Семейните скандали, които превърнаха българския национализъм в цирк

[caption id="attachment_22478" align="alignleft" width="300"] И АТАКА и НФСБ развяват трибагреника, докато водят войни помежду си[/caption] Всъщност битката в стил „Дайте да си премерим на кого му е по-голям патриотизма” се води от 2009 год, непосредствено след скандалния развод между съратниците Волен Сидеров и Валери Симеонов. Превръщането на тази междуособица в свирепа война обаче започна не с разкритието на прочутите записи на заповед, подписани с потни от нетърпение ръце на кандидати за депутатска слава, а със станалото прочуто „Извини се бе!!!”. Репликата, която лидерът на партия „Атака” повтаряше като екзорсист пред Парламента, докато заедно със сподвижниците си връхлиташе върху репортер на телевизия „СКАТ” с цел да го освободи от злите духове на неправилния патриотизъм. Безмислено е да се проследяват всички сюжетни линии на този скандал, защото вкупом те водят към последния рунд, стартирал като селска свада на бургаска бензионстанция и завършил с one man show на г-н Сидеров пред офисите на кума му Валери Симеонов и на вече вражеската НФСБ. Ако импровизираният ръгби мач край бензиновите колонки с участието на разпенени депутати, телевизионни камери и леко истерични репортерки от две телевизии беше комичен, то ариите пред телевизия „СКАТ” бяха направо абсурдни. Не знам кой беше писал либретото на тази оперета, но тя може да се опише само с една дума. Тъпа!!! А с две думи изключително тъпа. И участниците в нея и зрителите би трябвало да са почувствали по някое време колко безумно изглеждаше всичко това. Крясъци по мегафони, псувни, истерии, невротични жестикулирания от една страна , загадъчни и презрителни усмивки в стил Джокондата на българския патриотизъм от отсрещната страна, храбри телевизионни работници от „СКАТ” и „АЛФА”, които въоръжени с микрофони и предварително наизустени въпроси, атакуваха врага с партиен билет...не това беше наистина гражданско позорище надлежно охранявано от полицейски части и детайлно отразено от дивизия  медии. Беше повече от ясно, че някои от участниците в тази зле режисирана пиеса мечтаят да бъдат ударени и дори набити, за да възпроизведат новина „Бият депутати” или „Бият репортери”. То си личеше, че всеки момент някой поборник от единия или другия лагер ще изтича до полицаите и ще ревне „Гусин пристав, пък тук попържат княза” или там каквато е съвременната версия на написаното по темата от Алеко Константинов. В предизборните платформи на двете „АТАКА” и НФСБ имаше съвсем различни приоритети от това да се омаскарят съперниците за любовта на българските националисти. Всеки съветник по публични изяви би казал, че Валери Симеонов изобщо не трябваше да излиза „на балкона” по време на серенадата, която му изпя по мегафона Волен Сидеров. Нищо че се усмихваше презрително с чаша кафе в ръка. По този начин той не демонстрира нито сила нито превъзходство. Просто докара своя „ухажор” до екстаз и му даде вдъхновение за нови арии. То, се и видя. На другия ден имаше нова серенада, но пък поне балконът беше пуст. А иначе как да приемем това ,че народният трибун и лидер на „АТАКА”  праща остри филипики срещу доскорошния си съратник и пуска сигнал след сигнал за нарушения и конфликт на интереси срещу човека, който го венча. Всичко е хубаво, но защо сега? Защо се споменават събития от 2007 год., когато двамата бяха от едната страна на барикадата? Ако прокарването на оптичен кабел сега изглежда като престъплението на века, защото тогава е било нормално? Ако закупуването на общински парцел сега е наглост и мерзост, защо през 2007 год. в епохата на братската любов край знамето на патриотизма е било вид инвестиция. Последно всичко това законно ли е било или нарушение на законите? Тези въпроси си висят със страшна сила и внезапното проглеждане на г-н Сидеров е доста изненадващо. На какво се дължеше досегашната слепота, защото той изобщо не е глупав човек, дори е доста ерудиран и начетен, с претенции за енциклопедични познания, а как тъй е бил въведен в заблуждение от Валери Симеонов, когото описва с какви ли не сквернословия и поставя под съмнение морала му. И обратното...как Сидеров беше знамето на телевизия СКАТ, под което с помощта на телевизионното предаване „АТАКА” се събраха хора за една партия, изпратила своя лидер на балотаж за президентския пост, а сега същият този Волен е обявяван от предавания в същата телевизия за вселенско зло. Как се получават тези трансформации и в двата лагера. Това си е направо шизофрения. Ако трябва да обобщим, в момента за да си член на АТАКА или НФСБ, задължително трябва да мразиш АТАКА или НФСБ и респективно лидерите им. После каквото е останало от омразата , се разпределя към турците и циганите и онези българи, които не ги мразят. За съжаление ако е имало смислени идеи, които мозъчните тръстове на двете партии са родили през последните години, те вече са разрушени от братоубийствената война, умело подхранвана и режисирана от онези, които имат полза от нея. Само си задайте простичкия въпрос. Кому е изгодно АТАКА и НФСБ да се самоизядат? Едва ли на хората, които вярват в тези партии. И понеже господата Волен Сидеров и Валери Симеонов вече веднъж прогледнаха и се видяха взаимно в нова светлина, дали при следващото си проглеждане няма да видят, че са превърнали българския национализъм в цирк. А що се отнася до това, че взаимно се отричат, не е зле да си припомнят, че когато се съизмерваш с някого, тогава ти му ставаш равен. Полезно би било просто да се забравят един друг иначе просто ще омръзнат на всички с безкрайната си разпра.             Коментари