Свикнали сме да виждаме Мариан Бачев почти всяка вечер в почти всякакви образи.
Но освен пред камерите в „Шоуто на Слави”, талантливият актьор се чувства в свои води и когато е на театрална сцена. След успеха на пиесата „Досадникът”, където се превъплъти в образа на наемен убиец, сега Мариан идва в Бургас с „Апокалипсис кога?” – комедия с трагичен привкус. Представлението е на режисьора Борис Панкин, автори на текста са трима от сценаристите на Слави. Пиесата вече е тотален хит, а в Бургас трупата гостува по покана на Маруся Русева от „Арт Ателие”. Зрителите могат да видят „Апокалипсис кога?” на 30 юли от 19:30 ч. в Операта.
Дни преди да се качи на бургаска сцена – където ще си партнира с Орлин Горанов, Диана Любенова и Вяра Зайкова – разговаряме с Мариан Бачев, за да повдигне завесата за това, което зрителите ще видят.
- Заглавието, с което ще гостувате в Бургас, е доста провокативно и представлява заигравка с известна филмова лента. Какво очаква зрителите, които ще дойдат да видят „Апокалипсис кога?”
- Да, заглавието е намигване към филма „Апокалипсис сега“. Както театроманите вече знаят, авторите са трима от младите сценаристи на „Шоуто на Слави”. Създадоха един наистина впечатляващ сюжет с остроумен диалог и наситени ситуации. По принцип има глад за съвременна българска драматургия и по-специално в областта на комедията. Напоследък забелязвам известна претенциозност по отношение създаването на българска драматургия и съществува опасност съвременният зрител да бъде отблъснат от нея. Пише се сегментирано – Жена 1, Мъж 2 и т.н. При нас героите си имат имена, характери, биографии… Неслучайно класическите български текстове за сцена се радват на успех, а нямаме още драматурзи от ранга на вече покойния Станислав Стратиев.
- Ако приемем, че пиесата в общи линии разказва за зависимостите, пред които всеки от нас понякога се изправя, каква е „ахилесовата пета” на Мариан Бачев?
- Да ви кажа аз доста съм се чудел как толкова време просъществувах в тази система, наречена „оцеляване в България”. В никакъв случай не се оплаквам, напротив. Но като гледам как напоследък изглеждат и се държат популярните личности у нас, които претендират за своето място в нелепия свят на шоубизнеса ни, направо е изумително. Аз не представлявам никакъв интерес – не пия, не пуша, не взимам наркотици, хетеросексуален съм, живея с жена си и детето си, спазвам правилата и субординацията по време на работа… И може би това се явява своеобразна „ахилесова пета“.
- В „Апокалипсис, кога?” си партнирате с Орлин Горанов, който е на сцената по-отдавна от Вас, но има по-малък опит в театъра. Как се сработихте с него, а и с останалите от трупата?
- Преди около година реших да се върна по-активно на работа в театъра. Направих три роли, които зрителите много харесаха – „Досадникът“ на Драматичен театър – Перник и Театрална Формация „Мелпомена“, „Апокалипсис кога?“ на Драматичен театър – Кюстендил и „Здравейте, аз съм вашта леля!“ на Държавна Опера – Стара Загора. Допирът с живата публика е неописуем. Но си казах, че това няма да е на всяка цена. Обещах си, че ще работя в театъра с хора, с които ми е приятно. Великият Леон Даниел е казал нещо гениално: „Хубав театър се прави от компания!“ В последните няколко години от моята професионална кариера съдбата прави така, че всичките ми срещи са с такива – готини хора! Орлин е един от тях! Навремето той дори е кандидатствал ВИТИЗ, но - известен и до днес режисьор - го е скъсал… И може би слава богу, защото сега Операта и Естрадата вероятно щяха да се лишат от един прекрасен глас. Съдбата си знае работата. И тя ме срещна с Орлин Горанов – добър партньор на сцената и голям купонджия в живота. С Диана Любенова сме състуденти от НАТФИЗ – не бяхме се срещали на сцената повече от 10 години, но все едно винаги сме играли заедно. И една млада актриса, за която тепърва ще се говори – Вяра Зайкова.
- Как се чувствате в ролята, която изпълнявате? Надигнете завесата пред Вашия герой!
- Малко отдалече ще отговоря на този въпрос. Имам верую и то е следното: Най-важното за един артист (музикант, художник, танцьор…) е той да се развива и да разкрива таланта си, който му е даден на тази земя за временно ползване, под наем, така да се каже. И както пише в разни договори – да се отнася към него с грижата на добър стопанин…Та, ролята на Християн, която изпълнявам в „Апокалипсис кога?“, е много различна и преоткриваща ме, като актьор. Със сигурност зрителите, които ще гледат спектакъла, ще „отнесат“ по нещо за себе си и с чувство на приятност – хумор, динамика, емоция, дори катарзис – едно усещане, което напоследък в политическия контекст, в който се намира Родината ни, някои хора никога няма да почувстват!
- „Апокалипсис кога?” излезе малко след като светът беше полудял заради предсказанията от календара на маите. Проблемите, които се засягат в пиесата обаче, като че ли са актуални и днес. Може ли да се каже, че постановката е кривото огледало на съвременния полудял свят?
- В интерес на истината един от вариантите за заглавие беше „21-ви“, но решихме, че не е достатъчно красноречиво и предизвикателно.
Изкуството винаги е имало онази сила да надарява хората с възможността да отварят сетивата си за нови усещания. И – да – особено театърът със своята „лупа“ – сцената – дава възможността да се видят през това „криво огледало“ и неподозирани дълбочини на проблематиката.
- Сценарият е на трима автори от „Шоуто на Слави”. Усеща ли се почеркът на шоуто – като хумор, изразни средства, начин на разказване на историята - или публиката ще види нещо по-различно?
- Важно е да отбележим, че телевизията като медия и театърът, като изкуство, е много различен тип забава, да речем. И работещите там имат своите закони и правила. Опитът и на тримата в телевизията ги е направил достатъчно рефлективни, бързомислещи. От друга страна – това са техните първи стъпки в тази посока. Драматургичната рамка и единството на място и действие изисква от тях друг опит, който те натрупаха в процеса на работа, особено по време на репетициите. Нещата се получиха и благодарение големия опит и търпение на режисьора Борис Панкин, който много им помогна.
Коментари