[caption id="attachment_28807" align="alignleft" width="300"]
Един от скелетите е погребан на една страна, а част от черепа му липсва[/caption]
Археолозите, работещи на разкопките при Козарева могила в Каблешково отчетоха успешен сезон.
В близост до могилата ръководителят на разкопките доц. д-р П. Георгиева и заместниците му М. Попова и В. Данов, заедно със студенти от Историческия факултет на СУ „Свети Климент Охридски”, са открили землен вал (укрепително съоръжение), който е надграждан през различните епохи. Находките, намерени в него, са от праисторията (енеолит и ранна бронзова епоха) и античността – елинистическата епоха.
Проучванията в централната част на селищната могила разкриха южните стени на две големи частично вкопани сгради от горелия късно- енеолитен хоризонт. В тях са намерени няколко цели керамични съда с различни размери, оръдия от кремък и огладен камък, керамични модели на масички с нарисувани очи и фрагменти от антропоморфна пластика. В една от сградите е открито интересно съоръжение, изградено от вертикално подредени пръти, привързани с въжета или пръчки и дебело обмазани с глина. Учените са установили, че в него са били поставени няколко керамични съда и две каменни чукалки. Предполага се, че съоръжението е било свързано с производството на съдове. В малкия по площ запазен участък от ранната бронзова епоха е открито обмазано с глина огнище, изградено на подложка от чакъл. Непосредствено под него са открити два големи керамични съда – плацина и амфоровиден съд от късния неолит.
Успешен е бил сезонът и за археолозите, които работиха на разкопките край некропола. Те са открили единадесет гроба, четири от които антични /III в. преди Хр./, и седем енеолитни /V хил. преди Хр./. Костите в два от античните гробове са деформирани в следствие на заболяване от сифилис. Проучванията на археолозите са показали, че причина за смъртта не е болестта. Това дава нови сведения за напредъка на медицината в тази епоха. Друго доказателство в тази насока са намерените железни скоба и шайба до крака на един от скелетите. В устата на един от погребаните е намерена дребна бронзова монета. Установено, че тя е на келтския владетел Кавар, управлявал между 219 и 200 г. пр. Хр. в Тракия.
През тази година за първи път, освен гробове от късния енеолит, бяха открити два гроба на деца от ранния енеолит (първата половина на петото хилядолетие пр. Хр). На практика некрополът при Козарева могила е единственият намерен досега некропол от времето на енеолита в района на Тракия и началото на проучването на гробове от ранния енеолит (по-стари с няколкостотин години от досега откритите) го прави още по-интересен и важен.
Нова интересна информация за обредите от енеолита дава друг от гробовете. Погребаният там е бил положен свит настрани. След вдигането на костите е установено, че част от черепните кости от лявата страна липсват. Те са открити, погребани в друга по-малка яма. Върху един от фрагментите има перфорирана след смъртта дупчица. Тази находка може да се свърже с находките на черепни амулети - рондели, открити в селището. Те са направени от изрязани с формата на кръг парчета от човешки черепи с пробити в центъра дупки за окачане. Обработени са много добре, което предполага, че са правени от свежа кост. Това са първите такива находки от България, но подобни находки са известни от Западна и Средна Европа още от деветнадесети век.
Коментари
Един от скелетите е погребан на една страна, а част от черепа му липсва[/caption]
Археолозите, работещи на разкопките при Козарева могила в Каблешково отчетоха успешен сезон.
В близост до могилата ръководителят на разкопките доц. д-р П. Георгиева и заместниците му М. Попова и В. Данов, заедно със студенти от Историческия факултет на СУ „Свети Климент Охридски”, са открили землен вал (укрепително съоръжение), който е надграждан през различните епохи. Находките, намерени в него, са от праисторията (енеолит и ранна бронзова епоха) и античността – елинистическата епоха.
Проучванията в централната част на селищната могила разкриха южните стени на две големи частично вкопани сгради от горелия късно- енеолитен хоризонт. В тях са намерени няколко цели керамични съда с различни размери, оръдия от кремък и огладен камък, керамични модели на масички с нарисувани очи и фрагменти от антропоморфна пластика. В една от сградите е открито интересно съоръжение, изградено от вертикално подредени пръти, привързани с въжета или пръчки и дебело обмазани с глина. Учените са установили, че в него са били поставени няколко керамични съда и две каменни чукалки. Предполага се, че съоръжението е било свързано с производството на съдове. В малкия по площ запазен участък от ранната бронзова епоха е открито обмазано с глина огнище, изградено на подложка от чакъл. Непосредствено под него са открити два големи керамични съда – плацина и амфоровиден съд от късния неолит.
Успешен е бил сезонът и за археолозите, които работиха на разкопките край некропола. Те са открили единадесет гроба, четири от които антични /III в. преди Хр./, и седем енеолитни /V хил. преди Хр./. Костите в два от античните гробове са деформирани в следствие на заболяване от сифилис. Проучванията на археолозите са показали, че причина за смъртта не е болестта. Това дава нови сведения за напредъка на медицината в тази епоха. Друго доказателство в тази насока са намерените железни скоба и шайба до крака на един от скелетите. В устата на един от погребаните е намерена дребна бронзова монета. Установено, че тя е на келтския владетел Кавар, управлявал между 219 и 200 г. пр. Хр. в Тракия. 
През тази година за първи път, освен гробове от късния енеолит, бяха открити два гроба на деца от ранния енеолит (първата половина на петото хилядолетие пр. Хр). На практика некрополът при Козарева могила е единственият намерен досега некропол от времето на енеолита в района на Тракия и началото на проучването на гробове от ранния енеолит (по-стари с няколкостотин години от досега откритите) го прави още по-интересен и важен.
Нова интересна информация за обредите от енеолита дава друг от гробовете. Погребаният там е бил положен свит настрани. След вдигането на костите е установено, че част от черепните кости от лявата страна липсват. Те са открити, погребани в друга по-малка яма. Върху един от фрагментите има перфорирана след смъртта дупчица. Тази находка може да се свърже с находките на черепни амулети - рондели, открити в селището. Те са направени от изрязани с формата на кръг парчета от човешки черепи с пробити в центъра дупки за окачане. Обработени са много добре, което предполага, че са правени от свежа кост. Това са първите такива находки от България, но подобни находки са известни от Западна и Средна Европа още от деветнадесети век.
Коментари