Окупацията невъзможна

Browser – Chrome. Търсачка – Google. Въведени думи: „окупация България“. Search – 853 000 резултати за 0,22 секунди. Излиза, че за 22 секунди окупирах 853 хил. нищо неподозиращи онлайн обекти. Това значи ли, че моята окупация е по-успешна от онази на колегите ми, които решиха да се заключат в ректората на СУ? Отговорът е положителен. Знаете ли защо? Много просто – човек, който обикновено използва интернет търсачка, знае какво търси и има очакване към намирането. Да оставим настрана дигиталното пространство. Знаете ли каква е истинската причина за окупацията?Най-просто казано - проблем между студенти по право и техен преподавател. Проблем, в смисъл, че студентите не са искали въпросният професор да им преподава, в последствие, решават в знак на протест, да се заключат в една от залите. Как този протест успя да се превърне в окупаторска революция на младите „будни“ души – нямам идея. Парадоксът е, че въпросните будни студенти, спят и 2 не виждат. Ако сънуват, че са будни – това е съвсем друга тема. Имах възможност да поговоря лично с няколко души от окупаторите. Знаете ли кой храни въпросните протестиращи(буквално имам предвид)? Вие може да не знаете, но те знаят! Храна носят хората! Кои хора? - питам. „Ами, хората“ - отговарят окупаторите, които иначе към този момент, бяха на лекции в друг факултет на Университета. Знаете ли каква храна носят „хората“? По описание на окупаторите: кашони с банани, литри кола, вода, вафли, шоколади и т.н. Добре, де! Ама, много щедри се оказаха въпросните хора? Само на мен ли ми се струва, че има нещо гнило в България? Щото аз не познавам хора, които вместо просто да подкрепят протеста с присъствие, ще отидат да го спонсорират с няколко кашона банани? Не е важно аз да познавам такива хора, важното е, че окупаторите ги познават! Не, не казвам, че протестът е платен. Съвсем в рамките на нормалното е, някой да ти носи безплатен обяд. Въпросните окупатори, с които разговарях, цяло лято висяха пред Народното събрание и прегракваха от викове „Оставка!“. Сега е друго, захладня, иде зима. Къде, къде да се скрият на топло? – Давай в ректората, тамън ни е наблизо! С един удар – два заека! Хем ще ни е топло, хем като чуят, че сме студенти, ще се вдигне голяма врява! Какво искат птичките от кафеза? Те сами са се заключили вътре, така че определено не искат свобода. Искат оставка! Мен ако питате, иска им се да ОСТАнат повече време под окупация – за пръв път седенето в университета е толкова приятно! А можеше да е толкова просто – да бяха написали 20тина искания за реформи в образованието. Да бяха изчакали, да ги изпълни някой. Ако ли не, тогава да се вдигат! Тогава ще се вдигна и аз, и още много студенти! Тогава младите окупатори, щяха да ни докажат, че протестът не е платен, не е политически и най-важното: че младите хора в България имат цели и искат да ги постигнат. автор: Пламена Джигова   Коментари