“Зло за добро” и в любовта

С помощта на разума може да се пробуди чувство, а чувството пробужда силата на любовта. Съществува явна връзка между любовта и радостта, като уверение, че се намираме в правилното, добро състояние. А, дали е способен разумът да предизвика в нас страст? Сформираните ценности от обкръжението ни, от родителите, от детската градина, от училището, от телевизията, от Интернет и от други външни източници са тези, които по-нататък ще определят всички наши радости и разочарования. Оказва се, че  всичко е изкуствено, всичко е обусловено от оценки, получени отвън. Отначало те са били мисловни, но след това, под въздействие на обкръжението, са станали критерии, по които оценяваме състоянието си и впоследствие, изпитваме радост или печал. Ако съответстваме на критериите на обкръжението, ни е приятно, а ако не – се отчайваме. Така, всичко в нас се изгражда на основата на разума, който се включва към първичното рождено възприятие и формира от него определена вътрешна картина, позволяваща да оценим себе си – добре ни е, зле ни е. В нас няма нищо основно, базисно, свое. Всичко се съотнася с мнението на обкръжението ни. Периодът от три години е достатъчен, за да може мъжът да поддържа условията за живот на жената до раждането на бебето, а и в следващите две години на кърмене. После природата не свързва вече бащата с майката и с детето. В наше време, вследствие на всякакви външни действия, има промени. Но това са базовите параметри на човешката биология. Знаем, че човешката страст има хормонален характер. Можем да я възобновяваме чрез взаимна съзнателна работа, която позволява да се формира чувството към партньора. Но трябва да изясним, защо е отслабнало естественото привличане? Малък е процентът на физиологичните причини. При повечето двойки проблемът е от психологичен характер. Когато се касае за психология, всичко се свежда до “игра” между партньорите и проблемите се решават. Необходимо е между мъжа и жената да има сексуални отношения и трябва дълго да се поддържат, тъй като това дава на партньорите чувство за взаимност.   Без взаимната връзка, семейството няма да продължи дълго време в истинския си вид, защото физиологическата връзка дава усещането за партньорство, за общност, за семейна клетка. Иначе, остава да съществува като формален съюз между двамата партньори.   Така сме устроени и затова трябва да се стремим към сексуални отношения на постоянна основа, а това е основата на семейния дълг, който двамата партньори са приели помежду си.   А ако съпрузите не желаят това? Тогава трябва да им помогнем, така че да го пожелаят. Половите отношения са необходими до времето, докогато са възможни. А възрастните двойки ще седят прегърнати в спомените си за младостта. В семейния живот е нужен, колкото се може по-близък физически контакт, защото такива са законите на нашата природа, чувстваме се много по-добре. Какво да се направи, ако единият от партньорите е загубил влечението си към другия? Тъй като става въпрос за игра на разума, чрез “ефектен инструктаж” могат да се “актуализират” предпочитанията до достигане на привличане от вид, подобен на променения вид на партньора му. Всичко това може да му се подскаже отвън, с добро чувство и мисъл. Влечението към партньора ще се възстанови и физическият контакт ще се обнови, а връзката няма да се разпадне. Проблемът е, че всяка дейност в живота ни, която не обновяваме, става рутинна. Само децата ни дават нещо ново и именно, затова ние продължаваме да ги обичаме. Ако те не растяха ние бихме загубили всякакъв интерес към тях. Но те растат, постоянно ни вълнуват, постоянно предизвикват към живота детето, във всеки от нас и не ни дават покой. Поради напрегнатото ни ежедневие и безбройните задачи, в отношението с партньора не ни достига играта, радостта, веселието, липсва обновлението и губим интереса си един към друг. Какво да се прави, как можем да станем нови един за друг? Как отново да очароваме партньора? В много източни култури жената танцува пред мъжа, заедно свирят, изпълняват танц, приготвят и красиво поднасят храна, което също е един вид игра, ритуал в името на любовта. Днес новите технологии, изморителната работа и ускоряващият се темп на живот ни водят до изпълняване на най-необходимото и благодарност за 5-6 часа сън. За друго няма време! И ставаме толкова повърхностни в отношенията си, че е чудо, как някои хора са способни да удържат семейния кръг без обновяване, без хормонално влечение, без надежда за нов източник на сили и на ново наслаждение. Поради нарасналия през хилядолетията егоизъм, много хора вече не чувстват никаква нужда от семейство. Останал е само натискът от “външните рамки”, на възприетото от обществото. Но, как можем да видим нещо ново в партньора си? Та нали това е същият този човек? Това постигаме, като непрекъснато обновяваме взаимоотношенията си, вдъхвайки нов живот на любовта и привързаността си, когато можем да отстъпваме и се стремим към сближаването между нас. Тогава новите порции егоизъм всеки път ще ни тласкат към нови стъпки един към друг. Ако работим над егоизма си, изискващ от нас да не се съединяваме с човека и с другите хора, а отделено, затворено да живеем в своя кръг, тъй като така ни е по-лесно и по-комфортно, постоянното обновяване ще е осигурено. Всеки един от двойката “скланя глава” и се отказва от своята “територия“, като позволява на другия да влезе в нея и в тяхната обща взаимовръзка, те постигат заедно, силата на здравия съюз, символизиран от вплетените една в друга брачни  халки. И тогава ние, действително ще достигнем до желаното постоянно обновяване. Егоизмът ни ще се изменя и расте през цялото време, поставяйки ни всевъзможни пречки, а на нас ще ни се налага да търсим разрешаването им, като си помагаме един на друг. Егоизмът всеки път ще ни отблъсква на различни страни, всеки в своя ъгъл, а ние отново ще искаме да се сближим по пътя на волята и да възстановим връзката си. Непрекъснато предизвикваме помежду си сблъсък и страсти, сякаш сме във вечен флирт чрез отблъскване и сближаване, като пораждаме променливи състояния. И тези изменения, вътрешно обновяват всички наши отношения, включително и сексуалните. Всеки път, когато успеем да се сближим, един с друг, ще желаем и физическото си сливане, като пик на достигнатото съединяване. Дори понякога, подсъзнателно предизвикваме някакъв конфликт в семейството, а след това, помирени и удовлетворени, бързаме към общата постеля. Както на лъвовете, славещи се с гордостта си, им е трудно да пристъпят към сливането си и те се карат. А после се помиряват. За да се възбуди страст, е необходима, т. н. “помощ от противното“, помощ от обратната сила. Трябва винаги да пробуждаме негативното в себе си, за да подчертаваме вкуса на позитивното, тъй като в същността на природата ни е злото начало и в нея няма позитивни сили. Затова, за да поправим връзката си, трябва да използваме и да пробуждаме в себе си, именно това зло, което става за нас “помощ от противното“. Партньорите се научават да преодоляват раздорите и да ги използват. Тъй като новата двустранна работа предизвиква нови неуредици между тях, то сега те управляват своите раздори, разбирайки какво става с тях и осъзнавайки, че всичко трябва да бъде точно така. По такъв начин, процесът се намира под техния контрол и над своите спорове те създават “общата територия“. На тази територия чувстват, че са противоположни един на друг, от два различни пола са, а са се съединили в единна структура, единна същност. Това ги привлича и физически. В тази постоянно обновяваща се взаимна връзка ще получаваме много по-силно и високо наслаждение. Към телесното удоволствие се добавя човешкото, а също и духовното, които са с голяма тежест. При съединяването на телата си, изведнъж ще чувстваме нещо повече – разкриващо се и извиращо отвътре наслаждение от по-висока степен, по-пронизващо и сякаш изчезващо, но топлещо отвътре, като искрата на висшата светлина, проблясваща в нашето сливане, достигнали до него чрез отстъпките помежду си, заради единството на човешката степен и искайки да присъединим това физическо допълнение, за по-голяма пълнота на своите усещания. Защо ли в сегашния ни живот, споравете не подтикват към такова влечение? Защото партньорите не изпълняват втората, най-важна част от работата – не компенсират препирните си с взаимни отстъпки и всяка страст угасва. Тогава не можем да се наслаждаваме от партньора, ако сърцето ни не е в него. И така, ако двойката не действа с ума, нейните разпри гасят половото влечение, предизвикват все повече разделение и могат да доведат до раздяла. И обратно, умното реагиране, позволява същото това “гориво“ от раздорите да се използва за усилване на взаимните страсти. Злото начало е предназначено само за това – да го превърнем в добро. автор: Емилия Наумова   Коментари