Апостол Карамитев направи първата ми торта за рожден ден. Беше ми като баща.
Това разказа пред „Бургаски репортер” Донка Асенова Антонова, една от племенниците на големия актьор, която носи името на неговата майка. Представяме разговора ни с нея, ден след рождения ден на жената – 9 ноември. Дата, която по ирония на съдбата е и годишнина от смъртта на Апостол Карамитев.
„Бяхме едно голямо семейство и много държахме един на друг. Различни бяха отношенията между хората тогава. Апостол има двама братя – баща ми Асен и чичо ми Димитър. Тримата много се обичаха и се поддържаха, може би защото отрано бяха останали пълни сираци. Тогава нямахме мобилни връзки, но имахме духовни връзки.”, разказва Донка. И допълвал, че когато през 1963 г. отива да учи козметика в София, тя отсяда в дома на известния си чичо и това става нейното семейство.
Жената пази в съзнанието си много спомени с големия актьор – от разходките в Морската градина, през срещите им с приятели, до личните разговори на житейски теми.
„Веднъж по някакъв повод му казах: „Ама, чичо, ти си Бог!”, а наше близко момче каза: „Не, той сега следва за Господ.” Всички много го обичаха. Той беше не само много добър човек, винаги усмихнат, но и изключително интелигентен.”, спомня си племенницата на големия актьор.
Когато Апостол Карамитев заминава на специализации в Русия и в Полша, всяка вечер Донка пише на чичо си, за да разказва как са децата му – Маргарита и Момчил.
„Спомням се, че като се родиха моите братовчеди, той заживя втори живот. Много ги обичаше. Дълги години нямаха деца и за него беше невероятно щастие. Маргарита и Момчил се появиха на бял свят по-късно и затова аз съм много по-голяма от тях - с по 14 и 16 г.”, казва още Донка. И допълва: „Той обичаше децата, затова всички негови ученици, той приемаше като свои рожби.”
Със същата любов му отвръщат и студентите от неговия клас, сред които са Юрий Ангелов, Велко Кънев, Филип Трифонов, Пешка Манева, Юлия Дживджорска и много други. Наред с голямата народна обич обаче Апостол Карамитев не е бил защитен от човешката злоба. Това е и причината да не успее да отиде на специализация в Москва. „Баща ми, който се е грижел за него, когато баба и дядо са починали, му е купил всичко нужно за пътуването – кожух, часовник. Качил го е на влака и малко преди да тръгне, го свалят. Оказва се, че негов пръв приятел от казармата донася нещо срещу чичо и това проваля специализацията му.”, разказва още Донка.
След тази случка актьорът две седмици се затваря в себе си и не иска да общува с никого. Единственото, което прави през това време, е да слуша музика от Чайковски.
Коментари
Апостол Карамитев направи първата ми торта за рожден ден. Беше ми като баща.
Това разказа пред „Бургаски репортер” Донка Асенова Антонова, една от племенниците на големия актьор, която носи името на неговата майка. Представяме разговора ни с нея, ден след рождения ден на жената – 9 ноември. Дата, която по ирония на съдбата е и годишнина от смъртта на Апостол Карамитев.
„Бяхме едно голямо семейство и много държахме един на друг. Различни бяха отношенията между хората тогава. Апостол има двама братя – баща ми Асен и чичо ми Димитър. Тримата много се обичаха и се поддържаха, може би защото отрано бяха останали пълни сираци. Тогава нямахме мобилни връзки, но имахме духовни връзки.”, разказва Донка. И допълвал, че когато през 1963 г. отива да учи козметика в София, тя отсяда в дома на известния си чичо и това става нейното семейство.
Жената пази в съзнанието си много спомени с големия актьор – от разходките в Морската градина, през срещите им с приятели, до личните разговори на житейски теми.
„Веднъж по някакъв повод му казах: „Ама, чичо, ти си Бог!”, а наше близко момче каза: „Не, той сега следва за Господ.” Всички много го обичаха. Той беше не само много добър човек, винаги усмихнат, но и изключително интелигентен.”, спомня си племенницата на големия актьор.
Когато Апостол Карамитев заминава на специализации в Русия и в Полша, всяка вечер Донка пише на чичо си, за да разказва как са децата му – Маргарита и Момчил.
„Спомням се, че като се родиха моите братовчеди, той заживя втори живот. Много ги обичаше. Дълги години нямаха деца и за него беше невероятно щастие. Маргарита и Момчил се появиха на бял свят по-късно и затова аз съм много по-голяма от тях - с по 14 и 16 г.”, казва още Донка. И допълва: „Той обичаше децата, затова всички негови ученици, той приемаше като свои рожби.”
Със същата любов му отвръщат и студентите от неговия клас, сред които са Юрий Ангелов, Велко Кънев, Филип Трифонов, Пешка Манева, Юлия Дживджорска и много други. Наред с голямата народна обич обаче Апостол Карамитев не е бил защитен от човешката злоба. Това е и причината да не успее да отиде на специализация в Москва. „Баща ми, който се е грижел за него, когато баба и дядо са починали, му е купил всичко нужно за пътуването – кожух, часовник. Качил го е на влака и малко преди да тръгне, го свалят. Оказва се, че негов пръв приятел от казармата донася нещо срещу чичо и това проваля специализацията му.”, разказва още Донка.
След тази случка актьорът две седмици се затваря в себе си и не иска да общува с никого. Единственото, което прави през това време, е да слуша музика от Чайковски.
Коментари