Приключи проектът на Бургаския свободен университет, който имаше за цел да проследи какъв език използва пресата у нас.
Екипът от Центъра по Хуманитарни науки към БСУ е изследвал вестниците Труд, Новинар, 24 часа, Капитал, Дневник, Дума, Експрес, Монитор, Сега, Стандарт, 168 часа и Уикенд, в периода от 2007 до 2013 година. Темите, по които медийният език е бил анализиран са шест: етнос, Европейски съюз, криза в политическия и в социалния живот, криза в културата, образът на политиците и протестите на гражданите.
Според ръководителя на проект “Етнопсихолингвистични и социолингвистични аспекти на медийния език на пресата в България”, проф. дпн Галя Христозова целта е да се разработи успешен модел за анализ на медийния език, в годините от присъединяването на България към ЕС, до днес.
Проведени са четири представителни анкети по време на вече успешно завършилия проект и това са: “Читателски рефлексии на вестникарския език” - 2010 г., “Езикът на вестниците и характерът на читателската аудитория” - 2012 г., “Вестникарският език - между публичността и всекидневието (за облика на вестниците и читателската критика)” - 2013 г. и “Читатели и политики на репрезентация (какво, колко и как репрезентират вестниците у нас)” - 2013 г.
Резултатите от първата анкета показали, че преобладаващата част от анкетираните се информират от телевизията, а над 50% от младото поколение получава информация главно от електронните сайтове. Малка част от анкетираните отговарят, че предпочитат традиционните вестници, главно заради анализите в тях.
Състоянието на вестникарския език пък е отражение на кризата в морала, в ценностната система от последните няколко десетилетия, твърдят изследователите на медийния език. По думите на проф. дпн Галя Христозова става ясно, че вестниците у нас отразяват и особеностите на гражданското общество като бележат неговата незрялост към този момент.
Езикът на вестниците се доближава отчасти до разговорната реч, с някои особености и различия. Например, по-качествените издания залагат на разговорен език, по-близък до този на образованите хора, докато масовата ежедневна преса, използва повече популистки изрази, адаптирани към масовия вкус, така че вестникът да бъде по-разбираем от неговите читатели. Коментари