Малкият възпитател

С всеки изминал ден светът става по-глобален и интегрален, а човекът трудно се променя. Хората, все още, си остават предишните индивидуалисти и егоисти. В новите условия, при които съществува обществото, тези остарели качества ще се окажат способни да погубят човечеството. Може да се стигне до война и ще загинем. Затова родителите трябва да се погрижат детето им да има връзка със създаден център за виртуално интегрално възпитание, осъществен чрез телевизията и интернет. Днес за всеки дом е необходима такава връзка! Обяснението за възприемането на интегралната реалност се базира на   изследванията на учените и дава идеи за необходимостта да се промени концепцията за обществото и социалните връзки, обединяването и поръчителството, взаимодействието и зачитането на всички. Това обхваща интегралното възпитание, като дава и общата връзка на човека с природата. Човек, който е свързан правилно с природата, я открива по най-съвършен начин. Той придобива отношение към явленията и усещанията, каквито ние нямаме. Отношението ни към детето трябва да е като към човек, който “попива” всичко вътре в себе си и ни наблюдава като възрастен. Тялото расте по програмата на своето развитие, но душата няма възраст. Затова ние трябва да се замислим какво искаме да възпитаме и какво искаме да променим. Тялото се нуждае от грижи и поддръжка, на него трябва да му се даде всичко необходимо. Но в действителност, човекът живее за по-висша потребност и затова ние трябва да му осигурим средствата за неговото вътрешно развитие. По тази причина от момента на неговото раждане и по-нататък, ще го разглеждаме като същество, съставено от два слоя: вътрешен – обществен и външен – телесен. Тези два слоя имат нужда от развитие, но съвременното възпитание, за беда, не се занимава с развитието на вътрешния слой. Ако паралелно с физическото развитие, започнем да развиваме детето интегрално, ще видим колко по-различно ще е то, като не става дума за знанието, което придобива. Правилното възпитание променя вътрешната същност на човека, създава в него нови връзки. Тогава човекът започва да гледа на света по друг начин, стабилизира се, повишава нивото на съзнанието си и формира зряло отношение към живота, към света и към поведението на хората, умее да възприема правилно реалността, структурата на света и обществото, функционирането на нашия свят и на нашата природа. Децата на шест години вече могат да изучават общите правила на интегралния свят. Това е техният свят. По естествен начин го разбират по-добре от възрастните. Когато детето се ражда, то няма подход към този свят и го изучава. Така може да изучи и новия свят. Шестгодишните деца седят тихо и с цялото си внимание слушат урока на един 8-9 годишен “учител“. Освен това, те разказват всичко със свои думи и така се възприема, съвсем естествено, казаното. Под въздействието на това възпитание се променя не само тяхното поведение и отношението помежду им, но и отношението към живота. Учудващо е, как вече планират живота си: “Ще порасна, ще имам семейство, ще уча, ще работя!”. Те гледат на живота като на реализиране на някаква програма, виждат това като път за развитие, за процъфтяване, като една забележителна перспектива. Възпитателите трябва само да наблюдават отстрани и да насочват групата от деца, които много харесват такова обучение. А пред възпитателите се разкрива една истинска перспектива за направляване на възпитанието. Отношението им към света става системно, като всяко явление заема своето място. Главното е, общият подход – това много помага и опростява усвояването на света от детето и детето придобива способност да подрежда всички явления, защото то иска да знае реда на събитията. Тази форма на мислене разширява кръга на наблюдение, но се отличава коренно от онази, която се практикува днес. Ако говорим за състоянията преди създаването на този свят и как се е образувал, как в хода на еволюцията сме се появили ние, самите и сега трябва да преминем към интегралното си развитие, детето ще разшири познанията си и ще гледа на тези етапи, и на нашия свят като на един общ процес. След изиграването на няколко игри, обсъждания и гледане на телевизия, децата остават доволни. Те се смеят и говорят за обединяването, любовта и връзката помежду си. Чувстват се добре и им е приятно да са заедно. Седят на трапезата и изведнъж едно от тях казва, че не чувства никаква връзка с другите деца. Възпитателите му казват, че това е трудно и изисква време и усилия. Но след това всички деца започват, едно след друго да си признават, че не се чувстват обединени. Това е вече откритие и осъзнаване на собствената природа. Ние нямаме друг изход! Необходимо е да станем подобни с природата и да открием нашата взаимна зависимост. В процеса на осъзнаване на своя живот детето приема различни ситуации, стълкновения, противоречия, неразбиране по отношение на поведението си в къщи с родителите, в училище и в обществото като цяло. Като обобщим всички тези впечатления в една система, можем да показваме онези явления, които не се получават с добър резултат заради нашия егоизъм. Това помага на детето да изгради добро отношение към целия свят и да види, че точно егоизмът причинява вреда. Заради него не се чувства връзката с хората, защото егоизмът му, изразяващ се в нежелание за обединяване с другите, го възпира да почувства връзката, защото то самото не е свързано. Трябва да се извърши серия от действия, за да се осъзнае проблемът, но това вече е пътят за осъзнаване на егоизма като зло. Освен това да му се възлага определена отговорност, за да не може просто да каже, че не чувства обединяването и нищо не може да направи. Възпитателите обикновено се опитват да “дресират“ децата: “Не прави това, не ходи там, това е забранено, ако постъпиш лошо, ще има наказание и нахокване!”. Детето се намира в ограничителни рамки, много неща са му забранени. И то започва само да разбира, струва ли си да постъпва по определен начин, не заради забраната, а заради ползата, съобразно ценностите, които е получило от обкръжението, в което се развива. Това е напълно различен анализ, защото на  детето не се налагат ограничения, които то не разбира, а му се обяснява защо не си струва да постъпва по даден начин, защото и ние  преминаваме през този процес заедно с него, ние сме негови партньори и за да оцелеем, трябва да сме настроени приятелски един към друг. Можем да му кажем, че и самите ние не винаги усещаме обединяването и затова работим по този въпрос, и се учим заедно. Ако по-големите деца говорят така,  детето ще види, че всички са заети с усвояването на връзката помежду си. Този подход към живота става негов живот. За малкото дете думата на по-голямото дете е закон, докато думите на възрастните се приемат като назидание. Стигаме до извода, че трябва да даваме възможност на подрастващите да обясняват на по-малките интегралното отношение към околните. Възпитателната програма можем да изградим така, че децата да се възпитават само от деца. А инструктурите да насочват този процес отстрани, докато децата сами не измислят програмите, игрите и действията. Ще дойде време, когато възрастните ще отстъпят мястото на възпитателя на по-големите деца. Родителите се страхуват, че губят авторитета си, когато ограничават детето със забрани. Да, децата проверяват нашите реакции за това, кое е позволено и кое не е. Ако детето прави нещо забранено, то проверява до каква степен е допустимо това за нас и се опитва да разшири границите на позволеното. Ако направи нещо нарочно, трябва да му покажем как си правим един на друг не това, което трябва и до какво води. И също показваме, каква взаимна изгода можем да имаме, ако премахнем съперничеството. Съревнованието е хубаво нещо при условие, че се съревновавате заедно, за постигането на по-добър резултат и да не е важно кой ще победи, а е важен резултатът, постигнат чрез съревнованието. Това е печалбата от конкуренцията. Всички действия трябва да протичат в тази форма. Демонстрирането на недоволство не е добра практика, тъй като не е доказателство за детето, че то не е постъпило правилно. Напротив, то ще вижда във вас управника, който действа със сила, а не със справедливост. Ако се следят реакциите на детето и в зависимост от тях се решава как да се реагира на действията му, се оставя добро впечатление у него, като нас ни смята за добри, честни и справедливи. Но трябва да му се помогне да разбере, че и възрастните не могат да правят това, което искат, че и децата възпитават възрастните. И така, от най-ранна възраст възпитанието трябва да свързва детето с природата, като се обучава в интегрално възприемане на света. Това не достига на днешните деца, а биха се решили много проблеми. Новият тип възпитатели, по-големите деца се приемат от по-малките деца по-добре, отколкото преподавателите. Детето не трябва да се възпитава с дресиране, а с азбиране и като му се помага. Родителят трябва да се издигне над естествената си егоистична реакция спрямо детето и да го приема като свой партньор.   Коментари