[caption id="attachment_27661" align="alignleft" width="300"]
Юлия Дживджорска не е вярвала, че може да стане актриса преди срещата си с Апостол Карамитев.[/caption]
Актрисата Юлия Дживджорска пропътува цяла България и дойде от Благоевград чак до Бургас, за да се включи в честванията по случай 90-годишнината на обичания Апостол Карамитев. Тя е била в класа на големия актьор и с много вълнение си спомня за часовете, прекарани с него. Ето какво разказа пред "Бургаски репортер".
След толкова много години, идвайки към Бургас от Благоевград, аз се замислих дали мога да кажа най-същественото за Апостол Карамитев.
Като ученичка съм гледала филми с него, но никога не съм си представяла, че ще мога да стана актриса, и то в неговия клас. Нямах смелостта и куража да кандидатствам във ВИТИЗ. Мислех, че актрисите са много красиви, високи, впечатляващи. А аз съм от скромно учителско семейство. Ходих обаче на уроци и участвах в самодейни състави.
Когато се явих на изпит на сцената във ВИТИЗ, го видях! Беше там в комисията. И всички задачи, които ми зададоха, аз ги изпълнявах, гледайки само него. Създадоха се някои много смешни ситуации, извън материалите, които бях подготвила да представя. Всички се заливаха от смях. И не можех да повярвам, че ме приеха.
А преди първия час при него аз толкова се вълнувах, че не мигнах цяла нощ. Заспала съм чак на сутринта и съм се успяла. Притесних се много. Уплашена тичам във ВИТИЗ, чукам на вратата на аудиторията, и тихо казвам: „Извинете!”, а той: „Влизай, влизай, влизай, Юлио”. Той ми знаеше името! Знаеше, разбира се, имената на всички свои ученици, но това, че е запомнил моето, много ме впечатли. След първия час той ме извика и ме попита дали смешните неща, които съм изиграла по време на изпита, са били нарочно, или съм ги направила несъзнателно. Аз съвсем наивно го питах„А, кое е по-хубаво?”. Той се усмихна хитро и ми отвърна: „И двете са хубави.” Тогава напълно чистосърдечно си признах, че е било без да искам, а той ме потупа по рамото и рече: „Това е по-хубаво!”.
Такава вълнуваща първа среща беше. Тя ми даде силен импулс. Помня я и до днес. Имах усещането, че мен най-много ме обича. А той обичаше всички. Дори се престраших да му изповядам една нещастна любов. Плаках пред него, а той ме успокояваше с думите: „Хайде, стига си плакала за този глупак!”
Вкъщи сме две момичета и със сестра ми бяхме много близки с баща ми. При първите етюди, които играехме при Апостол Карамитев, аз се обърках и му казах татко. Всички се засмяха. А той: „Кажи, моето дете!?”. Това, което ме е научил, това, което ми е дал – все едно ме е родил, все едно ми беше наистина татко. Ако не бях срещнала този човек, сигурно щях да бъда в друг бранш, да имам друга професия. Това, което научих от него, днес предавам в театралната школа, която имам за малки деца, защото и от там излизат артисти.
Коментари
Юлия Дживджорска не е вярвала, че може да стане актриса преди срещата си с Апостол Карамитев.[/caption]
Актрисата Юлия Дживджорска пропътува цяла България и дойде от Благоевград чак до Бургас, за да се включи в честванията по случай 90-годишнината на обичания Апостол Карамитев. Тя е била в класа на големия актьор и с много вълнение си спомня за часовете, прекарани с него. Ето какво разказа пред "Бургаски репортер".
След толкова много години, идвайки към Бургас от Благоевград, аз се замислих дали мога да кажа най-същественото за Апостол Карамитев.
Като ученичка съм гледала филми с него, но никога не съм си представяла, че ще мога да стана актриса, и то в неговия клас. Нямах смелостта и куража да кандидатствам във ВИТИЗ. Мислех, че актрисите са много красиви, високи, впечатляващи. А аз съм от скромно учителско семейство. Ходих обаче на уроци и участвах в самодейни състави. 
Когато се явих на изпит на сцената във ВИТИЗ, го видях! Беше там в комисията. И всички задачи, които ми зададоха, аз ги изпълнявах, гледайки само него. Създадоха се някои много смешни ситуации, извън материалите, които бях подготвила да представя. Всички се заливаха от смях. И не можех да повярвам, че ме приеха.
А преди първия час при него аз толкова се вълнувах, че не мигнах цяла нощ. Заспала съм чак на сутринта и съм се успяла. Притесних се много. Уплашена тичам във ВИТИЗ, чукам на вратата на аудиторията, и тихо казвам: „Извинете!”, а той: „Влизай, влизай, влизай, Юлио”. Той ми знаеше името! Знаеше, разбира се, имената на всички свои ученици, но това, че е запомнил моето, много ме впечатли. След първия час той ме извика и ме попита дали смешните неща, които съм изиграла по време на изпита, са били нарочно, или съм ги направила несъзнателно. Аз съвсем наивно го питах„А, кое е по-хубаво?”. Той се усмихна хитро и ми отвърна: „И двете са хубави.” Тогава напълно чистосърдечно си признах, че е било без да искам, а той ме потупа по рамото и рече: „Това е по-хубаво!”.
Такава вълнуваща първа среща беше. Тя ми даде силен импулс. Помня я и до днес. Имах усещането, че мен най-много ме обича. А той обичаше всички. Дори се престраших да му изповядам една нещастна любов. Плаках пред него, а той ме успокояваше с думите: „Хайде, стига си плакала за този глупак!”
Вкъщи сме две момичета и със сестра ми бяхме много близки с баща ми. При първите етюди, които играехме при Апостол Карамитев, аз се обърках и му казах татко. Всички се засмяха. А той: „Кажи, моето дете!?”. Това, което ме е научил, това, което ми е дал – все едно ме е родил, все едно ми беше наистина татко. Ако не бях срещнала този човек, сигурно щях да бъда в друг бранш, да имам друга професия. Това, което научих от него, днес предавам в театралната школа, която имам за малки деца, защото и от там излизат артисти.
Коментари