично мислещите хора в България. Това са хора от спектъра „център-дясно“, която да ги обедини и те да се противопоставят на модела ,който ГЕРБ налага и по места и в националното управление. Това е достатъчно широка платформа, която да е силна и да спечели гласовете, които са и необходими, за да прокарва реформи. Това би обединило хората.

Дали ще стане, в какъв времеви период ще стане? Аз мисля ,че това зависи както от нас ДБГ, така и от другите партии в център-дясно, Да България, ДСБ, СДС , БЗНС и всички останали партии, които желаят да станат част от промяната. Ако не желаят, просто ще изберат друг път.

Има ли вариант тези три скали по графиката на предизборните проучвания да станат повече, т.е всяка дясна партия да излезе на избори самостоятелно и всеки десен „играч“ да призовава останалите да се обединят всичко около него?

Всичко е възможно. Здравият разум обаче изисква да търсим това, което ни обединява, а не онова, което ни разединява. Можем да се вглеждаме в много проблеми, които ни карат да сме едни срещу други, но общите принципи и ценности и политики съществуват. Просто трябва да си протегнем ръце и да ги изпълняваме заедно.

Но някои поставят като условие пред обединяването да бъдете пак помощно колело на управляващите, за да бъдете във властта…

Не, аз не смятам, че обединението минава през такъв вариант. Ние трябва да имаме собствена платформа и собствена политика, която да търси реализация. Дали ще стане сега, след година или след десет години, трябва да сме достатъчно търпеливи и устойчиви, защото от това има нужда самото общество.

Какво послание бихте отправили към онези хора от Бургаска област, които упорито не гласуват за левицата или за някоя народняшка партия, а подкрепят десницата?

Аз бих ги призовал да са граждански активни. XXI век е векът на гражданската активност, на протестите. Видя се, че в България само с излизане на улицата, с викане на висок глас на проблемите, само тогава властта  се задейства по решаване на проблемите.  Затова аз призовавам и гражданите на Бургас и на цяла България да контролират властта и всеки път, когато видят корупция, всеки път, когато видят кражба, да не се притесняват да казват нещата с името им.

 автор: Красимир Калудов