Viva la мързел

Ако сред присъстващите (четящите) има някой, по-мързелив от мен, да възрази сега или да замълчи завинаги. Да ви кажа, харесвам си я тази мързеливата черта. Даже, ако имаше един чалъм, дето се вика, днешната ми статия, нямаше да представлява нищо друго, освен един бял лист с надпис: „Мързи ме да ви разказвам!“. Бас хващам, че сродните ми мързеливи души, щяха да ме разберат и даже, щяха много да се изкефят на идеята. И сега, когато уморените ми пръсти бавно се влачат по прашната клавиатура(познайте защо е прашна), съпротивлявайки се върху това да се прекарам и да напиша статия, стоя и се чудя: Защо, аджеба, всички виждат в мързела негативни нюанси? Кое му е лошото на това да се излежаваш цял един ден и да не правиш нищо? Като се замислиш, най-великите изобретения са измислени благодарение на мързела. Например асансьорът – да ви видя, като ми твърдите, че не сте мързеливи, как ще се изкачите пеша до 55-ия етаж на някой небостъргач. С изобретение като сламката, едва ли ще мога да ви отправя подобно предизвикателство, но не отричайте, че е далеч по-приятно да пиете нещо със сламка, вместо непрестанно да надигате проклетата чаша. А какво ще кажете за телефоните? Друго си е да се разкарваш до пощата за една телеграмка или направо да ходиш до конкретно място, когато поискаш да кажеш нещо на някого. Ще ми кажете сега, не си права, това са иновации, времената ни движат към прогрес и всякакви подобни алабализми. Да ви питам: От хубавото кой бяга? Ако е толкова приятно да се качвате по стълбите, имате вариант, ама ми се струва, че при гореспоменатия пример, ще чакате половин час за асансьор, но няма да се престрашите да използвате стълбите докрай. Да, стълбите ги има, но по-скоро се намират там, за да не стои чистачката без работа през свободното си време. В нашата държава мързелът е заклеймен като нещо лошо, заради лозунгите, преди 89-та. Е, сигурно и самият режим има пръст в негативното схващане за мързела. Какво друго са комунистическите лозунги, ако не предшествениците на „мъдрите“ фейсбук статуси? Дигиталните мъдрости пак са един вид мързеливо подобрение. Ходи ти, като ти хрумне някоя гениална мисъл, разкарай се до печатница, железарията или там, където си си наумил, диктувай, пиши, дълбай и окачай мъдри мисли после. Друго си е - две щраквания по клавиатурата - и който не е поискал, той не е видял словесното ти творение. Сега си представете, ако всеки втори статус в социалните мрежи ви втълпява, че мързелът е огромен грях, дали няма да го намразите този мързел? Всъщност, предвид обществото, в което живеем, примерът ми не е много удачен. Ако всеки започне да твърди, че мързелът е грях, най-вероятно мързелуването ще се превърне в мода. Тогава ще се наложи да гледаме снимки, на които всеки мързелува на различно място. Не, не бива така. Мързелът е като изкуството, малцина са извисените мързеливци, които го практикуват и тълкуват правилно. За останалите е нужно тълкуване, обяснение, и твърдения, в които те биват увещавани, че мързелът всъщност е стойностно занимание. Аз обаче, съм твърде мързелива, за да ви убеждавам в своята правота.  Ако сте сред противниците на мързела, желая ви успешно хабене на безсмислени усилия в неравностойната битка срещу онзи огромен порок, чието име ме мързи да ви спомена. автор: Пламена Джигова Коментари