Как да не развием егоизъм?

След раждането си детето има нужда от обкръжение, което да напомня средата, в която е било и се чувства добре в близост до майката, изпълнена с грижи за него. Този период продължава до три годишната му възраст. В много култури, близки до природата, дори е прието майката да връзва детето за себе си, но в западните култури то много рано се предава на грижите на друго лице, на детегледачката. За да се развива правилно, детето трябва постоянно да усеща присъствието на възрастните, които му помагат, да усеща, че все едно е в прегръдката на възрастния и оттам да може да насочва и управлява възрастния, грижещ се за него. По естествен начин има най-голяма нужда от майка си. Но още от първите си дни започва да наблюдава света, възрастните и техните действия. Всичко усеща, разбира много от нещата, които правят възрастните, вътрешно може да е недоволно, но не може да им каже. Детето, което лежи в креватчето си ни гледа, не според възрастта на тялото си, а много по-зряло като голям и разсъдлив човек. Затова, ако дадем на детето правилното развитие още в най-ранния период, съобразно неговата природа, ще открием в него голям потенциал за развитие, защото разбира всичко. То не може да контактува с нас поради липсата на канали за връзка, но комуникацията е изкуствено нещо, развито от нашия свят. От гледна точка на природата детето може да възприема света сериозно, зряло и критично. Още от бебешка възраст трябва да се отнасяме към него така, все едно вътрешно е голям човек и само външно е ограничено от тялото си. Такъв подход е по-полезен за детето, то ще го разбере по-добре от нас. Когато говорим с неговия “детския език”, ние спираме развитието му. Човекът е социално създание. Детето не се развива само, а в обществото, заедно с майка си в процес на взаимодействие. Но дори и в рамките на съвременното възпитание остава, донякъде изолирано. До 2–3 години си играе само и едва след тази възраст започва да чувства нуждата от партньор в своите игри. Дори и да не играе с някого, то се интересува от другите хора като от някаква вещ, взема пример от тях. Това може да се използва за насочване на социалното им развитие. Добре ще е да включим детето в група, но да не си играе само в ъгъла. Към усамотението го тласка неговата егоистична природа. Необходимо е да се преборим с нея, като  постепенно, много внимателно му покажем груповите действия с другите деца. По такъв, естествен начин ще постигнем създаване на един навик и ще го научим да се обединява с другите, което се изразява в търсене на връзка с другите деца и взаимодействие с цел интеграция в групата, комуникация в действията. Децата трябва да се увличат в такива занимания, които да не могат да се изпълняват поединично, а съвместно с другите. Касае се за възрастта до 3 години, защото след това детето по егоистичен начин разбира, че трябва да си взаимодейства с другите. А ние можем, на този принцип да провеждаме игри с него още от година и половина и така да изпреварим егоистичната му същност, като го насочим в доброто направление. Досега стремежите ни са били да развием детето по-бързо и постигаме развитието на егоистичната му природа. Но в съвременния свят, който върви към глобализация, трябва да възпитаваме човека като социална единица, интегрален човек, уникален и особен, защото със своята идентичност служи на обществото. Съвременният човек трябва да разбере, че точно тази негова връзка с обществото спасява и него, и обществото, като осигурява безопасност, развитие, а взаимодействието с другите хора води до успех. Детето до 3 г. усеща, че всичките ни действия са странни, без да говорим за отношенията помежду ни. То е способно да види всеки от нас и да оцени ролята му спрямо себе си. Ако развием у него обществен подход, ще видим, че то може да извлича полза от това. Тъй като навикът става втора природа, неговото подсъзнание ще отбележи, че е добре да си свързан с другите, като не забравяме, че вътре в себе си детето ни оценява зряло. И това ще стане преди още неговият егоизъм спрямо ближния да започне да расте. Да си заедно с някого е не само приятно и хубаво, така можеш да постигнеш и всичко, което искаш. Детето получава желаното при условие, че ще извърши действие заедно с другите. Обучението му се осъществява на механично ниво, като факт. Детето запомня тези действия като факт, като форма на поведение, че  каквото и да поиска, трябва да взаимодейства с някого, да зачита неговото желание, като дава и получава и едновременно, и тогава ще постигне. Да зачиташ другите означава постоянно да им помагаш, да ги чувстваш до такава степен, че да не можеш да направиш нищо без взаимно участие с тях. Родителите на близнаци са забелязали, че близнаците растат като система. Те никога не вземат нещо за себе си, без да дадат на другия. Дори когато имат някакъв конфликт помежду си, те непрекъснато проверяват къде е другият, като  постоянно се  усещат един-друг. Най-важното е в паметта на детето, в чувствата, в разбирането и в съзнанието му да се вкорени идеята, че всяко действие е естествено тогава, когато се изпълнява заедно с някого или с помощта на някого. Детето да дава и да получава, да функционира само по този начин. А понятието “аз сам“, просто да не съществува. Така подготвяме детето за интегрален живот. То няма да е затворено, ще може лесно да общува и да създава връзки. Тези способности са необходими във всяка професия, а обществото има нужда от такива хора. Когато те застанат начело на управлението на обществото, светът ще се промени. Ще стане хармоничен като природата и безопасен. Малките гледат какво правят малко по-големите деца и искат да правят същото, защото развитието им става благодарение на завистта и подражанието. Трябва да използваме това, като му се дават добри примери, за да има стремеж към достигане на по-доброто. До шест години е добре да ги запознаваме с околната природа, без голямо задълбочаване. Децата се развиват по-бързо от преди. Всички ние преминаваме през процес, който ни приближава до прехода в ново, по-съвършено съществуване. Днешното поколение не е първото. Процесът е започнал в средата на миналия век. Затова децата, които се раждат днес, притежават качества и потребности, съответстващи на новия свят. Тяхното възприятие е насочено към свят без ограничения в категориите време, пространство и движение. Те усещат влечение към явления, по-високи от нашето измерение и ние трябва да им осигурим информация за възприемане на интегралната реалност. Не трябва да ги възприемаме като бунтари и да ги ограничаваме, а да ги направляваме. Ако започнем да им разказваме за всичко това от шест години нататък, те ще го приемат естествено. В тях ще започнат да се формират чувствени и логически връзки, които ще съответстват на по-високото интегрално измерение. Също както е необходимо да организираме социалното им възпитание от най-ранна детска възраст, така от шест години трябва да започнем да ги учим на интегралния свят. Децата го приемат с удоволствие, защото предизвиква у тях чувство на безопасност и увереност. Колкото по-рано създадем в детето интегралните навици на поведение, толкова по-естествено ще ги възприеме то, ще ги адаптира в себе си и ще ги реализира с другите. Затова за него не е проблем да разбере, да почувства и да усвои правилата на интегралното поведение като нещо съвсем естествено. Като му разказваме за света, малкото дете усеща много повече неща, отколкото си мислим. То ни възприема, оценява живота, притежава възприятие, което трябва после да се дооформи. За реализирането на това възприятие трябва да се играят игри, в които детето си взаимодейства с други деца и само така да постига успех. Това укрепва в съзнанието му необходимостта от връзка с другите. И макар че, в тази възраст детето има нужда основно от майка си, двамата заедно трябва да разширяват границите и така тя да го въвежда в обществото на неговите връстници. И тогава, още преди да се развие неговата егоистична природа, то ще разбере, че най-правилният подход към действителността е обединяването с другите. автор: Емилия Наумова Коментари