Възпитанието

В рамките на проект, в който е изследвано поведението на момчета и момичета, се вижда, че те се държат различно. В групата от момчета, може да се разговаря с 15–20 деца и всяко от тях изказва собственото си мнение. В  групата на момичета активно участие в обсъждането може да има между 5-6 деца. Когато броят на момичетата е по-голям, обсъждането протича едва-едва. Момичетата имат по-големи потребности от момчетата и затова те усещат по-голяма вътрешна празнота и съответно, при равни условия, достигат до по-малко напълване в себе си, в сравнение с момчетата. Пък и по природа момчетата не са многословни и не обичат да дискутират. Пораснали вече, като жени, също повече обичат да говорят. Природата се разкрива в жената, а разговорът е разкриване. Това й е присъщо. Животът се стича така, че жената непрекъснато си говори с децата, а мъжът е зает повече с работа – умствена или физическа и с по-малко разговори. Обсъждането се осъществява в по-малки групи, защото потребностите на жените, във всяко едно отношение, са много по-големи, отколкото при мъжете, които  могат да седят мълчаливо и почти да не говорят. Това е тяхната природа – да отговаря трудно и само с по няколко думи. А жената би се обидила, ако не разговарят с нея. Не й е достатъчно да си седят с мъжа, а иска и да си говорят, най-често “за нашите си отношения“. Причина за това е работата на нашия мозък, а не дали го искаме или не искаме. Защото при момчетата и момичетата отговарят съвсем различни части на мозъка за действията и за речта. Когато на момчетата се предложи да играят някаква игра или да пропълзят по подземен ход, те веднага се спускат да изпълнят задачата, а на момичетата тези игри не се харесват. Тези различия в развитието на мозъка са доказани с изследвания и от резултатите става ясно, че на жените по-добре се отдават хуманитарните науки. Но не трябва да се мисли, че тези свойства са строго и напълно противоположни, като черно и бяло. Има жени, на които е присъщо повече да действат, отколкото да говорят и те говорят по-малко от средния показател за жените. А има и мъже, чиято професионална дейност е свързана с прилагането на речта: продавачи, психолози, учители, на които се налага да говорят почти непрекъснато. Но техните разговори са насочени към определена цел или някаква реализация много повече, отколкото при жените, които намират наслада и удовлетворение от самия процес на разговор, дори без никакъв краен резултат. То винаги има краен резултат, но не в насоката, която би очаквал един мъж. При възпитаването се налага да разберем, как да подхождаме правилно. Целта ни е да изградим човек – момче или момиче и да се постигне неговото пълно съвършенство, еднакво за всекиго от тях. Може да се види в живота на древните племена или при хората от недалечното минало, че момчетата и момичетата са си играели поотделно, като едните се интересуват от едно, а другите – от друго. Би трябвало да се поучим и да вървим в съответствие с природата! Защо да насилваме нещата и нарочно да поставяме на един чин момче и момиче? Защо да ги събираме, противно на природата? Те трябва да осъществят тази среща, когато дойде времето за това, на друго място и с друга насоченост. Налага се да направим извод, че това разделение при първобитните племена е било правилно, а не както е сега, с възприетия “унисекс“ и че всички сме еднакви, без да си влияем. Правилно е, защото древните са следвали законите на природата, не са насаждали измислени правила, тъй като ние, хората, не сме еднакви, нашите  възприятия също са различни и не е необходимо да създаваме преждевременно условия за съзряване. Дори е време да осъзнаем, че не наблягаме на възпитаването на децата в училище, а само на образованието им. И да си зададем въпроса: “Дали има някаква полза, когато ги слагаме да седят заедно в часовете по математика, физика и география?” Ами, не! Идеята на обществото да осъществи запознанство и сближаване между тях води до пренебрежение и незачитане на личностното им развитие, като не позволява и на двата пола да развият своята индивидуалност. Съвместното обучение постига невъзможност децата да изразят правилно себе си и се стига до вреда, защото се разсейват, наблюдавайки своите особености на физическо ниво, вместо да остават съсредоточени в заниманията и разискваните въпроси. Ако са разделени, всички примери и методи могат да им бъдат поднесени по съвсем друг начин, като са подбрани, съобразно специфичната група – момичета или момчета. Нека едните да рисуват коли и самолети, а другите – рокли и кукли. Те и сега го правят и трябва да се върви в съответствие с онова, което им е присъщо. По такъв начин ще развиваме човека, вместо да направим от него нещо изкривено и механично. Идеята е да им позволим да се развиват според наклонностите си. И ще открием, че всъщност, интересите им са съвсем естествени за тях. И това не са някакви измислени от нас предразсъдъци, а нашата глупост, че не сме се вслушали в природата и смятаме, че сме по-умни от нея. Сега вече виждаме печалния резултат от всичко това. Има изследвания, които показват, че се наблюдават различия в игрите на момичета и момчета, но само за най-ранната детска възраст. За по-големите деца такива изследвания не са правени, защото мнението е, че те се уеднаквяват с развитието си. Едно изследване е направено във Великобритания, където разделното възпитание е съществувало от много отдавна и се е считало за част от английската култура. Постепенно там престанали да възпитават децата разделно и от общо три и половина милиона деца, разделно се обучавали само около двеста хиляди. Справката показала, че момичетата, които били обучавани отделно, са постигнали много по-висок успех, в сравнение с момичетата, които се обучават заедно с момчетата. Учените се опитали да го обяснят с тяхното съзнание или с методиката на преподаване. Те допускат, че момичетата наистина имат нужда от друга методика, предпочитат повече съвместни действия и по-малко съревнование, което по-скоро ги притеснява и ги кара да мълчат. С факта, че има съревнование между половете, ние ги поставяме в едно още по-напрегнато състояние: “Кое от момчетата е най-добро? Кое от момичетата е най-красиво?” Това ги занимава повече от уроците и заниманията в клас. Какъв е смисълът? Изследвания сочат, че момичетата на възраст от 6–7 години предпочитат компанията на момичета, а момчетата – на момчета. Тогава защо да не ги възпитаваме според наклонностите им? Излиза, че отначало насилваме природата, а после разбираме, че е било безуспешно. И от едно случайно наблюдение може да се направи извод. Няколко момичета, които се качват на освободен етаж, на който по-късно ще се нанасят нови обитатели, влизат в една стая, почистват я, подреждат я и я превръщат в свой дом. Правят всичко за много кратко време и много естествено, без никой да им казва. Може би, трябва просто да ги оставяме да действат според вътрешната си настройка, за присъщото на жената по природа. А мъжът трябва да донесе напълването с удовлетвореност. Всеки пол има своята конкретна роля и когато се съединяват в едно, те постигат съвършенството. Затова жената се възпитава по-лесно, а и природата я е надарила с почти всичко, което й е нужно. Е, с изключение на стремежа за достигане на високи цели. Но и за другия пол трябва да остане нещо, много важно за постигане! Мъжът трябва да премине през големи изпитания, много по-обширни и тежки. Ето защо, по естествен начин, се влагат повече сили в развитието на юношите. Жената има нужда от своите граници и иска да знае, че това е нейното място, нейният ъгъл или нейният дом, там където се намира. А момчетата се чувстват по-добре на открито, сред волната природа, където има повече условия за игри. Затова те не обичат много да играят по двама, а в група. Докато момичетата харесват да си играят в малък кръг, с една приятелка. Несъзнателно им вредим, като ги обвиняваме, че не искат да се обединят с групата и през цялото време си говорят помежду си. Необходимо е да се вслушваме във “вътрешния си глас”, да го следваме и да търсим да усетим повика на подобния такъв глас в отсрещния човек. Защото това е насоката на природата, която ни подсказва как можем, съвместно да живеем в един задружен свят, в който няма да си пречим, а ще се допълваме!               Коментари