За безпрецедентно концентриране на публични ресурси и средства в ограничен кръг от български компании сигнализира бургаският депутат от Коалиция за България Димчо Михалевски.
Според проучване на народния представител се оказва, че едва осем фирми са спечелили над 2/3 от всички договори за обществени поръчки в строителния бранш. Какви са икономическите последици от тази концентрация на държавни пари и привилегированост на няколко играчи в строителния бранш...отговорът на тези и на други въпроси в поместеното интервю, което г-н Михалевски даде за читателите на „Бургаски репортер”
Обявихте доста смущаващи данни за дисбаланс в сферата на обществените поръчки заради това ,че ограничен кръг от фирми е печелил големите обществени поръчки. В какъв период от време е ставало това?
Конкретните данни, които представих, са за първото полугодие на настоящата година. Разбира се това е валидно и за предходните години с нарастващ интензитет в негативна посока. Оказва се ,че за първите шест месеца при сключени над 800 договора от публичните възложители за над 2 041 000 000 лв. над 66% от договорите са концентрирани в 8 фирми. А малките фирми, които представляват над 84% от всички фирми или около 4000 фирми са взели договори за 3% от тези над 2 млрд. лв. Това показва ,че има едно силно дебалансиране в разпределение на ресурсите. Разбира се големите фирми е нормално да взимат повече поръчки на по-голяма стойност, но такова разслоение е просто пагубно, тъй като се възпроизвежда едни неприятен модел на фирми брокери, които трупат големи поръчки и после стават един преразпределител на тези поръки, което не е много справедливо и регламентирано. Второ възпроизвеждат се едни практики от забавени или направо забравени плащания, които после към подизпълнителите не стигат.
Между другото ние виждаме генезиса на този проблем откъде възниква. Стигнахме до извода, че приетият преди пет-шест години Закон за Камарата на строителите, които имаше добра идея да регламентира правилата в строителството, да даде една обективна оценка за категорията строежи, всъщност вече в новата обстановка със сменена икономическа конюнктура и концентрация на обществени поръчки в един кръг от фирми, явно не работи добре. Затова смятаме, че първо трябва да се промени законът за Камарата на строителите и да се наложи по-комплексен подход ,коя фирма какви строежи има право да изпълнява, за да не се получава изкуствено ограничение хпред правото на фирмите да участват в обществени поръчки, защото точно това се случва. През последните два месеца само 255 фирми са загубили правото да изпълняват Първа и Втора категория строежи. Второто важно нещо е да концентрираме информация в общественото пространство и тя да бъде публична. Във всеки едни момент да се знае коя фирма от кои възложители колко договора е генерирала за изпълнение. По този начин с този граждански и обществен контрол ще може по-лесно да се провежда публична политика, за да няма чак такова дебалансиране в разпределението на обществените поръчки, което не е добре за пазара на труда и в сектора на строителството.
Смятате ли, че има фирми, които буквално са изчезнали заради тази неравнопоставеност спрямо онези свои колеги, които постоянно са печелили поръчките?
Да ,за съжаление това е факт. По данни на Камарата на строителите в България за последните две години 2011-2012 год. над 2600 фирми от строителния бранш са прекратили своята дейност. Много сериозен процент от фирмите, които са имали право да изпълняват обекти от „първа” и от „втора” категория, в момента са загубили това право. В Плевенска област, във Врачанска, в Монтанска, в Смолянска област там процента на загубилите право са между 42 и 60%. Това възпроизвежда една силна неконкурентна среда, което генерира масирано обжалване на процедурите, което забавя процесът на реализацията на инвестиционните проекти, което пък забавя влизането на капитали в икономиката и удря работните места и съответно растежа на икономиката. Виждате колко комплексно са навързани един след друг факторите, които трябва да преодолеем, за да можем малко да нормализираме средата.
Но вие честно посочихте като една причините за този процес и икономическата криза. Сега обаче се оказва, че кризата изглежда не е основната причина, а по-скоро един антипазарен модел...така ли е?
Не бих се наел да разпределя точно колко процента е вината на икономическата криза като обективен фактор и колко процента виновност има субективният фактор от концентрацията на много висок процент обществени поръчки в много малък брой фирми. Смятам обаче, че в момента това е преодолимо и трябва бързо да нормализираме положението, защото кризата все пак е глобален фактор, който надявам се, че ще отмине в едни момент, но ако ние продължим да водим тази порочна практика на концентрация на ресурси в малък брой фирми, това не е добре нито за самите фирми нито за цялата икономическа среда. Ефектите върху растежа на икономиката са много неблагоприятни. В този момент не се нуждаем от това.
Тези проучвания плод на ваши лични усилия ли са или сте получавал сигнали от фирми в строителния бранш?
Работя с различна база от данни в това число официална информация от Камарата на строителите, на националната статистика, с конкретни контакти с фирми ...това е публична тайна ,че имаше много фирми, които бяха дискриминирани чисто политически за огромно съжаление. Сами разбирате, че когато една фирма е изпълнила някой голям проект, например ремонт на голяма болница, а след това две или три години не получава никакви поръчки, защото е политически неблагонадеждна, да се каже, че такава фирма няма място на пазара, защото във всяка фирма работят хора, специалисти, ..това е просто загуба на национален потенциал. Смятам, че този наш сигнал има една основна цел. Да мобилизираме всички заинтересовани страни и Камарата на строителите и други браншови организации и да намерим разумни промени в законите, с които да нормализираме средата. Колкото повече конкуренция има, толкова повече ефективност ще имаме на публичните средства.
По време на проучванията ви на тези процеси изпадал ли сте в съмнения, че някоя от предпочитаните фирми, които са печелили приоритетно обществените поръчки, може да е била партийна каса?
Не бих са ангажирал с това, но не може да се изключи напълно. Големите фирми сами по себе си съществуват не, за да бъдат свързани с определено управление или политическа партия. Те трябва да се развиват така, че да бъдат така да се каже ударния потенциал на нанашата държава. Дори и извън страната. Защото между другото ние имаме една голяма стратегическа грешка, че тези фирми остават вътре в страната и са единици фирмите, които си позволяват да смелостта да излизат на външни пазари. Когато политическото управление решава ,че му е по-удобно да работи с много малък брой фирми, това вече има лоши последствия за цялата конкурентна среда. Така че дали някой е използвал тези фирми за партийни каси аз не мога да твърдя, защото нямам доказателства, но не е изключено. Само че по-негативният ефект е в това,че се ликвидира конкуренцията, забавят се инвестициите и в крайна сметка се забавя икономическия растеж и възстановяването на работните места.
Може ли да обобщим ефекта от този порочен модел по следния начин. Той носи краткосрочни печалби на малък брой фирми, но в дългосрочен план носи загуби на цялата икономика?
Абсолютно е така. Икономиката губи страшно много и размерът на така наречените „ печалби” е несъизмерим с вредите, които се нанасят върху икономиката.
Коментари
25 авг. 2013
2013-08-25
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Депутатът Димчо Михалевски: Едни и същи осем фирми са спечелили 66% от договори за над 2 млрд. лв
За безпрецедентно концентриране на публични ресурси и средства в ограничен кръг от български компании сигнализира бургаският депутат от Коалиция за България Димчо Михалевски.
Според проучване на народния представител се оказва, че едва осем фирми са спечелили над 2/3 от всички договори за обществени поръчки в строителния бранш. Какви са икономическите последици от тази концентрация на държавни пари и привилегированост на няколко играчи в строителния бранш...отговорът на тези и на други въпроси в поместеното интервю, което г-н Михалевски даде за читателите на „Бургаски репортер”
Обявихте доста смущаващи данни за дисбаланс в сферата на обществените поръчки заради това ,че ограничен кръг от фирми е печелил големите обществени поръчки. В какъв период от време е ставало това?
Конкретните данни, които представих, са за първото полугодие на настоящата година. Разбира се това е валидно и за предходните години с нарастващ интензитет в негативна посока. Оказва се ,че за първите шест месеца при сключени над 800 договора от публичните възложители за над 2 041 000 000 лв. над 66% от договорите са концентрирани в 8 фирми. А малките фирми, които представляват над 84% от всички фирми или около 4000 фирми са взели договори за 3% от тези над 2 млрд. лв. Това показва ,че има едно силно дебалансиране в разпределение на ресурсите. Разбира се големите фирми е нормално да взимат повече поръчки на по-голяма стойност, но такова разслоение е просто пагубно, тъй като се възпроизвежда едни неприятен модел на фирми брокери, които трупат големи поръчки и после стават един преразпределител на тези поръки, което не е много справедливо и регламентирано. Второ възпроизвеждат се едни практики от забавени или направо забравени плащания, които после към подизпълнителите не стигат.
Между другото ние виждаме генезиса на този проблем откъде възниква. Стигнахме до извода, че приетият преди пет-шест години Закон за Камарата на строителите, които имаше добра идея да регламентира правилата в строителството, да даде една обективна оценка за категорията строежи, всъщност вече в новата обстановка със сменена икономическа конюнктура и концентрация на обществени поръчки в един кръг от фирми, явно не работи добре. Затова смятаме, че първо трябва да се промени законът за Камарата на строителите и да се наложи по-комплексен подход ,коя фирма какви строежи има право да изпълнява, за да не се получава изкуствено ограничение хпред правото на фирмите да участват в обществени поръчки, защото точно това се случва. През последните два месеца само 255 фирми са загубили правото да изпълняват Първа и Втора категория строежи. Второто важно нещо е да концентрираме информация в общественото пространство и тя да бъде публична. Във всеки едни момент да се знае коя фирма от кои възложители колко договора е генерирала за изпълнение. По този начин с този граждански и обществен контрол ще може по-лесно да се провежда публична политика, за да няма чак такова дебалансиране в разпределението на обществените поръчки, което не е добре за пазара на труда и в сектора на строителството.
Смятате ли, че има фирми, които буквално са изчезнали заради тази неравнопоставеност спрямо онези свои колеги, които постоянно са печелили поръчките?
Да ,за съжаление това е факт. По данни на Камарата на строителите в България за последните две години 2011-2012 год. над 2600 фирми от строителния бранш са прекратили своята дейност. Много сериозен процент от фирмите, които са имали право да изпълняват обекти от „първа” и от „втора” категория, в момента са загубили това право. В Плевенска област, във Врачанска, в Монтанска, в Смолянска област там процента на загубилите право са между 42 и 60%. Това възпроизвежда една силна неконкурентна среда, което генерира масирано обжалване на процедурите, което забавя процесът на реализацията на инвестиционните проекти, което пък забавя влизането на капитали в икономиката и удря работните места и съответно растежа на икономиката. Виждате колко комплексно са навързани един след друг факторите, които трябва да преодолеем, за да можем малко да нормализираме средата.
Но вие честно посочихте като една причините за този процес и икономическата криза. Сега обаче се оказва, че кризата изглежда не е основната причина, а по-скоро един антипазарен модел...така ли е?
Не бих се наел да разпределя точно колко процента е вината на икономическата криза като обективен фактор и колко процента виновност има субективният фактор от концентрацията на много висок процент обществени поръчки в много малък брой фирми. Смятам обаче, че в момента това е преодолимо и трябва бързо да нормализираме положението, защото кризата все пак е глобален фактор, който надявам се, че ще отмине в едни момент, но ако ние продължим да водим тази порочна практика на концентрация на ресурси в малък брой фирми, това не е добре нито за самите фирми нито за цялата икономическа среда. Ефектите върху растежа на икономиката са много неблагоприятни. В този момент не се нуждаем от това.
Тези проучвания плод на ваши лични усилия ли са или сте получавал сигнали от фирми в строителния бранш?
Работя с различна база от данни в това число официална информация от Камарата на строителите, на националната статистика, с конкретни контакти с фирми ...това е публична тайна ,че имаше много фирми, които бяха дискриминирани чисто политически за огромно съжаление. Сами разбирате, че когато една фирма е изпълнила някой голям проект, например ремонт на голяма болница, а след това две или три години не получава никакви поръчки, защото е политически неблагонадеждна, да се каже, че такава фирма няма място на пазара, защото във всяка фирма работят хора, специалисти, ..това е просто загуба на национален потенциал. Смятам, че този наш сигнал има една основна цел. Да мобилизираме всички заинтересовани страни и Камарата на строителите и други браншови организации и да намерим разумни промени в законите, с които да нормализираме средата. Колкото повече конкуренция има, толкова повече ефективност ще имаме на публичните средства.
По време на проучванията ви на тези процеси изпадал ли сте в съмнения, че някоя от предпочитаните фирми, които са печелили приоритетно обществените поръчки, може да е била партийна каса?
Не бих са ангажирал с това, но не може да се изключи напълно. Големите фирми сами по себе си съществуват не, за да бъдат свързани с определено управление или политическа партия. Те трябва да се развиват така, че да бъдат така да се каже ударния потенциал на нанашата държава. Дори и извън страната. Защото между другото ние имаме една голяма стратегическа грешка, че тези фирми остават вътре в страната и са единици фирмите, които си позволяват да смелостта да излизат на външни пазари. Когато политическото управление решава ,че му е по-удобно да работи с много малък брой фирми, това вече има лоши последствия за цялата конкурентна среда. Така че дали някой е използвал тези фирми за партийни каси аз не мога да твърдя, защото нямам доказателства, но не е изключено. Само че по-негативният ефект е в това,че се ликвидира конкуренцията, забавят се инвестициите и в крайна сметка се забавя икономическия растеж и възстановяването на работните места.
Може ли да обобщим ефекта от този порочен модел по следния начин. Той носи краткосрочни печалби на малък брой фирми, но в дългосрочен план носи загуби на цялата икономика?
Абсолютно е така. Икономиката губи страшно много и размерът на така наречените „ печалби” е несъизмерим с вредите, които се нанасят върху икономиката.
Коментари