Висшата сила, Създалата ни Природа, се отнася към нас с абсолютно добро и любов, която е нейната живителна сила.
Тази сила е неизменна и сама по себе си не се променя.
Създала е желание, което се развива.
В неживите материални обекти желанието е изразено в стремеж да се задържат в структурите, в които са създадени. Развитието им е под външен натиск, а не от само себе си.
На растително ниво, желанието се развива по заложената в него програма.
На животинско ниво развитието е също по програма, с по-изразена степен на движение.
А ние, хората, се отнасяме към висшия стадий на животинската природа.
Към всички материални обекти и към човека, Висшата сила се отнася с намерение за отдаване и с постоянна, неизменна любов, тъй като сама по себе си, тя не се променя.
Не се променя и създаденото от нея желание. То се раздробява, преобразува се по някакъв начин, но само по себе си, по своята Природа, е непроменливо. Това е желанието за наслаждение, да получаваш, да се усещаш в пълен комфорт, в максимално, оптимално състояние.
Ако сама по себе си, Висшата сила, която се намира в Природата и я развива е неизменна и е с непроменливо желание, то тогава какво се променя? От какво зависим ние, нашата съдба, нашето развитие?
Всичко, което съставя творението, цялата действителност, както Висшата сила, така и създаденото от нея желание са неизменни, намират се помежду си в постоянен контакт и взаимно се допълват едно-друго.
Променя само намерението.
Силата, която отдава е притежавана от Природата.
Силата на получаване, изразена в желание, е във вид на материя и е притежавана от творението.
Те са постоянни, като зададено състояние.
Светлината напълва желанието, а с това и творението.
Повече нищо не се променя.
А след това се случва промяна: поставя се условие: силата на желанието да се отдели от Светлината, да престане да Я усеща в себе си и да започне да Я усеща само дотолкова, доколкото се уподобява на Светлината, което представлява неговото намерение.
Желанието не може да се промени само.
Намерението може да се промени само.
Излиза, че има една половинка – това е силата на Светлината, любовта, отдаването и втора половинка – създадената от нея материя, желанието за получаване.
Те са се отделили една от друга и се е появило следното условие: само дотолкова, доколкото материята е способна да се уподоби на Светлината, тя може да усети Светлината. Това всъщност се нарича ”намерение”.
Светлината постоянно излъчва любов и отдаване. Това е постоянното й свойство, в това е нейната неизменност.
Материята, тоест, желанието за получаване, е създадено от Светлината, равно е на светлината и също е неизменно.
Само дотолкова, доколкото в материята се появява желание, намерение за отдаване, подобно на Светлината, материята може да се приближава към Нея.
Иначе тя получава от Светлината само минимална доза, равна на минималната животворяща сила, която прониква в материята, за да я поддържа.
В еволюционното развитие достигаме до състояние, когато материята се раздробява на малки парченца и постепенно тези късчета започват да се проявяват все повече и повече.
Сякаш материята се променя, но всъщност, тя не се променя, а изчезват, преминават природните форми, такива като динозаврите и различните видове маймуни, на чието място се появяваме ние, хората.
От една страна, материята се усеща като прогресивно развиваща се, доколкото променя своя обем, дебелина, т.е. тя се проявява все повече и повече, а от друга страна, се усеща като доста оскъдна, защото е противоположна на Светлината, тоест, усеща се такава все повече.
Това се нарича развитие на егоизма в материята.
И затова, поколение след поколение, със своето развитие, хората се усещат все по-страдащи.
От една страна, постоянно нарастват нашите потребности, разум, желания, защото ставаме все по-развити. Но от друга страна, заедно с това развитие усещаме все по-голяма празнота, защото развитието ни протича в онзи обем, в който получаваме разкриването на ”парченцата” желания.
Да допуснем, че се е разкрило едно от ”парченцата” под въздействие на подхранващата ги Светлина, след това второ, трето – и така все повече и повече във всяко следващо поколение.
По този начин, независимо, че Светлината и материята са зададени изначално, но животворната сила на материята се проявява все повече и повече, то материята, сякаш расте.
Всъщност, няма нищо ново. В нас, то се проявява като нещо ново. Развивайки се, през целия исторически период сме достигнали до състояние, когато материята се проявява в нас със силно отрицателен аспект.
Ставаме все по-развити, но заедно с това, ставаме все по-нещастни и не намираме отговор на онези въпроси, които си задаваме, а би трябвало да сме в състояние да си отговорим.
Пред нас възниква въпросът: “Как да поправим своето състояние?”
Поправя се много лесно: от едната страна, има Светлина, отдаване, любов, но ние не усещаме това от Природата, която ни е създала, защото сме противоположни на нея по своите свойства.
Тя насочва всичко към отдаване, а ние – към получаване. Тази противоположност между силата на Природата и нашата материя се усеща от нас по-силно, особено напоследък.
Започнало преди хиляди години, с усещането на обществените, личните, семейните проблеми, а по наше време е с глобалните проблеми в обществото ни, които се проявяват във вид на екологични и климатични проблеми, тъй като сме причина за излизане на Природата от нейното равновесие.
Светлината се проявява във всички слоеве на природата. Да я балансираме можем само ние, хората. Ако не го правим, то цялата Природа: нежива, растителна, животинска и ние, хората ще усещаме това.
Ако някъде става изчезване на някои видове от флората и фауната, то се дължи на човека, тъй като само ние, хората можем да съпоставим и приближим свойствата на Светлината и свойствата на материята, което се изразява чрез намерението.
Затова сега, в наши дни възниква необходимост от методика, която да ни обясни, по какъв начин, с помощта на нашите намерения можем да променим себе си и обкръжаващия ни свят към по-добро. Тъй като сближавайки се със Светлината, с отдаването, с любовта, ние навлизаме в най-благоприятния сектор на своето развитие. Всичко зависи само от нашето намерение.
Намерението променя действителността, то я определя, при това дотолкова, колкото не можем да си представим. При това усещанията ни, мирогледът ни, светоусещането ни се променят така, че като цяло се променя и обкръжаващият ни свят.
По степента на подобието си с Висшата сила, управляваща материята, ние започваме да Я усещаме и това се нарича ”разкриване” или преминаване на по-висока степен.
Тоест, човекът ще започва да усеща Светлината, нейното въздействие, така нареченото разкриване на Висшата сила.
В сегашното си състояние не можем да променим нищо. Независимо, че хората се опитват да променят много неща в живота си, виждаме как това е невъзможно и всичките ни усилия са напразни.
Ние строим нещо, променяме, правим друго. Но понеже е в нашия сегашен свят, на практика ние го правим механично и не получаваме резултат, какъвто бихме искали. И всичко се случва така, защото не работим в онази плоскост, в която трябва – в областта на намерението.
Необходимо е да не обръщаме внимание на желанието, на обстоятелствата, да не се опитваме механически да ги променяме, както това се прави в нашия свят, а да се грижим за намерението, изразяващо се в спазване на правилата за подобие на основната сила, Природата.
А това са свойството отдаване към другите хора, обич и приемане желанията им като свои собствени.
От Природата ни е дадено егоистичното отношение. Като не само човекът, но и всяка част от Природата мисли за самата себе си. Като пример, камъкът желае да запази своята структура, т.е. той изцяло е сам със себе си. Същото е и с растенията, при които поглъщането и отделянето са изградени на основата на егоизма: да се усещат максимално комфортно във всеки момент от времето.
Същото е и при животните, и при човека.
Но на човека, освен това му е дадена и възможност да започне да се променя.
Човекът, с помощта на обкръжението, с помощта на осъзнаване на това, че неговите постъпки могат да бъдат напълно други, с друг характер, може да промени своите намерения и с тези правилни намерения да се уподоби на Висшата сила, която е силата на отдаване, силата на любовта и по такъв начин да започне да Я усеща и да живее в нейния обем.
Тоест, да не усеща своята егоистична природа, да не живее в нея, а да усеща Природата на Светлината и да живее в Нея.
Нужно е време, за да започнем да усещаме, че всичко зависи, единствено от намеренията. Тъй като сме програмирани за извършването на действия, ни се струва, че те променят нещо.
Но историята се движи по своя път и всичките ни действия, дори и да променят нещо, е толкова незначително, т.е. в разрез с историческото време и нищо не се променя.
Има задача, определена програма и човек автоматически я изпълнява.
Но ако се заемем със своите намерения, преминаваме от егоистично намерение към алтруистично и веднага бихме усетили, сериозните промени, защото само уподобявайки се на Създалата ни Светлина можем да разрешим всички въпроси.
А доколкото се явяваме връхната част на Природата: нежива, растителна, животинска и човешка, то естествено ние, със своите намерения, бихме влияли положително на въздействието на Светлината, което тя оказва на всички нисши слоеве. Затова цялата останала Природа би се уравновесила и би дошла до постепенно сливане със Светлината.
В това се състои Мисията на човечеството, която може да бъде осъзната от нас доброволно, чрез следване, докато не е късно, на тази методика с намерението или по пътя на големи страдания.
За съжаление, вече започваме да ги усещаме. Природата и занапред ще действа така, защото Светлината и материята са неизменни и те все повече се доближават помежду си.
Затова от нас зависи, кога и на кой етап от тяхното доближаване най-накрая ще осъзнаем, че друг изход за нас няма и ще започнем да работим над своето намерение, за да можем с негова помощ да уравновесим материята и Светлината. Това може да се случи след много големи страдания, дори войни, които не е изключено да предстоят.
И обратно, всичко може да се осъществи с помощта на осъзнаване на злото на нашата Природа, което се състои в това, че всеки от нас мисли само за себе си. Не може да се съобразява с нищо и с никого, освен със своето собствено благополучие. Това съзнателно и подсъзнателно ни ръководи постоянно и ни е придвижвало напред.
Има такава възможност да започнем да осъзнаваме необходимостта от намерението да направим нещо със себе си, да влезем по такъв начин в Светлината и да се движим заедно с Нея, ако преминем някакъв определен етап от нашето развитие.
Какъв е този етап?
Когато започнем да прилагаме усилия, да изпреварим малко историята, т.е. да не чакаме материята и Светлината да се доближават все повече, а сами да се опитаме да се доближим до Светлината.
Но да не е по програмата, заложена изначално в материята, а да предвидим бавното, постепенно доближаване, предначертано от хилядолетията.
Ние сами трябва да започнем да се уподобяваме на Светлината, сякаш вече сме осъзнати напълно и вече сме вътре в Нея.
автор: Емилия Наумова
Коментари
30 юли 2013
2013-07-30
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Мисията
Висшата сила, Създалата ни Природа, се отнася към нас с абсолютно добро и любов, която е нейната живителна сила.
Тази сила е неизменна и сама по себе си не се променя.
Създала е желание, което се развива.
В неживите материални обекти желанието е изразено в стремеж да се задържат в структурите, в които са създадени. Развитието им е под външен натиск, а не от само себе си.
На растително ниво, желанието се развива по заложената в него програма.
На животинско ниво развитието е също по програма, с по-изразена степен на движение.
А ние, хората, се отнасяме към висшия стадий на животинската природа.
Към всички материални обекти и към човека, Висшата сила се отнася с намерение за отдаване и с постоянна, неизменна любов, тъй като сама по себе си, тя не се променя.
Не се променя и създаденото от нея желание. То се раздробява, преобразува се по някакъв начин, но само по себе си, по своята Природа, е непроменливо. Това е желанието за наслаждение, да получаваш, да се усещаш в пълен комфорт, в максимално, оптимално състояние.
Ако сама по себе си, Висшата сила, която се намира в Природата и я развива е неизменна и е с непроменливо желание, то тогава какво се променя? От какво зависим ние, нашата съдба, нашето развитие?
Всичко, което съставя творението, цялата действителност, както Висшата сила, така и създаденото от нея желание са неизменни, намират се помежду си в постоянен контакт и взаимно се допълват едно-друго.
Променя само намерението.
Силата, която отдава е притежавана от Природата.
Силата на получаване, изразена в желание, е във вид на материя и е притежавана от творението.
Те са постоянни, като зададено състояние.
Светлината напълва желанието, а с това и творението.
Повече нищо не се променя.
А след това се случва промяна: поставя се условие: силата на желанието да се отдели от Светлината, да престане да Я усеща в себе си и да започне да Я усеща само дотолкова, доколкото се уподобява на Светлината, което представлява неговото намерение.
Желанието не може да се промени само.
Намерението може да се промени само.
Излиза, че има една половинка – това е силата на Светлината, любовта, отдаването и втора половинка – създадената от нея материя, желанието за получаване.
Те са се отделили една от друга и се е появило следното условие: само дотолкова, доколкото материята е способна да се уподоби на Светлината, тя може да усети Светлината. Това всъщност се нарича ”намерение”.
Светлината постоянно излъчва любов и отдаване. Това е постоянното й свойство, в това е нейната неизменност.
Материята, тоест, желанието за получаване, е създадено от Светлината, равно е на светлината и също е неизменно.
Само дотолкова, доколкото в материята се появява желание, намерение за отдаване, подобно на Светлината, материята може да се приближава към Нея.
Иначе тя получава от Светлината само минимална доза, равна на минималната животворяща сила, която прониква в материята, за да я поддържа.
В еволюционното развитие достигаме до състояние, когато материята се раздробява на малки парченца и постепенно тези късчета започват да се проявяват все повече и повече.
Сякаш материята се променя, но всъщност, тя не се променя, а изчезват, преминават природните форми, такива като динозаврите и различните видове маймуни, на чието място се появяваме ние, хората.
От една страна, материята се усеща като прогресивно развиваща се, доколкото променя своя обем, дебелина, т.е. тя се проявява все повече и повече, а от друга страна, се усеща като доста оскъдна, защото е противоположна на Светлината, тоест, усеща се такава все повече.
Това се нарича развитие на егоизма в материята.
И затова, поколение след поколение, със своето развитие, хората се усещат все по-страдащи.
От една страна, постоянно нарастват нашите потребности, разум, желания, защото ставаме все по-развити. Но от друга страна, заедно с това развитие усещаме все по-голяма празнота, защото развитието ни протича в онзи обем, в който получаваме разкриването на ”парченцата” желания.
Да допуснем, че се е разкрило едно от ”парченцата” под въздействие на подхранващата ги Светлина, след това второ, трето – и така все повече и повече във всяко следващо поколение.
По този начин, независимо, че Светлината и материята са зададени изначално, но животворната сила на материята се проявява все повече и повече, то материята, сякаш расте.
Всъщност, няма нищо ново. В нас, то се проявява като нещо ново. Развивайки се, през целия исторически период сме достигнали до състояние, когато материята се проявява в нас със силно отрицателен аспект.
Ставаме все по-развити, но заедно с това, ставаме все по-нещастни и не намираме отговор на онези въпроси, които си задаваме, а би трябвало да сме в състояние да си отговорим.
Пред нас възниква въпросът: “Как да поправим своето състояние?”
Поправя се много лесно: от едната страна, има Светлина, отдаване, любов, но ние не усещаме това от Природата, която ни е създала, защото сме противоположни на нея по своите свойства.
Тя насочва всичко към отдаване, а ние – към получаване. Тази противоположност между силата на Природата и нашата материя се усеща от нас по-силно, особено напоследък.
Започнало преди хиляди години, с усещането на обществените, личните, семейните проблеми, а по наше време е с глобалните проблеми в обществото ни, които се проявяват във вид на екологични и климатични проблеми, тъй като сме причина за излизане на Природата от нейното равновесие.
Светлината се проявява във всички слоеве на природата. Да я балансираме можем само ние, хората. Ако не го правим, то цялата Природа: нежива, растителна, животинска и ние, хората ще усещаме това.
Ако някъде става изчезване на някои видове от флората и фауната, то се дължи на човека, тъй като само ние, хората можем да съпоставим и приближим свойствата на Светлината и свойствата на материята, което се изразява чрез намерението.
Затова сега, в наши дни възниква необходимост от методика, която да ни обясни, по какъв начин, с помощта на нашите намерения можем да променим себе си и обкръжаващия ни свят към по-добро. Тъй като сближавайки се със Светлината, с отдаването, с любовта, ние навлизаме в най-благоприятния сектор на своето развитие. Всичко зависи само от нашето намерение.
Намерението променя действителността, то я определя, при това дотолкова, колкото не можем да си представим. При това усещанията ни, мирогледът ни, светоусещането ни се променят така, че като цяло се променя и обкръжаващият ни свят.
По степента на подобието си с Висшата сила, управляваща материята, ние започваме да Я усещаме и това се нарича ”разкриване” или преминаване на по-висока степен.
Тоест, човекът ще започва да усеща Светлината, нейното въздействие, така нареченото разкриване на Висшата сила.
В сегашното си състояние не можем да променим нищо. Независимо, че хората се опитват да променят много неща в живота си, виждаме как това е невъзможно и всичките ни усилия са напразни.
Ние строим нещо, променяме, правим друго. Но понеже е в нашия сегашен свят, на практика ние го правим механично и не получаваме резултат, какъвто бихме искали. И всичко се случва така, защото не работим в онази плоскост, в която трябва – в областта на намерението.
Необходимо е да не обръщаме внимание на желанието, на обстоятелствата, да не се опитваме механически да ги променяме, както това се прави в нашия свят, а да се грижим за намерението, изразяващо се в спазване на правилата за подобие на основната сила, Природата.
А това са свойството отдаване към другите хора, обич и приемане желанията им като свои собствени.
От Природата ни е дадено егоистичното отношение. Като не само човекът, но и всяка част от Природата мисли за самата себе си. Като пример, камъкът желае да запази своята структура, т.е. той изцяло е сам със себе си. Същото е и с растенията, при които поглъщането и отделянето са изградени на основата на егоизма: да се усещат максимално комфортно във всеки момент от времето.
Същото е и при животните, и при човека.
Но на човека, освен това му е дадена и възможност да започне да се променя.
Човекът, с помощта на обкръжението, с помощта на осъзнаване на това, че неговите постъпки могат да бъдат напълно други, с друг характер, може да промени своите намерения и с тези правилни намерения да се уподоби на Висшата сила, която е силата на отдаване, силата на любовта и по такъв начин да започне да Я усеща и да живее в нейния обем.
Тоест, да не усеща своята егоистична природа, да не живее в нея, а да усеща Природата на Светлината и да живее в Нея.
Нужно е време, за да започнем да усещаме, че всичко зависи, единствено от намеренията. Тъй като сме програмирани за извършването на действия, ни се струва, че те променят нещо.
Но историята се движи по своя път и всичките ни действия, дори и да променят нещо, е толкова незначително, т.е. в разрез с историческото време и нищо не се променя.
Има задача, определена програма и човек автоматически я изпълнява.
Но ако се заемем със своите намерения, преминаваме от егоистично намерение към алтруистично и веднага бихме усетили, сериозните промени, защото само уподобявайки се на Създалата ни Светлина можем да разрешим всички въпроси.
А доколкото се явяваме връхната част на Природата: нежива, растителна, животинска и човешка, то естествено ние, със своите намерения, бихме влияли положително на въздействието на Светлината, което тя оказва на всички нисши слоеве. Затова цялата останала Природа би се уравновесила и би дошла до постепенно сливане със Светлината.
В това се състои Мисията на човечеството, която може да бъде осъзната от нас доброволно, чрез следване, докато не е късно, на тази методика с намерението или по пътя на големи страдания.
За съжаление, вече започваме да ги усещаме. Природата и занапред ще действа така, защото Светлината и материята са неизменни и те все повече се доближават помежду си.
Затова от нас зависи, кога и на кой етап от тяхното доближаване най-накрая ще осъзнаем, че друг изход за нас няма и ще започнем да работим над своето намерение, за да можем с негова помощ да уравновесим материята и Светлината. Това може да се случи след много големи страдания, дори войни, които не е изключено да предстоят.
И обратно, всичко може да се осъществи с помощта на осъзнаване на злото на нашата Природа, което се състои в това, че всеки от нас мисли само за себе си. Не може да се съобразява с нищо и с никого, освен със своето собствено благополучие. Това съзнателно и подсъзнателно ни ръководи постоянно и ни е придвижвало напред.
Има такава възможност да започнем да осъзнаваме необходимостта от намерението да направим нещо със себе си, да влезем по такъв начин в Светлината и да се движим заедно с Нея, ако преминем някакъв определен етап от нашето развитие.
Какъв е този етап?
Когато започнем да прилагаме усилия, да изпреварим малко историята, т.е. да не чакаме материята и Светлината да се доближават все повече, а сами да се опитаме да се доближим до Светлината.
Но да не е по програмата, заложена изначално в материята, а да предвидим бавното, постепенно доближаване, предначертано от хилядолетията.
Ние сами трябва да започнем да се уподобяваме на Светлината, сякаш вече сме осъзнати напълно и вече сме вътре в Нея.
автор: Емилия Наумова
Коментари