Кога ще настъпи покоят?

Предишните преходи от развитието на човечеството са били по-плавни и по-разтегливи във времето. Първият, неживият период е бил най-продължителен, понеже обемът на неживата природа е много по-голям от растителната природа. В исторически план, сякаш се осъществява проекция на едното ниво на природата върху другото ниво, като се запазват пропорциите. Затова неживото ниво на развитие на човека е продължило десетки хиляди години, растителното – хиляди години, животинското – стотици години, но по-малко от пет века. А нашият период на преминаване към човешко ниво, трябва да приключи за около няколко десетки години. От времето на Големия Взрив, с който започва всичко, природата насочва своите съставни части към пълно спокойствие и пълно съответствие със себе си. Това спокойствие за хората би настъпило тогава, когато човекът постигне най-висшето си ниво и с това затвори цялата интегрална същност на природата. Достигането на това най-висше ниво и на пълната интегрална затвореност с природата, включвайки всички нейни части в себе си, е изискване от страна на природата. Това представлява най-важният й закон – законът за равновесие на всички нейни съставни елементи. Защото: “Всяко действие се стреми към равновесие, към минимална енергия, към минимална ентропия /термодинамично равновесие/, към минимум безпорядък. А човекът, единственият елемент на природата, притежаващ свобода на волята, предизвиква в нея най-големия безпорядък и най-голямото неравновесие. Именно, с помощта на свободната си воля, човекът трябва да премине към осъзнаването, че единственото, за което му е дадена тя, е изпитанието за него – да постигне равновесие и хармония с природата. За нулев етап в еволюцията се счита, съществуващото преди Големия Взрив и по време на Големия Взрив, в качеството си на замисъл на творението, защото всички закони на природата произлизат от този единен закон на затворената система. С помощта на научните достижения на човечеството, разбираме и разкриваме постепенно, че всичко случващо се с нас е някаква програма, която и в момента се реализира. Ако, изследвайки обкръжаващото ни пространство и самите себе си, разкриваме зависимост, логика, определени закони, то следва, че ние съществуваме в система от закони и взаимодействия. Ако някои от тези зависимости не виждаме или не можем да наблюдаваме, или наблюдаваме, но не можем да обединим и да достигнем до обобщаващи заключения, това е вече проблем на нашите възможности. Но, от ден на ден, разкриваме все по-широки и по-обстойни, свързани помежду си, зависимости. Еволюцията и историята, от гледна точка на развитието на егоизма, са исторически форми и формации, които постепенно се натрупват и се променят именно, благодарение на егоизма, което става внезапно и рязко. Така, обществената дейност, взаимоотношенията, техниките и технологиите се променят в течение на няколко години или на няколко десетки години в друг вид, защото едното задължава и предопределя  следващото. Ако се променят обществените отношения, то означава, че се появяват пощата, телеграфа, телефона, съществуват вече нотариуси, има действие на парламент, всичко се променя в основата си. Човешките взаимоотношения се променят изцяло. Ние, не просто минаваме през историята, а и през социално, политическо, икономическо, обществено и технологично развитие на оръдията на труда и производството, на селското стопанство. Защото от селското стопанство зависи миграцията, а от това зависи и демографията. Всичко е взаимосвързано. Фазите на развитие на природата: ледникова, малък ледников период, период на разцвета са също свързани с екологията и с климата в една цяла система. Човек усеща всички тези етапи, защото ако не знае, какво е било вчера, не може правилно да предвиди, какво ще бъде утре. Необходимо е да виждаме цялата огромна система, която през цялото време е в развитие и ни води до нови състояния. И макар, тя да продължава да движи неживите, растителните и животинските ни състояния, ни оставя свобода на волята, което е четвъртото ниво на развитие, тъй като трябва самите ние да го допълним. Вече можем да правим някакви апроксимации /приближения/ и ще напредваме. Но ако не добавяме своето лично участие със свободния си избор, с правилното взаимодействие с другите хора, с правилна доброволна реорганизация на себе си и на другите, предварително, преди получаване на ударите “отзад”, които подтикват развитието ни, ако не добавяме от всичко това, то тогава нашата нежива, растителна и животинска съставка грубо ще ни тласка напред и ще предизвика у нас съответни действия. Това могат да бъдат ужасни страдания, болести, земетресения, катаклизми и революционни състояния. Все още нямаме ясен поглед върху това, но вече можем да предположим какви видове подбутващи удари, ще изпитаме, ако не ги изпреварим с нашето обединение, с общото си взаимно участие, със стремежа си към хармония и към единство. Важно е да знаем миналото си, за да ни помогне то, прилагайки свободата на избора, която имаме да постигнем новото си състояние на развитие – интегралния човек. А това ще бъде и нашето доброволно съгласие с провеждане на всеобщо, интегриращо ни образоване, което вече всички съзнаваме, че ще ни предстои, за да се изкачим  на следващото стъпало на развитие. Това е осъзнатата необходимост. Никой не иска да се обединява, да помага на ближния, да се грижи за хората, защото ние всички сме егоисти. Но, виждаме накъде върви развитието и започваме да разбираме важността на следващото състояние, неговата необходимост и необратимост. А, ако си затворим очите, ще сме като малкото дете, което казва ”Не”, защото не вижда нищо. А, това означава ли, че не съществува нищо? Ако подхождаме към всичко осъзнато, ще си дадем сметка за ужасните страдания, при това, на всички нива, “подготвени” за нас, за да ни подтикват към необходимото ни развитие. Тези страдания нарастват постепенно, не се стоварват веднага с огромни удари. Както на нас ни се налага и прилагаме при възпитаването на детето: отначало с малко подканяне, после все по-сериозно и достигане до наказанието. Но вече можем да си представим, какво ще се случи - голям брой природни катаклизми, революции, вероятна атомна война. А, дали, ако се стараем да преминем към тази обща интегралност, влагайки желание и усилия, ще сме възнаградени като “послушното дете” със спокойствие, обич и добър живот? Разбира се, че да! Няма нищо по-добро от хармонията с цялата природа, която предизвиква към нас всички тези градивни сили. Ако се намираме в хармония с тях, то влизаме в състоянието на абсолютен комфорт. А, ние никога не сме изпитвали този комфорт! Целият ни живот е бил изпълнен с бягство от по-големи към по-малки страдания и, обратно! Дори не можем да си представим, какво означава комфортното състояние – да не усещаме тялото си. Когато нещо ни боли, имаме усет за тази част от тялото, иначе не го усещаме. Състоянието на абсолютен комфорт се изразява в това, че човек престава да усеща тялото си, което се разтваря в усещанията му и сякаш вече го няма. Така, всички ние, вече съзнателно искаме да създадем комфортен и добър живот за всички. Да направим така, че хората, които ще останат без работа, милиарди на брой да са заети с някаква дейност. Добре ще е да разпределим работата по създаване на необходимото ни за живот между всички хора, в съответствие с това, което им се удава да правят, така че в рамките на 2-3 часа дневно да имат право и да могат да отдават на обществото. А през цялото оставащо време хората да се намират в системата на интегралното възпитание и образование, за да изграждат себе си и да си помагат в своите взаимоотошения. Необходимо е да се облекчи този процес, така че предварително да се  създаде добра среда и човек, попадайки в нея да се чувства  леко и приятно. Но за това са нужни огромни средства, необходима е Световна Надправителствена Организация, която да е приела неизбежната крачка в еволюцията и да е направила оптималния избор – да спомага бъдещото напредване на човечеството! Тя трябва да има на разположение огромни ресурси, които да е в състояние да разпределя равномерно за всички хора по света, според необходимото оптимално съществуване на всеки един човек, за постигане на крайната фаза на развитие – покоят /равновесието/!         Коментари