Елена Петрова е представител на онази малка групичка от богоизбрани хора, на които Творецът не само е дал с пълни шепи от всичко, но дори после е благословил.
Общо взето такъв извод би си направил всеки, щом застане до държавната шампионка по висок скок в групата на младшата и старшата възраст в България.
И като аргумент за някаква божествена намеса човек би изтъкнал това, че не може току така едно момиче да постигне за толкова кратко време впечатляващи спортни успехи, да бъде едновременно с това отличничка в едно от най-елитните бургаски училища и на всичкото отгоре да е поразително красиво.
Да, наистина е много изкушаващо човек да потърси такова лесно обяснение, но то напълно се обезмисля, когато Елена заговори.
Тогава разбирате, че сте били благословени с възможността да се срещнете с едно невероятно скромно момиче, което има своя цел, следва я упорито и дава всичко от себе си, за да я постигне. А всичко останало е суета, която е абсолютно чужда на една от младите надежди на българската лека атлетика.
Елена Петрова е от Бургас. Тренира вече трета година дисциплината „висок скок” в лекоатлетическия клуб „Европул” и с всеки изминал ден фокусира върху себе си вниманието на специалистите.
През тази година тя буквално смая своите съпернички и треньорите им. На държавните първенства за младша и старша възраст тя не само спечели златните медали, но остави вторите след себе си на 10 и на 13 см разлика, нещо което говори за смазващото и превъзходство над останалите.
И преди човек да посегне към рафта с лесните обяснения и да измъкне от там поредното изявление от типа на „еее, лесно и е на нея с тези дълги крака” или нещо такова...става ясно, че нищо не е дошло наготово.
Да, Елена е много висока за възрастта си, има дълги крака, високи подбедрици и всички данни за състезателка по висок скок, но тези безспорни предимства не биха имали никакво значение, ако тя не тренираше между пет и шест пъти на седмица през цялата година. Ах, да...с изключение на две седмици почивка през лятото.
Кажи речи всеки божи ден момичето провежда изтощителни тренировки за издръжливост, отскок, сила и техника на скоковете. Докато тя лее пот на стадиона, по същото време повечето от връстничките и трябва да решат тежката задача какъв грим,тоалет и аксесоари да изберат за поредната вечер в някой нощен клуб.
Спазването на режим ми е станало начин на живот – споделя през усмивка Елена и обяснява, че ако човек си подреди добре нещата, винаги остава време и за забавления.
Лишенията и жертвите обаче дават резултат. Шампионката вече има 19 медала в дома си и те греят от специален кът.
Всеки един медал я връща назад към някое състезание, към емоциите и към усещането за триумфа на победата. Оказва се, че в тази хроника най-трудно постигнатото отличие е бронзовият медал от Балканиадата за девойки младша възраст.
Конкуренцията беше много голяма и трябваше да дам над 100% от себе си- спомня си Елена за последния турнир, където загуби първото място в класирането само заради един грешен опит.
Шампионката и нейният треньор вече си поставят за цел да постигнат котата от 170 см. в скока на височина.
Тя е много отговорна, много амбициозна, когато си постави някаква цел, работи до изтощение и е супер концентрирана. Концентрацията и по време на състезания е много висока– споделя за своята възпитаничка треньорът Петър Райков.
Според наставника Елена израства много бързо в тази дисциплина, а гъвкавостта и се дължи и на художествената гимнастика, която е тренирала като малка. А вероятно роля играят и спортните и гени. Баща и е бивш колоездач и може би на това се дължи стремежа и към първото място.
Колко високо може да скочи? Никой не може да каже, но със сигурност ще е много – смята треньорът.
[caption id="attachment_24364" align="alignleft" width="300"]
На Балканиадата Елена спечели бронзов медал[/caption]
Но дори и досегашните 168 см., които е постигнала като свой личен рекорд са я превърнали в ярък пример за подражание за малките момичета от лекоатлетическия клуб. Вече всички искат да са като Елена и се опитват да и подражават и искат да скачат висок скок.
Знаете, че децата винаги следват победителите, затова няма нищо чудно, че невръстните надежди в лекоатлетически клуб „Европул” Бургас я гледат в очите по време на тренировки.
Но не само изкушените от спорта се възхищават на Елена. Нейните съученици са хората, които най-много обсъждат, коментират и споделят информация за успехите и в социалните мрежи. Още преди да се върне в България след Балканиадата те поместили във фейсбук новината за спечеления бронзов медал, нещо, което изключително много я трогнало.
Шампионката успява въпреки многобройните тренировки да поддържа високо ниво и в училище. Тя е отличничка в Строителния техникум, учи строителство и архитектура и държи да продължи да изучава точно това и като студент. Дори е избрала университет в Англия, където да съчетава любовта си към спорта и архитектурата.
А знаете ли каква е мечтата на Елена?
Тя си е поставила за цел някой ден да постигне успехите на олимпийската шампионка Анна Чичерова, но всъщност мечтата и е да се срещне очи в очи със своя идол в сектора за висок скок.
Гледам постоянно клипчета с нейни състезания, изучавам техниката и, искам да съм като нея, ако може да се запозная с нея и да тренирам заедно с нея – споделя мечтата си Елена и очите и блестят.
Дали Чичерова и нейният екип подозират, че в далечна България едно супер амбициозно момиче е готово да преобърне света, за да преодолее 208 см. като своята любимка.
В този момент обаче Елена Петрова и нейният треньор си поставят за цел да прескочат 170 см.
Има само един проблем. Елена не знае как ще отпразнува това постижение. Мисля, че знам защо.
Не че не умее да празнува , а просто секунди след като преодолее тази кота, тя вече ще гледа към следващата височина.
Просто е такава. Истинска шампионка, която върви по пътя към върха...или по-точно лети към успехите.
Коментари
Елена Петрова е представител на онази малка групичка от богоизбрани хора, на които Творецът не само е дал с пълни шепи от всичко, но дори после е благословил.
Общо взето такъв извод би си направил всеки, щом застане до държавната шампионка по висок скок в групата на младшата и старшата възраст в България.
И като аргумент за някаква божествена намеса човек би изтъкнал това, че не може току така едно момиче да постигне за толкова кратко време впечатляващи спортни успехи, да бъде едновременно с това отличничка в едно от най-елитните бургаски училища и на всичкото отгоре да е поразително красиво.
Да, наистина е много изкушаващо човек да потърси такова лесно обяснение, но то напълно се обезмисля, когато Елена заговори.
Тогава разбирате, че сте били благословени с възможността да се срещнете с едно невероятно скромно момиче, което има своя цел, следва я упорито и дава всичко от себе си, за да я постигне. А всичко останало е суета, която е абсолютно чужда на една от младите надежди на българската лека атлетика.
Елена Петрова е от Бургас. Тренира вече трета година дисциплината „висок скок” в лекоатлетическия клуб „Европул” и с всеки изминал ден фокусира върху себе си вниманието на специалистите.
През тази година тя буквално смая своите съпернички и треньорите им. На държавните първенства за младша и старша възраст тя не само спечели златните медали, но остави вторите след себе си на 10 и на 13 см разлика, нещо което говори за смазващото и превъзходство над останалите.
И преди човек да посегне към рафта с лесните обяснения и да измъкне от там поредното изявление от типа на „еее, лесно и е на нея с тези дълги крака” или нещо такова...става ясно, че нищо не е дошло наготово.
Да, Елена е много висока за възрастта си, има дълги крака, високи подбедрици и всички данни за състезателка по висок скок, но тези безспорни предимства не биха имали никакво значение, ако тя не тренираше между пет и шест пъти на седмица през цялата година. Ах, да...с изключение на две седмици почивка през лятото.
Кажи речи всеки божи ден момичето провежда изтощителни тренировки за издръжливост, отскок, сила и техника на скоковете. Докато тя лее пот на стадиона, по същото време повечето от връстничките и трябва да решат тежката задача какъв грим,тоалет и аксесоари да изберат за поредната вечер в някой нощен клуб.
Спазването на режим ми е станало начин на живот – споделя през усмивка Елена и обяснява, че ако човек си подреди добре нещата, винаги остава време и за забавления.
Лишенията и жертвите обаче дават резултат. Шампионката вече има 19 медала в дома си и те греят от специален кът.
Всеки един медал я връща назад към някое състезание, към емоциите и към усещането за триумфа на победата. Оказва се, че в тази хроника най-трудно постигнатото отличие е бронзовият медал от Балканиадата за девойки младша възраст.
Конкуренцията беше много голяма и трябваше да дам над 100% от себе си- спомня си Елена за последния турнир, където загуби първото място в класирането само заради един грешен опит.
Шампионката и нейният треньор вече си поставят за цел да постигнат котата от 170 см. в скока на височина.
Тя е много отговорна, много амбициозна, когато си постави някаква цел, работи до изтощение и е супер концентрирана. Концентрацията и по време на състезания е много висока– споделя за своята възпитаничка треньорът Петър Райков.
Според наставника Елена израства много бързо в тази дисциплина, а гъвкавостта и се дължи и на художествената гимнастика, която е тренирала като малка. А вероятно роля играят и спортните и гени. Баща и е бивш колоездач и може би на това се дължи стремежа и към първото място.
Колко високо може да скочи? Никой не може да каже, но със сигурност ще е много – смята треньорът.
[caption id="attachment_24364" align="alignleft" width="300"]
На Балканиадата Елена спечели бронзов медал[/caption]
Но дори и досегашните 168 см., които е постигнала като свой личен рекорд са я превърнали в ярък пример за подражание за малките момичета от лекоатлетическия клуб. Вече всички искат да са като Елена и се опитват да и подражават и искат да скачат висок скок.
Знаете, че децата винаги следват победителите, затова няма нищо чудно, че невръстните надежди в лекоатлетически клуб „Европул” Бургас я гледат в очите по време на тренировки.
Но не само изкушените от спорта се възхищават на Елена. Нейните съученици са хората, които най-много обсъждат, коментират и споделят информация за успехите и в социалните мрежи. Още преди да се върне в България след Балканиадата те поместили във фейсбук новината за спечеления бронзов медал, нещо, което изключително много я трогнало.
Шампионката успява въпреки многобройните тренировки да поддържа високо ниво и в училище. Тя е отличничка в Строителния техникум, учи строителство и архитектура и държи да продължи да изучава точно това и като студент. Дори е избрала университет в Англия, където да съчетава любовта си към спорта и архитектурата.
А знаете ли каква е мечтата на Елена?
Тя си е поставила за цел някой ден да постигне успехите на олимпийската шампионка Анна Чичерова, но всъщност мечтата и е да се срещне очи в очи със своя идол в сектора за висок скок.
Гледам постоянно клипчета с нейни състезания, изучавам техниката и, искам да съм като нея, ако може да се запозная с нея и да тренирам заедно с нея – споделя мечтата си Елена и очите и блестят.
Дали Чичерова и нейният екип подозират, че в далечна България едно супер амбициозно момиче е готово да преобърне света, за да преодолее 208 см. като своята любимка.
В този момент обаче Елена Петрова и нейният треньор си поставят за цел да прескочат 170 см.
Има само един проблем. Елена не знае как ще отпразнува това постижение. Мисля, че знам защо.
Не че не умее да празнува , а просто секунди след като преодолее тази кота, тя вече ще гледа към следващата височина.
Просто е такава. Истинска шампионка, която върви по пътя към върха...или по-точно лети към успехите.
Коментари