Красотата няма да спаси света

Имам една лоша новина за вас. Честно казано, направо не знам как да ви я споделя, затова ще стрелям направо.. Красотата няма да спаси света! Знам, тъжно е, но като се замислите, ако красотата спаси света, това значи само красивите хора да оживеят. Ами не е честно. Сега ще ми кажете: „Всички хора са красиви!“. Да живеят клишетата, ще ви отвърна аз, но я ми кажете, нима поне веднъж в живота си, не сте се обърнали внимание на нечий нелеп външен вид? Даже сигурно и злостно сте го коментирали въпросния външен вид, но няма да ви карам, да се срамувате публично. И все пак, кажете ми не, и  ще прекръстя статията на „Мемоарите на един Пинокио“. Живеем в България, знам, че всеки се мисли за красив, а лицемерието е благородна черта, но критиката към другите, също я владеем добре. По този повод, нека се завъртим около другото мое любимо клише, че вкусовете на хората са различни и затова всеки човек има различни критерии за красота. В този случай, вървим не към края на света, а към тотален апокалипсис на вселената (особено ако българите участват в кастинга за спасяването на света). 100 процентова гаранция, че всички ще бъдат унищожени, поне една седмица преди въпросната катастрофа. На мен, новината, която ви споделям, ми звучи тъжно, не заради друго, ами защото, ако това клише беше вярно, много неща около нас щяха да бъдат различни. Представете си например как щеше да звучи прочутата приказка за неволята. Счупила им се колата на братята и те започнали да викат Неволята. Неволята не се отзовала, но тъй като братята били ужасно красиви, колата решила да не се лигави и се оправила от само себе си. Метеорит е на път да се разбие в земята, но тъй като там има много красота, се пръска от завист и света продължава да съществува. Даже и световните проблеми с глада и бедността ще бъдат частично разрешени – пари за храна няма да трябват на никого, тъй като всички ще са гладни, за да бъдат слаби и красиви. Или пък една държава е много проблемна, но тъй като управляващите са много красиви, всички останали държави се бутат да й помогнат . Това последното май сме го пробвали, но не върши работа, а? Драги ми читателю, може би никога не съм те виждала, а може би те познавам отлично. Няма значение, аз знам, че ти си красив, въпреки че не съм Кристина Агилера. Но красотата извращава. Сигурна съм, че твърде много хора страдат, само защото не виждат красотата в себе си. Те просто не знаят, че тя е там – в погледа, в жестовете, в усмивката. Не я търси в съвършенството, носещо пошлото име на силикона и екстеншъните. Отвори някоя книга, може би частица красота се е скрила между страниците й, и нетърпеливо чака да стане част от теб. Красотата няма да спаси света, злобата и самосъжалението – също. Истината е, че ни трябва истински свят, който ще спаси красотата. автор: Пламена Джигова Коментари