Есента на бургаското футболно недоволство

[caption id="attachment_26956" align="alignleft" width="300"] Дербито между Черноморец и Нефтохимик ще има четири издания през това първенство и току виж от тях се реши кой отбор ще оцелее в групата на майсторите[/caption] „Нефтохимик” и „Черноморец” Бургас влязоха в четворката на футболното първенство. За съжаление в четворката с последните четири отбора със статут на изпадащи. Всъщност видялият какво ли не наставник на „акулите” Димитър Димитров Херо направо си го каза „Ще се борим да оцелеем” след загубата с 0:3 срещу ЦСКА в София. В „Нефтохимик” пък нищо не казаха след поредицата от катастрофални загуби, защото там по едно време останаха и без треньор. Какво пък толокова. На брашнян чувал практически треньор не му трябва. Е, появи се и нов наставник, но той ще работи със същия човешки материал, с който разполагаха предшествениците му. Подобна тъжна есен за бургаския футбол май не е имало от години. Дотук естествено не се е стигнало ей така без нищо. Какви са тогава причините? В последните няколко сезона Херо и екипът му правеха през три месеца малко чудо като привличаха слабоизвестни чужденци, развиваха ги, налагаха ги, превръщаха ги в бързоликвидна стока за мениджърите и ...и  продаваха. От такива светкавични сделки в касата на клуба според признанието на изпълнителният директор Пламен Киряков са влезли около 7 000 000 лв. Само че нито Киряков, нито треньорите нито футболистите са изпаднали в еуфория, защото изобщо не е ясно колко от тези постъпления са стигнали до  отбора и колко са отишли за погасяване на дълговете оставени от разточителния Златен век на футболния крал Красимир Балъков. Не че Херо и скаутите му не са се разбили от работа, не че Киряков и юридическият му екип не са направили невероятни еквилибристики, за да убедят футболисти от нормални европейски първенства да сложат подписи под договори с отбор от българската футболна джунгла, но...но този път формулата „взимай без пари, продавай за много пари” не даде резултат. През тази есен привлечените на пожар попълнения, които замениха разпродадените на пожар техни предшественици, се оказаха играчи около средното ниво. И когато Димитър Димитров предупреди, че селекцията не го задоволява и новите футболисти са с лимитирани възможности, никой не го чу. Всички вярваха, че чудото отново ще се случи и „Черноморец” някак ще надскочи себе си, така както бяхме свикнали да се случва през изминалите няколко сезона. Само че чудесата са в приказките, а в реалния живот чудно защо феновете по трибуните оредяха до обидно малко зрители, а община Бургас оттегли финансовата си подкрепа заради невъзможност да отделя средства за общинския клуб. Типично за злото, което винаги се изсипва като самосвал вълху човек или върху отбор. Естествено, онези, които вече прогнозират изпадане на „Черноморец” от групата на майсторите, най-вероятно ще хапят злобно устни в края на първенството, защото пророчеството им ще се окаже невярно, но със сигурност може да се очаква, че през този шампионат на „акулите” ще им бъде невероятно трудно. А може да стане и много много много трудно, ако през зимната пауза бъдат продадени отново една или две ключови фигури, които държат на косъм баланса в отбора. Поне до момента няма изгледи да се появи инвеститор, който да осигури стабилен бюджет и спокойствие в „Черноморец”. Чудесата явно също не се случват, затова на „акулите” им остава само едно. Да превърнат всеки мач в битка за оцеляване. Изходната база е ясна. Отбор с треньор, който знае всичко за футбола, но въпреки това не е загубил мотивация, отбор без никакви звезди, без много пари и любим абонат на производителите на съдийски тесли. Изглежда безнадеждно, но пък кой е обещавал да е лесно. В „Нефтохимик” са се качили в бобслея и летят катастрофално към един стряскащ финал, сгита да не се разпаднат още по трасето. Влизането в „А” група беше прието от феновете като триумф, без никой да отчете, че то стана възможно заради отслабената  или никаква конкуренция в „Б” група и без гарантиран бюджет. Симптомите за неочакваност на този успех бяха видими през цялото лято, когато не беше ясно ще ги има или ще ги няма „шейховете”. За вариантите за заличаване на клуба и практическото му сливане с ЦСКА, вече никой не говори, но беше показателно. Е, имаше протести, недоволство, чак и феновете влязоха в управлението на клуба, но се предполага, че когато са чули поздрава „добре дошли в света на българския футболен бизнес” са разбрали, че само с песни, шалчета, хореографии и ура не става. Трябват и пари. Пари в „Нефтохимик” няма или поне няма такива средства, които биха могли да осигурят най-дефицитното нещо в бургаския футбол –спокойствието. ЛУКОЙЛ  така и отказва да се ангажира с отбора, а парадоксът в който община Бургас дава пари от бюджета си не на общинския клуб „Черноморец”, а на частното дружество „Нефтохимик” се случи еднократно. „Шейховете” докараха до екстаз своите фенове, когато постигнаха знакова победа над градския съперник „Черноморец” при завръщането си в своя изгубен дом, но...това беше единственият радостен момент до сега. Останалото може да се нарече само по един начин. Срам. Или по друг начин. Ужас. Треньорските смени започнаха, но играта остана същата. Има и ново. Финансовата нищета вече е толкова голяма, че дори не се крие. Заради оскъдицата „шейховете”  сами поискаха мачът реванш срещу „Ботев” Пловдив да се играе пак в града под тепетата. Там където първата среща беше вече изгубена с 0:6. Както и няколко други мачове, за които никой не иска да си спомня поради унизителния им за клубната история характер. Да, през тази есен „Нефтохимик” наистина пише история, но вероятно става въпрос за едни от най-срамните страници. И сега накъде? Всички знаят проблемите, но никой не може да ги реши. В тъжната футболна есен за бургаските отбори май трябва да се направи едно единствено нещо. Да се изхвърлят от съблекалните и от трибуните всички заблуди и и свръхочаквания и да стане ясно на всички, че професионален футбол на високо ниво без нормално финансиране не може да се прави и че един отбор се намира в класирането там, където заслужава да е, а не там, където феновете му искат да бъде. Затова не е никак срамно всички заети в бургаския футбол да си признаят, че „Черноморец” и „Нефтохимик” имат само една единствена цел. Да оцелеят. Дори не става въпрос за оцеляване в „А” група, а за оцеляването на отборите. Нещо, с което за голямо съжаление морският съперник „Спартак” Варна май няма да може да се похвали.       Коментари