Кметът на община Карнобат: Пари в общините има, липсва инициатива

Кметът на община Карнобат Георги Димитров беше един от най-активните участници по време на обсъждането и приемането на Стратегията за развитие на Бургаска област. Градоначалникът подкрепи необходимостта от промени, но изобщо не се поколеба да разкритикува пунктове от стратегията, които според него биха вкарали общините в нови разходи Г-н Димитров направи своя кратък коментар относно онези части от документа, които не приема и сподели своите предложения по темата. Защо заехте резервирана позиция спрямо идеята за създаване на инвестиционен фонд като част от Стратегията за развитие на Бургаска област? Един фонд, бил той инвестиционен, е свързан с ресурси и то основно финансови. В този случай възниква въпрос за източника на тези ресурси, а общините не могат да бъдат източник, защото един фонд е рисков капитал. Ние харчим парите на данъкоплатците. Вие бяхте категоричен, че не желаете да трупате нови разходи... Ние не можем да правим разходи и да се разпореждаме със средства, които да бъдат рисков капитал. Не бива. Харчим парите на данъкоплатците. Всеки един данъкоплатец може да разполага със своите пари и може да участва като акционер в такъв фонд, т.е кметът на Карнобат като частно лице може, но не бива общината да бъде ангажирана. Второ този фонд се разглежда като кредитна институция, която може да бъде от полза за общината. Ние и сега имаме фонд. Това е фонд „Флаг”, който ползваме за реализиране на нашите европейски проекти, което означава безлихвено кредитиране с ясен източник на финансите, които ще върнем след реализирането на европейските средства. Има достатъчно банкови институции. Аз мисля ,че на настоящия етап, що се отнася до средства, нито бизнесът нито общините са с ограничен достъп до финансови ресурси. Вие споменахте, че проблемът се крие не в липсата на пари, а в липсата на инициатива. Защо липсва инициатива? Пари има, инициатива няма. Законът до голяма степен ни ограничава. Пазарната и икономическата среда биха стимулирали бизнеса. Днес говорим за създаване на нови работни места, само че трябва да мислим за създаване на трайна заетост, защото ние сега симулираме заетост с програми.  Но ние не проивеждаме,  а се занимаваме главно с метене и с чистене. Малко по-добре стоят нещата в  реалния бизнес. Трайна заетост означава създаване на работни места, реални и произвеждащи продукт. Един цялостен кръг на обучение и квалификация на кадрите. Големият проблем на безработицата в община Карнобат и в региона  е наличието на трайно безработни хора с ниско образование и с ниска степен на квалификация. Това означава ли, че трябва да инвестираме непременно в бизнес, в екстензивни производства, които изискват неквалифициран труд или да търсим начин ние да доближим възможностите на трудовите ресурси до изискванията на производствата? Мисля, че това е по-добрият вариант. Как се справяте в община Карнобат, привличате ли инвеститори? Трудно се справяме. Карнобат по статистика има към настоящия момент  около 960 безработни, а в същото време „внасяме” от съседни общини около 1200 човека. Ползваме всички възможности през националните оперативни програми , но процесите на квалификация, преквалификация и създаване на трудови навици са трудни. В какви сфери работят външните хора? Във Винпром Карнобат, има и  постоянно заети в преработвателната промишленост, сега се изгражда нов завод за преработка и сушене на плодове и зеленчуци, в Кабелния завод, където се произвеждат компоненти за Фолксваген груп...там работят много приходящи млади хора от съседни общини, в двата големи завода за ризи се ползват също хора от съседните общини...системата е мобилна, бизнесът не търпи ниши и празно място. Търси и намира кадрите. Вярно е, че сега има програми, чрез които могат да се плащат пътните разходи на квалифицираните кадри. Така могат да работят до 100 км. от своите родни места. Проблемът е, че имаме свободен човешки ресурс, който не отговаря на изискванията на бизнеса. Трябва да помислим за него, защото той лежи като бреме и трябва да му осигуряваме социални помощи или да го влкючваме в социални програми. А това, че сте на магистрала, близо сте до пристанище и летище, до железопътни връзки дава ли ви някакво предимство? Да, дава предимство на бизнеса, защото в Карнобат са изградени много производствени мощности и почти няма мъртви производствени фондове. По-голяма част от икономиката работи, земеделието работи на пълни обороти, преработващата промишленост също, но това не означава, че този бизнес няма да се развива и да се въвеждат технологии и иновации, които да освобождават работна ръка, която да бъде насочвана в други производства. Алтернатива ли е земеделието тогава? До известна степен, да. Макар че профилът на селското стопанство в Карнобат е основно зърнопроизвоство, където се наемат малко трудови ресурси. Енергонаситени машини обработват големи площи. Там интензивните култури, които ползват повече работна ръка са овощарство, лозарство...донякъде и преработващата промишленост. Колегата от Камено постави като въпрос това ,че за едно интензивно земеделие е нужна хидромелиоративна система, а тя при нас практически не съществува. Това са сериозни инвестиции. В Карнобат е имало традиции в оранжерийното зеленчукопризводство...може би там ще търсим начин да насочваме част от бизнеса. Коментари