Реалността на мнимото съвършенство

Добрата връзка между партньорите и хармонични семейни отношения се изграждат на основата на следните два принципа: “По пътя на взаимните отстъпки” и “Любовта ще покрие всички престъпления”. Това е необходимото, за да се постигне щастлив семеен живот, само ако у съпрузите има желание за това, дори не силно, но искрено. Те, двамата, са се настрадали, разбрали са вече, че поединично няма да се справят и затова са готови да се вслушат в посланието на  интегралната методика, прилагана в нашия глобален свят. И това ще е достатъчно, защото методиката е изградена на основните общочовешки принципи, така че човек има възможност да влезе в правилното обкръжение и в атмосфера, която постепенно сама ще го промени, дори без усилие от негова страна. Но е необходимо, непрекъснато да проверяваме себе си за това, дали не се отклоняваме от средствата за напредване? Средството – това е група от няколко брачни двойки, дошли на курса по обучение за млади двойки. У дома пък, е партньорът, който също играе ролята на обкръжението. Познавайки се добре и чувствайки се максимално, един-друг, партньорите ще са достатъчно подготвени, за да проявят взаимните си старания и да си оказват взаимна поддръжка, да вървят към взаимни отстъпки. Тогава между тях възниква истинската връзка. Каква е тази връзка? Какво е това единство, намиращо се на върха на триъгълника, в чиято  основа, образувана от другите му два върха са партньорите? Важно изискване за успеха е съпрузите да не се игнорират и “да не се поглъщат” взаимно, а именно да се допълват, да се поддържат един-друг и то, до такава степен, че да престават да се различават в своите взаимоотношения поотделно. Те са заедно и като че ли, се разтварят един в друг. Всичко, което е важно, добро и скъпо за жената, е важно, добро и скъпо и за мъжа, именно защото това е важно, добро и скъпо за нея, и обратно - за мъжа. За да се постигне това единение има два метода: Първият се състои в това, заедно “да уловят” върха на триъгълника и да живеят, изхождайки от тази точка на единството, като не се отпускат в своя “отдалечен ъгъл”. Без да се обръща внимание на нищо, само да се държат заедно в точката на своята сплотеност. Защото, там, където човек иска да попадне, в крайна сметка, ще попадне. Получава се така, че в себе си и в обкръжението пробуждаме такива сили на природата, които действат по съответстващия начин и ни довеждат в точката на предназначението ни. Ако искаме да се задържим на това ниво, то ще се удържим при условие, че постоянно  си го представяме и ще постъпваме, съобразно с него. Моето отношение към партньора, към себе си, към света, към каквото и да е, ще произтича от тази висша точка, която ни обединява. А вторият метод е като се направи спускане към първичните начини на поведение, към “детските упражнения”, на които се учим да си отстъпваме един на друг, да си изясняваме защо и за какво са необходими тези постъпки и така, по малко, да се сближаваме помежду си. Този път е по-труден, тъй като, действайки от “личния ъгъл”, сме подложени на промените на настроението, своето и на обкръжаващите и се сблъскваме с много проблеми. Затова можем да използваме този метод, при условие, че се намираме в силно обкръжение, което да ни задава необходимата висота. Първият метод също изисква обкръжение, поддръжка, но не в такава степен. При първия начин си рисуваме някаква “розова мечта”, картина на пълната хармония, на точката, в която се допълваме един-друг, изпълняваме изискванията си един към друг и чувстваме, че без това, “ние не сме”. Постоянно си представяме съпружеското обединение, в което мъжът и жената стават едно цяло и живеят щастлив живот. Добавяме към нашата фантазия все нови детайли и съставяме списък, за да бъде всичко реално, осезаемо и за да знаем, точно с какво разполагаме. В точката на единството всичките ни изисквания един към друг, трябва да намерят правилното приложение. Това не е лесно и може би ни се налага да задействаме втория начин. Например, когато партньорът ми казва: “Не мога да си представя твоето присъствие в картината на моя идеал, на моята цел”. А аз обещавам да се променя в това, което не съм, отказвайки се от всичко и моля, все пак, да ме въведе в своята идилия. А по-нататък, обрисувайки си тази единна за нас картина виждаме, доколко трябва да си отстъпваме един на друг, за да се впишем в нея. По такъв начин, на върха на триъгълника намираме нещо общо, което се нарича “нашата поправеност”. Във фантазиите си се повдигаме към тази точка и тогава се спираме. Тоест, фиксираме състояние, не си позволяваме да слезем от върха и продължаваме да се отнасяме един към друг така, сякаш се намираме там. Аз правя всичко за своя партньор, а той – всичко за мен, като всичките ни действия и желания са обърнати един към друг. Сякаш, седим на розов облак и гледаме отгоре Земята, наслаждавайки се на идеалния си съпружески живот. Ето в това усещане, разбира се, без да лъжем себе си и другия, ние ще живеем. И тогава ще разберем, защо Природата ни е създала точно с такива качества. Оказва се, че ни е необходимо да отстъпваме именно там, където сме натоварени най-много от своя егоизъм, изразяващ се в нежеланието да приема другия и да се обединя с него. А, дали пък, няма да ни попречи тази театралност и изкуственост, които ни се налагат в поведението, за да наподобяваме съвършените отношения? За да се издигнем на следващото ниво, трябва да му се уподобим. Несъзнателно, водени от природата си, децата играят, искайки да бъдат възрастни и се уподобяват в игрите си на тях. Става така, че следващият им етап ги изтегля в развитието им, именно, когато се уподобяват на него, защото са притеглили подобното свойство, направили са опит да станат такива. Същото се случва и с нас. Притегляме желаното, като му се уподобим. И се получава, че живеейки на принципа на уподобяването на добрите отношения, някак се дистанцираме от затрупващите ни проблеми и проявяваме естествения си вкус към това да живеем в така желаното и съвършено състояние, тоест, ставаме подобни на самото съвършенство. Тогава, нашето мнимо съвършенство се превръща в наша реалност. автор: Емилия Наумова   Коментари