Кому е изгоден мораториум върху продажбата на земя на чужденци

Много съм далеч от правото и вероятно съм доста по-близо до кривото, но така от обща култура съм чувал, че в древен Рим по време на разни дела и казуси мъдрите представители на римското право винаги си задавали фундаменталния въпрос „Кому е изгодно”. Когато стигали до отговора, вече знаели защо нещо се е случило и защо точно така се е случило. Един вид било лесно да отсъдят и да вземат решение кой е виновен и кой невинен. В българското Разнородно събрание, където е пълно с особи, които не могат взаимно да се понасят, изведнъж се обединиха без разлика на партийна приналежност около предложение за мораториум върху продажбата на земя на чужденци. Всъщност обединението в Парламента около една национална кауза би трябвало да радва суверена, т.е. Народа, към който принадлежа и аз, ама като една малка частица от организма на суверена аз нещо не съм радостен. Сигурно съм повреден, но нещо ме изпълват съмнения. Пустото римско право, то е виновно. Постоянно се питам кому е изгодно да не се продава земя на чужденци и в нито един от отговорите не намирам изгода лично за себе си. Не че имам земя, не че ще купувам или продавам, но все пак... До момента ми прави впечатление, че е пълно с пустеещи земи в страната. Също така виждам, чувам и чета обяви, че едри фирми купуват земя, парцели, терени, ниви, лозя, градини, ливади и морави и полянки веднага, още сега и тук. После пък ми се набива на очи, че у нас се сее и жъне много жито и после зърнопроизводителите се радват на реколтата, че е добра и я изнасят в чужбина, където международните борси дават добри цени за българското зърно, за чието засяване пък Европа дава добри субсидии. Един вид български зърнопроизводители обработват българска земя..., придобиват реколта и след това я продават и печалбата реинвестират обратно като купуват нова земя и я комасират, демек уедряват и ... Добре де..., ама става въпрос само за едни и същи зърнопроизводители и едри латифундисти, които са винаги готови, сега и тук и веднага да купят нивата, поляната, лозето, моравата, ливадата или парцела на някой българин, който не е засял едно мушкато през живота си. Само че цената на земята е много ниска. При едно ходене във Франция видях богаташки къщи в един град и питах кой живее в тях. Казаха ми, че обитателите им са руски евреи. А къде живеят вашите богаташи- попитах аз. Нашите най-богати хора са земеделците и те си живеят по селата – ми отвърнаха гражданите на този град. В романа „Черният обелиск” на Ерих Мария Ремарк е описана хиперинфлацията в Германия. Оказва се, че тогава единствените хора, които имали какво да продават и съответно да ядат, били... хората от село... производителите демек. В Италия и сами можете да видите как изглеждат именията из различните области. Поне аз рухнали и занемарени ниви и къщи не съм видял. В Испания също. В Гърция и Турция работят и не спират. А сега сложете ръка на сърцето и признайте какво виждате, когато минавате през българските села. Някак хич не се долавя просперитет и оживление, въпреки че национално отговорни български компании купуват, обработват и развиват земеделие. И идваме до въпроса „Кому е изгоден този мораториум върху продажбата на земя на чужденци”? И го допълваме с друг въпрос. Кой не иска на пазара на земя да се появят клиенти и купувачи с по-добри оферти от тези на родните патриотични компании? Е, оставам отговора на вас. Според мен можете и сами да си отговорите, защото отговорът боде очите. Някой иска и държи да продавате нивите на дедите си само на определени фирми и купувачи, но същият този някой не прави нищо, за да ви стимулира да обработвате сами своята земя. Този някой няма нищо против да ви купи земята, но има много против вие сам да станете земеделец. Да не говорим пък за това, че от близо 20 години у нас държавата не помагаше по никакъв начин на зеленчукопроизводителите и овощарите, докато по същото време към зърнопроизводителите отиваха всичките субсидии. И понеже знам, че патриотите ще наскочат и ще ме обвинят, че съм слуга на чужд господар и работя за това чужденците да изкупят напоената с кръвта на дедите ни земя /така я наричат винаги патриотите с костюми в Разнородното събрание/, ще поясня. Единственото, което искам, е у нас да има истински пазар на земята, притежателите на земя да имат въможност да я продадат на когото си искат и най-вече да получат такива условия от държавата, че да могат да я обработват сами, да печелят от труда си и да бъдат горди със своята собственост, която да има цена. Останалото е чист популизъм. А сега призовавам патриотите в костюми, които приеха мораториума, да отидат на нивата и да обяснят на дребните стопани колко патриотично е да си продадат земята на точно определени български компании. Между другото май пак в римското право се казваше, че договорите са за това да се спазват. А ние сме подписали договор при влизането си в Европейския съюз, където продажбата на земя на чужденци е регламентирана с определени срокове. Не че се заяждам, но се питам защо някои от патриотите в нашето Разнородно събрание, въпреки че не признават ползите от членството в ЕС, с удоволствие кандидатстват на изборите за евродепутати.     Коментари