Новият начин на връзка

Отношението на възрастните към децата зависи от развитието на обществото. Във възрастта на съзряването на децата настъпват големи психически и физически промени. Това е началото на пълното им съзряване. В миналите поколения половото съзряване е било, по естествен начин, съпроводено от психологическото израстване. Децата не са били толкова много изолирани от естествения начин на живот, както сега чрез семейството си и чрез училището. Те са имали задължения, свързани с отговорности по прехраната, бита и бъдещето на семейството. В сегашни дни, природата води до съзряването им, но обществото не ги подготвя със знания за света, за обществото и за самите тях. На възраст около 13 г. детето трябва да получава знания, като всеки друг гражданин, защото всеки човек, дори да не е завършил някакво учебно заведениена, на 20 г. вече притежава събрани знания за живата. Такова знание, обяснено му, така че да се възприеме, трябва да има и на 12-13 г. За да не допуска грешки, то трябва да получава обяснения, изучавайки живота. Но децата се оказват ограничени от остарялата система: училище – телевизия и копират поведението си от филмите, постоянно влизайки в някаква роля. Възрастните не им предлагат алтернатива и носят вина, защото те са тези, които изграждат тяхното обкръжение, а постигат формирането на човек, който не може да се справя с изискванията на обществото, понеже е възпитан в стила на различните сериали. Децата не искат да ходят на училище, защото системата там не ги удовлетворява. Потопени са изцяло във виртуалните връзки, които ги движат напред в развитието им и пораждат съзидателни качества у тях. Статичното състояние не е характерно за човека. След тази начална форма на виртуална комуникация между хората е необходимо да се оформи едно виртуално пространство на стойностно ниво без комерсиално отношене към потребителите му. Така както, вече преминаваме от физически тип общество към виртуален тип, така от виртуален тип, постепенно ще преминем към интегрален тип общество. Родителите се тревожат от дългите часове пред компютъра и дали не пречи това на развитието на децата им. Но това е новата алтернатива за развитие, която дава ново, по-вътрешно ниво на връзка, необходима за развитието на децата. А родителите трябва да разберат това и да им помагат, без да са настроени срещу новите изисквания на развитие. Защото чрез виртуалното пространство може да се постигне познание и контакт със сфера, която в обикновения, досегашен тип общуване е невъзможна. А това дава много голямо разширяване на кръгозора и култура. Не можем да накараме детето да общува там, където то не желае. Затова е необходимо да му създадем добро виртуално обкръжение, такова каквото те искат. С правилно насочване на възможностите на Интернет чрез ясно и сериозно законодателство, ще можем да изградим стойностни хора, защото ще се окаже, че каквото е виртуалното пространство, такива са и младите хора. Постепенно ще се наложи затварянето на темите, които са неподходящи за децата. С помощ от различни специалисти от областта на възпитанието, психологията, работата с деца, в различните компютърни игри, които сега ангажират бързината им, е възможно да се включват образователни елементи и такива, които провокират тяхното мислене, интуиция, съобразителност, възпитание. Много интересно е изследването, което е провело канал “YouTube”. На зрителите си предложили да напишат на дланите си нещо, желано от тях и да го снимат. Клипът, съставен от тези снимки добил най-голяма популярност в класациите. И знаете ли, какво пишело на болшинството длани? Хората написали: “Обичам те”, “Вярвам в теб”, “Ние сме едно цяло” и все в този смисъл, което говори за копнежа им за връзка и за общност с другия човек. А как да напътим младите хора, в търсенето на своята половинка е най-добре, като им говорим открито, още от детската им възраст, за физиологията на организма, за любовта и контактите, за същността на човека, за неговата психология и че любовта не пламва изведнъж, а се изгражда дълго време и с много търпение. Тези обяснения изискват време, за да могат децата да се научат да гледат критично на себе си и да разбират, че правилните отношения се нуждаят от голямо вложение, което прибавя разум към чувствата. Налага се младите хора да са доста разсъдливи и да не свързват търсенето на подходящ спътник в живота с временното влюбване, което за известно време припламва, а после угасва. Трябва да им обясним и те да разбират кои са онези качества, които правят  партньорите, подходящи един за друг. Цялата природа се гради на равенството на свойствата, затова и партньорите трябва да са подобни един на друг по характер, по възпитание, по култура, по вътрешните им свойства. По този признак за подобие трябва да търсят своята половинка. Чрез средствата за масова информация е нужно това да се разпространява за родителите, а в училището на децата. Хората трябва да разбират, че възпитанието изгражда живота и формирането на щастлив човек е най-важната цел на обществото. А, какво прави човека, щастлив? Знанието за какво живее и какво трябва да направи в живота, не само как да преодолява трудностите, а как да изгражда щастлив живот, да разбира какво се случва с него и да умее да реализира себе си, да има обкръжение, което също разбира това и да си взаимодейства с него. Разбирането и усещането за целта на живота води до щастие. Знанието за правилните отговори на въпросите: “Защо това се случва с мен?, “Как да изградя живота си?”, “Как да получа правилна реакция от обкръжението си?”, “Как да общувам с околните?” създава стабилност в поведението и развитието. Депресията, липсата на щастие са обхванали целия свят, защото човекът не вижда заради какво си заслужава да живее. Младите хора обвиняват възрастните, че са изградили един недобър живот и смятат, че не си струва да искат и те такъв живот. Проблемът е в това, че родителите не показват на децата пътя, а не че новото поколение е лошо. Особено децата на около 13 години са в трудно положение, защото не знаят как са устроени светът и обществото, на какво се базират отношенията между хората. В тази възраст те изграждат изкуствени връзки помежду си, които са подчинени на желанията им или на базата на нереалните примери от филмите. Свикват с тези стандарти и после не могат да се освободят от тях. Стига се до опасното положение, когато заменят живота си с “живот на игра” по някакъв филмов сценарий. Задължени сме да им дадем максимално просто и открито разясняване на всички сфери от живота. Децата трябва да отидат навсякъде: от мястото, където човекът се ражда до мястото, където го погребват. Да имат представа за предназначението на обществените институции като: “Университет”, “Завод”, “Болница”, “Банка” и т.н., които са реалните примери за човешката дейност. Трябва свободно и открито да говорят, да питат за всичко, за да могат да почувстват живота като своя перспектива и отговорност. Така нашите скъпи деца ще получат правилното възпитание, ще стане ясна за тях “непознатата реалност” и ще успеят да превъзмогнат отчаянието, изразяващо липсата на обич. автор: Емилия Наумова     Коментари