Той е зверски талантлив, винаги лъчезарно усмихнат и безупречен професионалист в нещата, които прави.
Навярно затова е сред най-прочутите (както дъщеричката му наскоро е установила) актьори у нас. За Мариан Бачев може да се каже още нещо – наред със способността си да разсмива публиката, той има и дарбата да усмихва. Нещо, което важи за малко негови колеги, пък били те и със значително по-голям опит пред камера и на сцена.
Още ненавършил 40 години Мариан Бачев има зад гърба си стотици роли (не е печатна грешка). Играл е почти всичко – от английската кралица, до наемен убиец. Справя се еднакво добре в образите както на мъже, така и на жени. Всяка делнична вечер го гледаме в „Шоуто на Слави”, а почитателите на театъра имат възможност да го видят на живо в редица театрални постановки.
Попитахме известния актьор как се справя с предизвикателството да играе десетки персонажи наведнъж. Поискахме да разберем какъв е Мариан Бачев, когато завесата падне.
- Когато се спомене името на актьора Мариан Бачев, навярно повечето хора се сещат поне за 6-7 персонажи накуп, и то не само от скечовете в „Шоуто на Слави”, как се носят толкова „дини под една мишница”?
- Хубавото на работата в забавния жанр е, че аудиторията те асоциира с положителни емоции. Именно тази позитивна „магия” зарежда твореца. От друга страна, аудиторията може да бъде и енергиен вампир – те са 500 в залата, а ние на сцената сме четирима. За да се получи онази специфична симбиоза на енергиен обмен, сами разбирате в последствие натрупаната умора. Непосредствено след спектакъл съм доста изцеден, обикновено аз съм един от актьорите, който води основното действие, и ми трябват едно 10-ина минути да поседя в тишина, дори още в костюм, изпотен… Повечето колеги знаят това мое състояние на „разряд“ и не ме закачат – изчакват да рестартирам системата… (усмихва се). Та докато го има този заряд-разряд носенето на толкова „дини под една мишница” заздравява „мускулатурата“.
- Броили ли сте в колко роли най-много сте влизали за най-кратко време? И това не води ли след себе си до разстройване на собственото Аз?
- В спектакъла „Балтиморски валс“ на Пола Вогъл на режисьора Борис Панкин в Театър „София“ влизах в 13 роли за 90 минути, без антракт. За този спектакъл дори бях номиниран за „Аскеер“. Ако усетя дори и най-малък дискомфорт по отношение на разстройването на собственото си Аз – ще потърся помощ. Засега не ми се налага (смее се)
- Коя роля ви е била най-трудна, истинско предизвикателство?
- В интерес на истината не съм имал трудни роли, защото към всяка нова пиеса подхождам с любов. Любовта дава криле и - ако трябва да се изразя метафорично - тя преборва гравитацията на трудностите.
- Имате малка дъщеричка. Кой е любимият образ, който баща й играе? Как реагира, когато се приберете вечер, а тя ви е гледала в някоя от многобройните роли?
- Тя е на 6 години и ме е гледала в няколко спектакъла в театъра, в това число и в „Апокалипсис кога?“, и ги харесва всичките. Задава много разумни въпроси, с което истински ме вълнува. Вечер, когато се прибирам след участие в „Шоуто на Слави“, обикновено си е легнала и когато я целувам за лека нощ, само отбелязва, че мириша на гримче, по-скоро на дегримьорче, и ме пита дали всичко е минало добре. С нея сме си разяснили, че „Шоуто на Слави“ не е детско предаване и тя не е сред зрителите му. Истински ме разсмя, когато веднъж, след като се снимах с непознати хора на улицата, тя ме попита дали това са мои фенове. Усмихвайки се, ѝ разясних, че харесват работата ми, а тя допълни: „Браво, тате, ти си прочут!“ Никога не бях чувал за себе си, че съм
прочут! (смее се)
- Сега ви виждаме и в един нов за България формат – „Младост 5”. Това е като че ли смесица между ситуационна комедия и вечерно шоу, по-лесно или по-трудно се играе нещо такова?
- „Младост 5“ е страхотен тест за актьорски рефлекс. Много често ме питат дали наистина не знаем задачите си. Да, наистина не ги знаем и затова не винаги сме успявали да реагираме на 100% в някои от тях. Иначе щях ли да посрещна така неразумно с глава зелката, която Краси ми подхвърли. Дори след удара изпаднах за секунди в несвяст. Даже този откъс се оказа и най-гледаният в интернет. Първият сезон мина изключително успешно за нас и се радваме, че и публиката го хареса. Това най-ясно го разбрах, когато ме спират, особено тийнейджъри, и ми казват: „Я, Мариан Бачев от „Младост 5“!
- Клиширан въпрос, но е интересно каква роля би искал да изиграе човек, който на практика е 
играл почти всичко – от Английската кралица до „гинеколога” ѝ?
- Докато съм още в тази възраст – 37 – ми се играе ролята на Моцарт в „Амадеус“ на Питър Шафър – сериозно изпитание за творческия потенциал на един артист. Представям си го във варианта с жив симфоничен камерен оркестър, дирижиран на живо. Но това май в България няма как да стане. Все пак да не се заричам, де…
- Когато сте сред приятели и близки, налага ли ви се да влизате отново в роля. Карат ли ви да играете нещо, когато сте в компания?
- Нещата се случват от само себе си. Моите най-близки приятели никога не ме карат да играя нещо – всичко зависи от обстоятелствата…
- Идвате често в Бургас с различни пиеси. По чия покана гостувате и доволен ли сте от домакинството на „морските” хора? Как бихте определил публиката тук?
- Дълги години не бях играл в Бургас и след първата ни среща с бургаската публика, когато гостувахме със спектакъла „Досадникът“, направо бях размазан от кеф. За първи път се случи да ни аплодират само при появата ни на сцената. Такова нещо много респектира. Дава криле и разбираш, че договорът „зрител-артист” е изпълнен на 100%. Тогава съзнаваш смисъла на професията! Тези вълнуващи срещи с бургаската публика са благодарение на един прекрасен бургаски слънчев и лъчезарен човек – Маруся Русева и нейното „Арт Ателие“. Всеотдайна, влюбена в театъра, изключително отговорна и професионално точна. Театрален мениджър по любов! И за да бъде Бургас най-добрият град за живеене през 2012 година, несъмнено принос има и Маруся със своята дейност в областта на културата. Да ви е жива и здрава!
* Интервю на Марина Костова. Специална благодарност към Маруся Русева ("Арт Ателие")
Коментари
Той е зверски талантлив, винаги лъчезарно усмихнат и безупречен професионалист в нещата, които прави.
Навярно затова е сред най-прочутите (както дъщеричката му наскоро е установила) актьори у нас. За Мариан Бачев може да се каже още нещо – наред със способността си да разсмива публиката, той има и дарбата да усмихва. Нещо, което важи за малко негови колеги, пък били те и със значително по-голям опит пред камера и на сцена.
Още ненавършил 40 години Мариан Бачев има зад гърба си стотици роли (не е печатна грешка). Играл е почти всичко – от английската кралица, до наемен убиец. Справя се еднакво добре в образите както на мъже, така и на жени. Всяка делнична вечер го гледаме в „Шоуто на Слави”, а почитателите на театъра имат възможност да го видят на живо в редица театрални постановки.
Попитахме известния актьор как се справя с предизвикателството да играе десетки персонажи наведнъж. Поискахме да разберем какъв е Мариан Бачев, когато завесата падне.
- Когато се спомене името на актьора Мариан Бачев, навярно повечето хора се сещат поне за 6-7 персонажи накуп, и то не само от скечовете в „Шоуто на Слави”, как се носят толкова „дини под една мишница”?
- Хубавото на работата в забавния жанр е, че аудиторията те асоциира с положителни емоции. Именно тази позитивна „магия” зарежда твореца. От друга страна, аудиторията може да бъде и енергиен вампир – те са 500 в залата, а ние на сцената сме четирима. За да се получи онази специфична симбиоза на енергиен обмен, сами разбирате в последствие натрупаната умора. Непосредствено след спектакъл съм доста изцеден, обикновено аз съм един от актьорите, който води основното действие, и ми трябват едно 10-ина минути да поседя в тишина, дори още в костюм, изпотен… Повечето колеги знаят това мое състояние на „разряд“ и не ме закачат – изчакват да рестартирам системата… (усмихва се). Та докато го има този заряд-разряд носенето на толкова „дини под една мишница” заздравява „мускулатурата“.
- Броили ли сте в колко роли най-много сте влизали за най-кратко време? И това не води ли след себе си до разстройване на собственото Аз?
- В спектакъла „Балтиморски валс“ на Пола Вогъл на режисьора Борис Панкин в Театър „София“ влизах в 13 роли за 90 минути, без антракт. За този спектакъл дори бях номиниран за „Аскеер“. Ако усетя дори и най-малък дискомфорт по отношение на разстройването на собственото си Аз – ще потърся помощ. Засега не ми се налага (смее се)
- Коя роля ви е била най-трудна, истинско предизвикателство?
- В интерес на истината не съм имал трудни роли, защото към всяка нова пиеса подхождам с любов. Любовта дава криле и - ако трябва да се изразя метафорично - тя преборва гравитацията на трудностите.
- Имате малка дъщеричка. Кой е любимият образ, който баща й играе? Как реагира, когато се приберете вечер, а тя ви е гледала в някоя от многобройните роли?
- Тя е на 6 години и ме е гледала в няколко спектакъла в театъра, в това число и в „Апокалипсис кога?“, и ги харесва всичките. Задава много разумни въпроси, с което истински ме вълнува. Вечер, когато се прибирам след участие в „Шоуто на Слави“, обикновено си е легнала и когато я целувам за лека нощ, само отбелязва, че мириша на гримче, по-скоро на дегримьорче, и ме пита дали всичко е минало добре. С нея сме си разяснили, че „Шоуто на Слави“ не е детско предаване и тя не е сред зрителите му. Истински ме разсмя, когато веднъж, след като се снимах с непознати хора на улицата, тя ме попита дали това са мои фенове. Усмихвайки се, ѝ разясних, че харесват работата ми, а тя допълни: „Браво, тате, ти си прочут!“ Никога не бях чувал за себе си, че съм прочут! (смее се)
- Сега ви виждаме и в един нов за България формат – „Младост 5”. Това е като че ли смесица между ситуационна комедия и вечерно шоу, по-лесно или по-трудно се играе нещо такова?
- „Младост 5“ е страхотен тест за актьорски рефлекс. Много често ме питат дали наистина не знаем задачите си. Да, наистина не ги знаем и затова не винаги сме успявали да реагираме на 100% в някои от тях. Иначе щях ли да посрещна така неразумно с глава зелката, която Краси ми подхвърли. Дори след удара изпаднах за секунди в несвяст. Даже този откъс се оказа и най-гледаният в интернет. Първият сезон мина изключително успешно за нас и се радваме, че и публиката го хареса. Това най-ясно го разбрах, когато ме спират, особено тийнейджъри, и ми казват: „Я, Мариан Бачев от „Младост 5“!
- Клиширан въпрос, но е интересно каква роля би искал да изиграе човек, който на практика е 
играл почти всичко – от Английската кралица до „гинеколога” ѝ?
- Докато съм още в тази възраст – 37 – ми се играе ролята на Моцарт в „Амадеус“ на Питър Шафър – сериозно изпитание за творческия потенциал на един артист. Представям си го във варианта с жив симфоничен камерен оркестър, дирижиран на живо. Но това май в България няма как да стане. Все пак да не се заричам, де…
- Когато сте сред приятели и близки, налага ли ви се да влизате отново в роля. Карат ли ви да играете нещо, когато сте в компания?
- Нещата се случват от само себе си. Моите най-близки приятели никога не ме карат да играя нещо – всичко зависи от обстоятелствата…
- Идвате често в Бургас с различни пиеси. По чия покана гостувате и доволен ли сте от домакинството на „морските” хора? Как бихте определил публиката тук?
- Дълги години не бях играл в Бургас и след първата ни среща с бургаската публика, когато гостувахме със спектакъла „Досадникът“, направо бях размазан от кеф. За първи път се случи да ни аплодират само при появата ни на сцената. Такова нещо много респектира. Дава криле и разбираш, че договорът „зрител-артист” е изпълнен на 100%. Тогава съзнаваш смисъла на професията! Тези вълнуващи срещи с бургаската публика са благодарение на един прекрасен бургаски слънчев и лъчезарен човек – Маруся Русева и нейното „Арт Ателие“. Всеотдайна, влюбена в театъра, изключително отговорна и професионално точна. Театрален мениджър по любов! И за да бъде Бургас най-добрият град за живеене през 2012 година, несъмнено принос има и Маруся със своята дейност в областта на културата. Да ви е жива и здрава!
* Интервю на Марина Костова. Специална благодарност към Маруся Русева ("Арт Ателие")
Коментари