Само броени дни преди да отбележим 90-тата годишнина от рождението на големия Апостол Карамитев, си спомняме за безграничния му талант чрез думите на един от неговите ученици – Пешка Манева.
Актрисата е била в един клас с бургазлията Юрий Ангелов, Велко Кънев, Филип Трифонов, Искра Радева и други известни имена... някои от които за съжаление вече не са между нас. Спомените й за незабравимия учител са събрани и превъплътени в следните красиви и силни редове:
АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ /ЧОЧО/ НА 90?!
„Смъртта е тлен, а ти душа не мреш”... /Шекспир/
...”Животът е една спирала, когато ти е много хубаво, не се радвай толкова, защото тухлата ще те удари по главата, и обратното, когато ти е много тежко, не унивай, знай, че ще дойде хубавото... ”Не можем да изчезнем от Земята току-така. Това, което е натрупано като информация, като знания и опит, не може да изчезне, ще остане някъде в пространството като биотокове, като енергия...” (бел.а. - думи на Апостол Карамитев). А колко енергия имаше в него – великия, незабравимия, неповторимия Апостол Карамитев, когото ние наричахме Чочо. Винаги бързаше, с разкопчано сако или яке, сякаш ще литне. Бързаше, винаги бързаше за репетиция или представление в Народния театър, бързаше за репетиции във ВИТИЗ, за запис в радиото или за снимки. Не мога да си го представя да върви бавно и спокойно. Не мога да си го представя на 90!... Вярвам, че душата няма възраст.
Учителят вярваше, че душата остава жива и след смъртта. За нас неговите студенти той беше и духовен баща. Говореше ни за второто раждане, за това, че то е по-важно от първото. Човек се ражда на този свят без да иска. Идва по желание или нежелание на своите родители, докато „ВТОРОТО РАЖДАНЕ” е осмислен факт, ти сам избираш какъв да станеш, какво искаш от живота, какви са твоите въжделения, амбиции, творчески или житейски планове.
Чочо ни обичаше много. Още на приемния изпит срещу името на всеки беше написал кой на кого му напомня. Например Юрката на Джани Моранди и т.н. Обичаше ни както обичаше своите деца, за които ни говореше често с много любов. Как разхождайки се с Момчил, впечатлен от нещо казал „ега ти”, а Чочо го попитал „ти знаеш ли какво значи това” и естествено му обяснил. Друг път, забързан, отиваше да купи скъпи ботушки на Маргаритка, защото много ги харесвала.
Неговият девиз беше: "РАБОТА, РАБОТА, РАБОТА”.
ПАУЗАТА, когато в процеса на работата ни обясняваше как и къде да направим пауза, казваше:”Паузата е велико нещо, да държиш юздите на публиката и да я накараш да не диша и да чака какво ще направиш или какво ще кажеш – това е велико майсторство”, а той го умееше гениално. Когато започнах работа в театъра разбрах какво е имал предвид, как се чувстваш, когато дъхът на актьора на сцената и дъхът на публиката в залата спират едновременно. Велико е!
„Това е талантът – да умееш да водиш публиката, да и казваш кога да се смее и кога да плаче, това е занаятът, но подплатен с талант”. На много неща ни научи!...
Винаги съм вярвала, че има паралелен свят, който ние не виждаме, но той съществува.
Убедена съм, че не случайно е това честване по случай неговият рожден ден. Той ни подтиква да говорим, да се борим по свой начин срещу безхаберието и пошлостта, които царят в момента. Тази пошлост стряска и мъртвите.
Странно е, че човекът си е отишъл, но образът му е тук на Земята. Филмите и записите в радиото, плочите, а сега и дисковете са запазили за поколенията неговите забележителни монолози...
Не ни е дадено да знаем къде е сега, но може би там, където е, има един прекрасен театър, божествен театър... и съм убедена, че пак е най-добрият!
Коментари