В днешното пътешествие назад във времето ще се върнем в стария Карнобат.
Е, не в древните времена на крепостта Маркели, а в началото на XX век. Първата ни спирка е през далечната 1908 год, когато Карнобат изглеждал по този начин. В този миг от историята е запечатан един от най-известните градски символи, Часовниковата кула.
Казват, че тя е материално свидетелство на времената, когато е отброявала минути, часове и дни от годините на богатство и просперитет на града от епохата на Възраждането. Всъщност нищо не пречи кулата да бъде част и от днешното икономическо възраждане на Карнобат. През 1920 год. разликата вече не е само в цветната снимка.
Карнобат видимо се е разраснал и развил. Доказателство за стратегическото и икономическо значение бил и местният панаир, които се провеждал още в рамките на Османската империя.
Занаятчии и производители от цялата страна пристигали в Карнобат, за да изложат своята продукция. Интересното е това, че днешната общинска администрация си е поставила за цел да възроди това търговско изложение. Защо не. Там, където е текло, пак ще тече. През 1925 год. върху пощенските картички място намирал още един градски символ. Училището, през чиито класни стаи преминавали всички ученолюбиви деца от град и околностите.
За онова време масивната двуетажна постройка излъчвала солиден авторитет. В интерес на истината тя би била чест и за някое днешно проектантско бюро със своите изчистени линии и многобройни прозорци, през които навлизала светлина.
Пътешествието ни преминава през 1938 год. С невъоръжено око се вижда, че градът се е замогнал, много от старите кирпичени къщи са изчезнали и са заменени от по-солидни сгради.
Иначе и тогава и сега планинските склонове над града са си все така едни и същи. И през 1940 год.
Часовниковата кула все така си е на мястото, а края нея следите на времето са променили целия квартал. За днешните карнобатлии би било интересно да разпознаят къщите на някои свои роднини или съграждани. Днес е доста по-различно.
Следва поглед към Карнобат през „военната” 1942 год.
Повече от видно е, че за строителството на някои от къщите не са били пестени пари и въображение. А част от улиците съществуват и днес. През същата година за местните хора една от сградите е толкова важна и толкова се гордеят с нея, че намира място в пощенските картички. Това е градският Театър през 1943 год., на чиято сцена се поставяли най-различни спектакли и представления.
А през 1955 год. всички финансови потоци преминавали изцяло през сградата на филиала на Българска народна банка. Павираната улица също ни дава представа за градоустройството на тогавашния Поляновград, както се наричал по онова време Карнобат.
Разходката ни в миналото на Карнобат ни отвежда до 1959 год, когато фотографът е уловил в своя обектив отново старата Часовникова кула. Повече от ясно е, че независимо от епохата и времето, старинната сграда винаги е била харесвана и е знаела как да привлича погледите.
И така достигаме до 1962 год., когато пред нас се отварят вратите на Поляновата къща, домът на българския творец Димитър Полянов.
Днес тя е на твоето място и можете да го посетите.
Е, това беше днешното пътешествие назад във времето на стария Карнобат. То стана възможно с помощта на г-н Георги Гаджалов, който отново сподели с читателите ва "Бургаски репортер" снимки от своята прекрасна колекция от „уловени мигове”
автор: Красимир Калудов
Коментари
