По-големият учи по-малкия

Преди да въплатим нещо в живота, трябва да разберем, как действа то в природата. Там всичко е разделено на нива и стъпала. Нисшият няма друга връзка освен с този, който е непосредствено над него, а чрез него със следващия и т.н. по веригата нагоре. Едно стъпало не може да е свързано с по-горно през няколко стъпала, а само чрез следващото стъпало. И при децата учениците от втори клас могат да учат, децата от първи клас, но не на училищните дисциплини, а на помощ, възпитание, поведение, защото по-голямото е примерът за по-малкото дете. Този метод е приложим за всички възрасти. Така, правилно възпитани, по-големите предават добрите си качества към по-малките. Предимствата на тази връзка е, че е естествена. Малките уважават и ценят по-големите и искат да приличат на тях, като подсъзнателно им подражават. Когато по-големите не се отнасят пренебрежително, а приятелски, малките се чувстват спокойни и изпълнени с достойнство. Трябва да насърчаваме такова поведение в по-големите и да станат правилно насочваната част от един, общ с възпитатели и педагози колектив. Ако възпитател или педагог работи с тях за възпитаването на по-малките и позволи на по-големите да станат учители на по-малките, това ще бъде добър стимул за тях, за да учат, защото се прибавят чувства като гордост, завист, желание за одобрение, които ще спомогнат добрите постижения на децата. Всяко дете-възпитател е необходимо да се занимава с няколко по-малки деца, а не с едно, защото може да възникнат спорове между тях. Препоръчително е към всяка група, клас от 10 деца да има двама преподаватели и един психолог. Ако има и по-голямо дете-възпитател, трябва на практика да се проверява всеки един случай, като се търси добрия стимул за децата и за възрастните. Желателно е способността да възпитава, да обучава, да общува, да се развива във всяко дете, като се събужда това желание чрез основните човешки чувства, като уважение, завист, жажда за слава, сравняване с другите, съпричастност. Можем да кажем на дете, което не се старае и не е мотивирано да учи, да се подготви, да представи урок пред останалите и да бъде пример за тях. То ще се мотивира или ще прояви страх. И двата случая са полезни, защото с преодоляването на страха си, ще се научи на способността да отдава от себе си на другите, да не се стеснява, да има увереност, да се държи естествено и открито, което е така трудно в условията на силна конкуренция и критика, при които избягваме да се излагаме на показ. Не е достатъчно да им кажем: “Поговори на тази тема, обясни я така, както можеш.”. Детето, както всеки учител, трябва да се подготви за урока си предварително, като го научим на това. Тогава то ще се научи да разбира, какво трябва да научава от уроците на учителя си, ще вникне в професията му, ще усети как се чувства той и ще го уважава много повече. А и материалът се усвоява най-добре, когато го преподаваш. Изучаваш го основно и мислиш, как ще се възприеме от хората, на които ще го преподаваш, как да го поднесеш, така че да бъде чут и разбран. Още на 6-7 години, без да се преследва целта да се организира игра или да стимулираме желание да учат, а като ги учим да действат реално, можем да обучаваме децата . Целта е да развием у всяко от тях правилното желание и правилния подход към учението и обучението на другите. Защото, ако човек не може да обучава, той самият не може да учи. Не ще може да усвоява материала правилно, да го структурира и да го конспектира. Това изисква умение и самоорганизация. Подготвяйки своя урок, детето изгражда себе си. Педагозите, присъстващи на урока трябва да си водят бележки, а после да похвалят детето, да са много деликатни, така че то да разбере от урока, върху какво още има да поработи. Добре е урокът да се заснеме на видео и да се проследи от педагозите, от обучаващия и от обучаващите се. Ако детето от малко се занимава с обучаване, то по отношение на по-малките деца от него ще бъде вече изграден като по-възрастен и така ще има шанс да се развива успешно. С такъв подход на възпитаване, стигнали до 13-14-та си годишна възраст, те ще разбират всички аспекти на взаимоотношенията и живота. Ще са получили обяснение за почти всичко, което се случва и какво им предстои на по-голяма възраст, като няма да достигат до драстичните проблеми, характерни за тийнейджърската възраст. Те ще имат правилно отношение към живота и след години, като възрастни хора, за да изградят обществените връзки помежду си. Особено сега, когато сме в момент на депресия и опустошеност, но в етап на качествен скок в развитието си, когато са налични условията да се проявят новите ни свойства. Необходимо е да пристъпим към непосредственото реализиране на тази перспектива, като  я развиваме и по-нататък. Ще имаме успех, защото е в съответствие с природата, а всеки пример, взет от природата е успешен.     Коментари