15 авг. 2013 2013-08-15 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Маруся от "Арт Ателие" е човекът, върнал хилядите евро в Созопол

МарусяОт вчера името на Маруся Русева е може би най-употребяваното в Бургаска област. И има защо. Не се случва всеки ден да откриеш голяма сума пари и да я върнеш на собственика. Затова и добрата новина обиколи медийното пространство като бяла лястовица. Дай, Боже, всеки ден да има подобни теми за нас журналистите. Но в цялата суетня около щастливата развръзка на необикновената история, като че ли приказното надделя над реалното. И никой не отбеляза един важен факт, който дава допълнителен колорит на случката. Маруся Русева е известно лице в Бургас много преди да върне намерените евро. Тя е от онези хора, които подаряват усмивки. Не само заради това, че почти винаги е усмихната, а и защото именно по нейна покана в черноморския град гостуват най-популярните имена от сцената и екрана.  Вече две години и половина Маруся и нейното „Арт Ателие”  проправят пътя на хитови театрални постановки до Бургас и региона. Благодарение на нея пред местна публика са заставали имена като Васил Михайлов, Стойко Пеев, Стефка Янорова, Красимир Ранков, Мариан Бачев, Александър Дойнов и много други. Но ако можем да перифразираме заглавието на един известен в миналото сериал – „Богатите също плачат”, ще кажем, че понякога усмихнатите също са тъжни. Макар да върши работата си с хъс и много любов, организирането на постановки носи на Маруся и негативни емоции. Така например тя е принудена да се изправи в съда срещу трима известни български актьори. Причината е, че родните звезди са разочаровани от публиката по Черноморието, тъй като залите по време на турнето им не били достатъчно пълни, а от това зависят хонорарите им. И тъй като за организацията и продажбата на билети отговаря Маруся Русева, актьорите търсят отговорността в нея. Бързо са забравени предишните постановки, с които същите тези звезди пълнят театрите, отново благодарение на „Арт Ателие”. Не се взема под внимание и фактът, че за последното представление билетите са почти двойно по-скъпи. Те са категорични – искат си парите, ако трябва и чрез съд.  [caption id="attachment_24341" align="alignright" width="300"]Маруся Русева показва стълбите, на които е намерила парите Маруся Русева показва стълбите, на които е намерила парите.[/caption] Правим това лирическо отклонение, за да хвърлим допълнителна светлина върху постъпката на Маруся. А именно, че моментът, в който попада на 12-те хиляди евро, парите и трябват повече от всякога. - Кажи кога и как намери пакета? - Отседнала съм при една моя приятелка в Стария град, близо до заведението, в което работя. На 13 август около 21:15-21:30 ч. намерих парите. Първоначално, като видях пакета, предположих, че е на едни момчета, които си бяха паркирали колата на няколко метра. Като взех плика, честно казано, в първи момент реших, че е марихуана. Като се качих в къщата и го отворих видях, че са пари. Имаше бележка от банката, на която пишеше, че изтеглената сума е 12 000 евро. - Каква беше първата мисъл, която ти дойде на ум, когато разбра какво си намерила? - Първите 5 секунди, като разбрах какво съм намерила , си казах: „Боже, благодаря ти, мислиш за мен!”. Малко след това обаче, като размислих, тази идея ми се изпари. Самата аз съм преживяла кражба на портфейл, с много по-малко пари в него. Знам как се чувствах тогава. Влязох в банята да си взема душ преди работа и за тези 10 мин. си мислех какво да направя. Първо реших да отида в полицията, но това бързо отпадна като вариант. След това обмислих да отида на следващия ден в банката и така да открием човека. А когато се бях приготвила вече и тръгнах за работа, излизайки на улицата, видях един мъж, който си е отворил колата и трескаво търси нещо. Приближих се и го попитах как се казва, поисках му и личната карта. Той се изненада и ме пита защо се интересувам от него. Казах му: „За да ви върна парите, които сте изгубил”. За секунди стоя и гледа, не можеше да асимилира какво му казвам. Настоях да се качим в стаята му и пред мен да преброи парите, за да е сигурен, че не съм взела нещо. След това той ми благодари и ми даде пари да се почерпя за негово здраве. Когато отидох на работа, изпих едно уиски по този повод. - Всъщност това е щастливият край на една интересна история. А като изключим, че на всеки му трябват пари, имаш ли някакви спешни нужди и финансови затруднения, които би могла да запълниш с тези не малко пари? - Като всеки средностатистически българин с няколко кредита имам много дупки, които ми се налага да запълвам. Но като знам откъде са дошли тези пари и че ако не ги върна, това може да доведе дори до удар на този, който ги е изгубил... не искам печалба по този начин. Може би ако бяха 100-200-300 лева щях да си кажа: „Ами, да не ги е изтървал”, но това е наистина сериозна сума. Още повече, че аз видях човека от плът и кръв, който неистово си търсеше парите и беше вдигнал цялата къща на крак. Тогава няма как да ги задържиш. Ако не го бях видяла, на другия ден щях да отида до банката. Не знам защо бях решила, че собственикът на пакета е далече. [caption id="attachment_18661" align="alignleft" width="300"]Маруся Русева от "Арт Ателие" поредстави пиесите, които е поканила да гостуват в Бургас. Маруся Русева от "Арт Ателие" поредстави пиесите, които е поканила да гостуват в Бургас.[/caption] - А ако нямаше бележка от банката? - Ако нямаше никакви отличителни знаци, не знам какво бих направила. Ако ги обявя в полицията и никой не ги потърси, остават в полза на държавата. В този случай не съм мислила как щях да постъпя. Защото ще ме извикат да изпиша 10 листа там и ще ги приберат, а след това как някой ще докаже, че са негови, след като няма име. Но случаят сега не беше такъв. - Как реагираха близките и приятелите ти, когато разбраха какво си направила? - Майка ми се обади още снощи (бел.а. – вечерта, в която е намерена сумата) и ми каза; „Браво, възпитала съм достойна дъщеря!”, не ме разкритикува. Някои от приятелите също ме поздравиха, а други ме обвиниха, че съм много глупава, че да ги върна. - А след като направи добро, вярваш ли, че това рано или късно ще ти се върне? - Смятам, да. Майка ми винаги казва: „Направи добро и го хвърли на пътя!” След това, което се случи, аз се чувствам изключително добре. Ако човек има съмнения дали е не е направил грешка, той се чуди, тормози се с въпроси. А аз нямам никакви терзания. Значи съм постъпила правилно. Коментари