Това е една история за децата и за обичта към тях, за любовта към футбола, за усмивките на терена и извън него, за възраждането и за раждането, история за надеждите, за вярата, за чувствата, за мъжете и за момчетата, които ще станат мъже, за дарената радост и за един свят, в който се оказва, че парите могат да бъдат давани не за храна, напитки , дрехи, автомобили, бижута и лукс, а за ...за нещо съвсем друго, което носи повече радост на даващия, отколкото на получаващия.
Всъщност тази история започва от един заден двор на детска градина, някъде из Бургас.
[caption id="attachment_28800" align="alignleft" width="300"]
Малко детски градини у нас могат да се похвалят с подобни игрища[/caption]
И като всеки заден двор този парцел стоял с години сгушен и сбутан там някъде в нищото и в него си почивали във вечен мир развалини от стара сграда, изтърбушен пясъчник, храсталаци и всичко онова, което нормалните хора биха определили като пущинак.
Упоритата директорка на детската градина „Ханс Кристиян Андерсен” Калина Кръстева много искала да промени нещата. Тя правела ден и нощ чудеса заедно с колегите си, за да осигури добри условия за децата, от общината помагали, но както и сами можете да се досетите, за всичко били необходими пари, а те никога не стигали.
И така в един хубав ден, може би летен, може би зимен, пролетен или есенен, всъщност това няма никакво значение, защото денят наистина се оказал хубав, та точно в този ден при г-жа Кръстева в детската градина се появили двама млади мъже, които се представили като спортни мениджъри.
Може да не е било точно това, но да предположим, че в тази среща или в следващата двамата поискали...
...не, не бързайте с изводите. Те не поискали нищо за себе си, а пожелали да построят футболно игрище, на което да играят момчета и момичета.
И къде била уловката ли? Уловка просто нямало.
Бившите професионални играчи и настоящи футболни мениджъри и собственици на футболна академия „Бургас спорт” Милен Георгиев и Георги Чиликов разкрили пред видялата какво ли не директорка своята леко стряскаща амбиция. Да построят със свои средства игрище, да привличат момчета и момичета в различни групи, за да им разкрият със своите треньори тайните на футбола и радостта от него.
[caption id="attachment_28801" align="alignleft" width="300"]
Бившият национал Радостин Кишишев, щастливият Милен Георгиев, главният треньор на академията Мирослав Косев и безрезервно вярващият в смисъла на проекта Георги Чиликов преживяват радостта на децата[/caption]
Иначе казано, двамата предложили да дадат нещо от себе си, всъщност да дадат много от себе си и евентуално след осем десет или дванайсет години да получат нещо.
Ааа, не!!! Тук има нещо скрито? – би възкликнал всеки почитател на теорията на конспирациите. Ами, има разбира се, но не е скрито.
Милен Георгиев и партньорът му Георги Чиликов вече са изградили огромен спортен комплекс в Бургас. После са създали със свои средства три футболни игрища в три детски градини. Напролет планират да построят още три. Там те ще обучават целогодишно момчета и момичета от детските градини по модел, който действа от много време насам в развитите футболни държави.
Планът е постепенно децата да се увличат по спорта и като логична стъпка да станат част от академията „Бургас спорт”, където ще тренират при условия, с които могат да се похвалят не много професионални футболни отбори в България.
Идеята е, ако малките таланти са упорити и бъдат обзети от магията на футбола, да продължат в следващата възраст, в по-следващата, да достигнат до младежките формации и евентуално до мъжкия представителен отбор на академията, който ще започне да играе мачове от следващата година в най-ниските етажи на аматьорския футбол. Иначе казано целият проект е поставен върху основите на еволюцията. Нито една стъпка няма да бъде прескочена или излишно ускорена.
И макар че подобна стратегия звучи нормално по цял свят, съгласете се, че у нас...би предизвикала шок. Ами че в подобен бизнес план печалбата е...ако изобщо я има, тя е отдалечена много далеч във времето. При това положение май инвеститорите дълго време ще дават от себе си. Виж ти, виж ти.
Но нека се върнем на нашето игрище, което е малък символ на възраждането на една точка от бургаски квартал, където бурените и развалините са изчезнали като в магия и сега там вече се чуват детски смехове и победоносни викове след отбелязан гол.
[caption id="attachment_28802" align="alignright" width="300"]
Малките таланти бяха истински щастливи[/caption]
Малко след официалното откриване на игрището Милен трудно може да скрие усмивката си на доволен и дори направо щастлив човек. Все едно, че той самият е получил подарък.
Питам го на какво толкова се усмихва и той първо невярващо ме поглежда заради въпроса ми, после посочва бягащите из терена момчета и ми казва, че е по -щастлив и от директорката на детската градина, защото си спомня какво е било тук, каква разруха е царувала в задния двор, а сега е едно прекрасно кътче, пълно с деца.
С блеснал поглед обхожда новия терен и признава, че е щастлив от това, че този футболен проект може да промени съдбата на много деца.
Дори и сдържаният Георги Чиликов не можа да скрие колко е развълнуван.
Той призна, че няма никакво съмнение в смисъла на това, което правят с Милен Георгиев, защото подобен модел за работа с децата от години е нещо нормално за Германия и Португалия. А иначе според тарана, който до скоро поразяваше мрежите на вратари от всякакъв калибър, не е важно дали момчетата и момичетата ще станат футболисти, а е важно, че им се дава път в живота и те ще спортуват, за да бъдат здрави и да се забавляват. Накрая съзаклятнически казва, че ако могат да направят така ,че да откъснат децата поне за един час от компютрите и застоялия живот, то една голяма част от мисията им ще бъде изпълнена.
[caption id="attachment_28803" align="alignleft" width="300"]
Зрелището привлече вниманието и на красиви мажоретки[/caption]
По същото време в доскорошния сврян някъде в нищото заден двор на новоизникналото футболно игрище се вихри истинска битка. Наоколо се вълнува публика от развълнувани майки, бащи, дядовци и баби, красиви мажоретки, чуват се музика, аплодисменти и овации, дават се награди, правят се снимки за спомен и разбира се греят много, наистина ужасно много усмивки.
Няма спор. Това е най-усмихнатият футболен проект в Бургас, зад който стои футболна академия „Бургас спорт”.
Проект, който може да превърне един пущинак в оазис за децата. А детска градина „Ханс Кристиян Андерсен” има още един повод за гордост и самочувствие наред с всички останали екстри, които предлага за своите деца.
Току виж от новия терен може би ще излезе следващият Стоичков, Бербатов, Мартин Петров или Стилиян Петров, а защо не Милен Георгиев или Георги Чиликов.
Защото това футболно игрищи наистина може да промени съдбата не само на едно дете и да го направи или звезда или добър човек...а, защо не и двете.
Коментари
Това е една история за децата и за обичта към тях, за любовта към футбола, за усмивките на терена и извън него, за възраждането и за раждането, история за надеждите, за вярата, за чувствата, за мъжете и за момчетата, които ще станат мъже, за дарената радост и за един свят, в който се оказва, че парите могат да бъдат давани не за храна, напитки , дрехи, автомобили, бижута и лукс, а за ...за нещо съвсем друго, което носи повече радост на даващия, отколкото на получаващия.
Всъщност тази история започва от един заден двор на детска градина, някъде из Бургас.
[caption id="attachment_28800" align="alignleft" width="300"]
Малко детски градини у нас могат да се похвалят с подобни игрища[/caption]
И като всеки заден двор този парцел стоял с години сгушен и сбутан там някъде в нищото и в него си почивали във вечен мир развалини от стара сграда, изтърбушен пясъчник, храсталаци и всичко онова, което нормалните хора биха определили като пущинак.
Упоритата директорка на детската градина „Ханс Кристиян Андерсен” Калина Кръстева много искала да промени нещата. Тя правела ден и нощ чудеса заедно с колегите си, за да осигури добри условия за децата, от общината помагали, но както и сами можете да се досетите, за всичко били необходими пари, а те никога не стигали.
И така в един хубав ден, може би летен, може би зимен, пролетен или есенен, всъщност това няма никакво значение, защото денят наистина се оказал хубав, та точно в този ден при г-жа Кръстева в детската градина се появили двама млади мъже, които се представили като спортни мениджъри.
Може да не е било точно това, но да предположим, че в тази среща или в следващата двамата поискали...
...не, не бързайте с изводите. Те не поискали нищо за себе си, а пожелали да построят футболно игрище, на което да играят момчета и момичета.
И къде била уловката ли? Уловка просто нямало.
Бившите професионални играчи и настоящи футболни мениджъри и собственици на футболна академия „Бургас спорт” Милен Георгиев и Георги Чиликов разкрили пред видялата какво ли не директорка своята леко стряскаща амбиция. Да построят със свои средства игрище, да привличат момчета и момичета в различни групи, за да им разкрият със своите треньори тайните на футбола и радостта от него.
[caption id="attachment_28801" align="alignleft" width="300"]
Бившият национал Радостин Кишишев, щастливият Милен Георгиев, главният треньор на академията Мирослав Косев и безрезервно вярващият в смисъла на проекта Георги Чиликов преживяват радостта на децата[/caption]
Иначе казано, двамата предложили да дадат нещо от себе си, всъщност да дадат много от себе си и евентуално след осем десет или дванайсет години да получат нещо.
Ааа, не!!! Тук има нещо скрито? – би възкликнал всеки почитател на теорията на конспирациите. Ами, има разбира се, но не е скрито.
Милен Георгиев и партньорът му Георги Чиликов вече са изградили огромен спортен комплекс в Бургас. После са създали със свои средства три футболни игрища в три детски градини. Напролет планират да построят още три. Там те ще обучават целогодишно момчета и момичета от детските градини по модел, който действа от много време насам в развитите футболни държави.
Планът е постепенно децата да се увличат по спорта и като логична стъпка да станат част от академията „Бургас спорт”, където ще тренират при условия, с които могат да се похвалят не много професионални футболни отбори в България.
Идеята е, ако малките таланти са упорити и бъдат обзети от магията на футбола, да продължат в следващата възраст, в по-следващата, да достигнат до младежките формации и евентуално до мъжкия представителен отбор на академията, който ще започне да играе мачове от следващата година в най-ниските етажи на аматьорския футбол. Иначе казано целият проект е поставен върху основите на еволюцията. Нито една стъпка няма да бъде прескочена или излишно ускорена.
И макар че подобна стратегия звучи нормално по цял свят, съгласете се, че у нас...би предизвикала шок. Ами че в подобен бизнес план печалбата е...ако изобщо я има, тя е отдалечена много далеч във времето. При това положение май инвеститорите дълго време ще дават от себе си. Виж ти, виж ти.
Но нека се върнем на нашето игрище, което е малък символ на възраждането на една точка от бургаски квартал, където бурените и развалините са изчезнали като в магия и сега там вече се чуват детски смехове и победоносни викове след отбелязан гол.
[caption id="attachment_28802" align="alignright" width="300"]
Малките таланти бяха истински щастливи[/caption]
Малко след официалното откриване на игрището Милен трудно може да скрие усмивката си на доволен и дори направо щастлив човек. Все едно, че той самият е получил подарък.
Питам го на какво толкова се усмихва и той първо невярващо ме поглежда заради въпроса ми, после посочва бягащите из терена момчета и ми казва, че е по -щастлив и от директорката на детската градина, защото си спомня какво е било тук, каква разруха е царувала в задния двор, а сега е едно прекрасно кътче, пълно с деца.
С блеснал поглед обхожда новия терен и признава, че е щастлив от това, че този футболен проект може да промени съдбата на много деца.
Дори и сдържаният Георги Чиликов не можа да скрие колко е развълнуван.
Той призна, че няма никакво съмнение в смисъла на това, което правят с Милен Георгиев, защото подобен модел за работа с децата от години е нещо нормално за Германия и Португалия. А иначе според тарана, който до скоро поразяваше мрежите на вратари от всякакъв калибър, не е важно дали момчетата и момичетата ще станат футболисти, а е важно, че им се дава път в живота и те ще спортуват, за да бъдат здрави и да се забавляват. Накрая съзаклятнически казва, че ако могат да направят така ,че да откъснат децата поне за един час от компютрите и застоялия живот, то една голяма част от мисията им ще бъде изпълнена.
[caption id="attachment_28803" align="alignleft" width="300"]
Зрелището привлече вниманието и на красиви мажоретки[/caption]
По същото време в доскорошния сврян някъде в нищото заден двор на новоизникналото футболно игрище се вихри истинска битка. Наоколо се вълнува публика от развълнувани майки, бащи, дядовци и баби, красиви мажоретки, чуват се музика, аплодисменти и овации, дават се награди, правят се снимки за спомен и разбира се греят много, наистина ужасно много усмивки.
Няма спор. Това е най-усмихнатият футболен проект в Бургас, зад който стои футболна академия „Бургас спорт”.
Проект, който може да превърне един пущинак в оазис за децата. А детска градина „Ханс Кристиян Андерсен” има още един повод за гордост и самочувствие наред с всички останали екстри, които предлага за своите деца.
Току виж от новия терен може би ще излезе следващият Стоичков, Бербатов, Мартин Петров или Стилиян Петров, а защо не Милен Георгиев или Георги Чиликов.
Защото това футболно игрищи наистина може да промени съдбата не само на едно дете и да го направи или звезда или добър човек...а, защо не и двете.
Коментари