Здравей, драго ми е да се запознаем г-н/г-жо Журналист.
Аз съм Пламена, вие как сте?
Искам да споделя с вас един филм. The Salton Sea, гледали ли сте го? Ако не сте – накратко – сюжетът се върти около човек, загубил семейството си в автомобилна катастрофа. Този човек живее сам в абсолютно празен апартамент. Ново начало с остра липса на съдържание. Спомените обаче преследват този човек. В края на филма, след като главният герой многократно си е припомнил злощастната случка, той представя нещата по непредсказуем начин. Чрез метафора за времето, онази за губенето му. Главният герой е изчислил целия си живот в секунди, за да установи секундата на фаталната грешка. Номерът на секундата, която е изгубил безвъзвратно. Силен филм наистина.
А ти, драги ми журналисте, изпадал ли си в подобна ситуация? Искало ли ти се е да се върнеш няколко секунди назад и всичко да е постарому? Нaдявам се, че не си. Ако пък ти се е случвало, дано да е било по повод на това, че си съжалил за безскрупулния материал, в чийто край седи твоето име. Честно, писна ми от оправдания, че това е професия, че и ти душа носиш и къща храниш. Писна ми да чувам, че политиката на медията, в която работиш е такава и ти затова, нали така пишеш само понякога.. Вярно, къде ти е душата? Как можеш да пишеш статия със заглавие, че някой бере душа, че е разчленен и всякакви подробности от този род? Не искам да бъда негативна, нито критична. Налага се да съм такава. Не мога да си представя как някой взима заплата благодарение на това, че цял месец е писал гнусни истории. Жълтата журналистика е факт, а аз нямам намерение да влизам в ролята на спасителя на пресата. Когато става въпрос за инцидент или за човешко нещастие обаче, всеки път в главата ми се появява въпросът: какво се случва с теб, колега? Възможно ли е след огромна трагедия, водещ новинарски сайт да излиза с позиция за случилото се. И то забележете, с позиция към колегите си, да не се правят, че информацията им е много достоверна, защото всички читатели знаят, че работещите във въпросния сайт са източникът на информация. За да потвърди колегата автентичността на думите си – познай какво се случи г-н Журналист? Сайтът публикува „ЕКСКЛУЗИВНО: КЪРВАВИ КАДРИ“. И сега какво излиза, искам да чуя оправдание. Ама от ония, на които съм длъжна да вярвам.
Къде ти е душата, г-н/г-жо журналист? Сигурно трябва да я търся при заплатата ти? Или то, викаш и заплатата една..Ами значи затова, отмъсти си на пострадалия – превърни жертвата в жертва – да не ти пука. И без това, на нас всичкaта ни е наред, че журналистиката сме тръгнали да оправяме.
Карай да върви, колега, ако не върви, ще я бутаме..
автор: Пламена Джигова
Коментари