
Областният управител Павел Маринов и неговият икономически екип са почти готови с изработването на стратегията за развитие на Бургаска област.
В документа са заложени няколко атрактивни икономически идеи, от чието прилагане се очаква да се постигне оживление в региона. Г-н Маринов се съгласи да разкрие детайли от стратегията пред читателите на „бургаски репортер”
Наскоро стана ясно, че компании от френската месопреработвателна промишленост са готови да закупят и обработват агнешко месо от България. Вие пък преди няколко седмици обявихте, че във вашата икономическа програма за Бургаска област предвиждате възраждане на овцевъдството в Странджа. Има ли потенциал този сектор в нашия регион?
Анализите на специалистите в селскостопанския сектор в Бургаска област показват, че овцевъдството в Странджа е почти замряло. Останало е в ръцете на няколко ентусиасти, за което те не получават никаква помощ от страна на държавата. За сравнение преди 15 год. в Странджа е имало над 2 млн. овце, а сега са около 200 000, което е сериозно предизвикателство за възстановяване на този вид животновъдство. Явно е традиционен за региона и затова го заложихме в областната стратегия за развитие. Трябва да бъде изпълнено с конкретни инвестиционни и организационни действия...
А какво могат да направят едновременно държавата и общините за този сектор?
Първо трябва да се редуцира и да се организира правилно ползването на пасищата и на мерите, за да се поеме това количество животни, което ще бъде развъдено. Трябва да бъдат съсредоточени в няколко места стада майки от породи, които предварително да се определят. Трябва да се направят и няколко хъба за изкупуване на агнета, за да се изнасят организирано и да се превърне в бизнес този процес за тези, които развъждат овцете. Необходимо е да се инвестира в няколко предприятия за производство на фураж, който да изхранва овцете по определена система, така че да може да бъде направена организация за износ.
Кой ще направи всичко това? Държавата, общините или частни инвеститори?
Всеки съгласно ангажиментите си, но в синхрон. Трябва да бъде създаден план за изпълнение на системен износ в определени държави. Това сме го заложили не заради желанието на Франция да изкупува български агнета или да се бърка идеята с намерението на Кувейт да инвестира пари, за да стимулира износа на агнешко месо за...Кувейт. Това е програма за износ на агнета за Кувейт, а не друго. Ние трябва да се съобразим с това какви породи са подходящи за България и присъщи за региона. Да разберем коя порода се чувства най-добре в Странджа, а не онази порода, която ще струва по-скъпо.
Вие лично с ръководството на кои общини ще обсъдите прилагането на тази програма за възраждане на овцевъдството?
Средец, Царево и Малко Търново, основно с тях. Поморие, Бургас и Камено са по-скоро интересни за развитие на овощарство и зеленчукопроизводството, а за овцевъдство може да се говори и с община Руен.
Има ли други ключови моменти във вашата икономическа концепция, които могат да доведат до оживление на региона?
Хранително-вкусова промишленост. Тя е нещо важно, защото не може туризъм да се развива без нея и не може хранително-вкусова промишленост да има без селско стопанство. Създаването, произвеждането на храни с български бранд е изключително важно за развитие на туризма, от консумирането на български местни храни, които да подчертаят развитието на Бургас като дестинация. Това може да бъде продължено с износ в страните, от които идват тези туристи. Всеки чужденец, който е опитал българска храна, винаги се връща, а повечето случаи се връща заради нея.
Често казвате нещо озадачаващо „Да се изкара туризма от брега в морето”. Какво точно имате предвид и какво е нужно, за да се случи?
Липсват работещи пристанища, за да се случи. Някой ще каже, че липсват острови, защото Черно море не било богато на острови. Така е, но това се компенсира от държавите, които нямат такива зони, с развитие на пристанищна инфраструктура. Продължаваме да сме държава с изключително слабо развита пристанищна инфраструктура, а имаме 300 км . крайбрежие. Все още държавата ни е с гръб към морето, леко започна да се обръща, но не е в анфас.
Извън туризма с какво може да е интересна Бургаска област на инвеститори от международен мащаб?
С транспорт. Бургас се намира на пътя на няколко транспортни коридори. Пристанище Бургас е определено като част от европейската транспортна мрежа...единственото българско пристанище. Това е само като маркировка, но изисква развитие, инвестиции и споразумение с превозвачи, както и осигуряване на условия да бъдат ползвани тези възможности от превозвачи. Това изисква по-активна политика, защото докато се стои в офисите, превозвачите няма да дойдат сами в бургас. Трябва да осигурим сами условията, да ги покажем и да им стане ясно, че тук условията са по-добри от Солун, например и те да дойдат при нас.
А кои общини от областта се нуждаят от нова държавна стратегия, защотонапример граничната община Малко Търново изпитва много големи затруднения?
Първо трябва се преосмисли решението за взимането на горския фонд, който доскоро се управляваше от община Малко Търново. Не би трябвало за населението да има значение дали това е общинско или държавно управление, но от гледна точка на финансите на тази община е изключително важно. Тя няма друг сериозен източник на приходи освен горския фонд. Ако и бъде взет, ние я обричаме да бъде община със затихващи функции. Трябва да намерим компенсация или връщане на гората, включително създаване на условия за развитие на малък и среден бизнес и за създаване на износ на местна продукция. Това е ролята на държавата и е заложено в нашата областна стратегия.
Кога ще бъде готова областната стратегия?
До края на месец септември ще бъде приета от областния съвет за развитие, в който участват освен общините и още голяма група от външни експерти от неправителствения сектор и експерти от местните държавни служби и агенции.
Коментари