
Съвременният свят се променя с развитието на новите технологии в областта на научните открития, производства, търговията, комуникациите в сферата на деловите и междуличностните отношения при общуването на хората.
Всичко става по-бързо, по-удобно, по-надеждно и светът, сякаш живее по-компактно и съвместно.
Роботизирането на производствата, новите технологии изместват стандартния общоприет начин на влагане на труд от работещите, в различните сфери на нашия живот.
Да, по-лесно се живее и общува, но който има работа се чувства пълноценен и реализиран.
Световната криза, която ни притиска във всичките аспекти на нашето съществуване – обществено и лично, довежда до фалит дребен, среден и едър бизнес, които са принудени да правят преустройства в своята дейност, ликвидация и излизане на трудовата борса.
Времето е такова. Недоволни са всички. Светът се горещи – политически, идеологически, социално, протестира, демонстрира, създава революции и войни, съпротивлявайки се на управляващата власт.
А преборилите се за власт, желаят да я задържат, колкото се може по-дълго, с цената на стабилност и ред, но на всяка цена. Те не искат зло на другите, а и на себе си. Чувстват се застрашени от онези, които не са във властта, а в опозицията! А тя е така необходимият коректив в едно общество, призвана да следи изпълняването на заложените програми за развитие и да се намесва градивно.
Но властта е сладка, особено желана за самолюбието и е високо място в очите на околните.
Запазва се с цената на борбата с всички средства!
Като в джунглата, дето оцелява най-силният. А най-слабият – той трябва да умре! Защото е опасен! Ако укрепне ще продължи борбата, а може да предаде амбициите си и на други като него!
Сравнението с джунглата, май не е удачно? Там е Природата с естествените си закони, с оцеляването на най-доброто в нея, с цената на битки и смърт, за да продължи рода най-качественият потомък!
А ние сме човешко общество на животинско ниво, уж, с избор по-голям от този на животните. Но вдигнали глава над Природата, без вслушване в собствените си инстнкти, които да ни напътстват в правилния начин на поведение, се оказваме къде, къде по-несъвършени …засега! Но докога?
И сред политиците, представителната част на всеки народ, ги има всякакви.
Хора с идеи, с хуманизъм и с вяра в справедливостта, които се оказват удобна фасада за другите, прагматиците, манипулиращи всеки и всичко, които са наясно, че гладен човек се купува с обещания за хляб и съпричастност.
С тези обещания са избрани от народа и изместват бившата власт, която не съумявайки да удържи на дадените при избора си обещания, става – опозицията на свой ред.
И се редуват лицата едни и същи, програмите и битките – и те, подобни!
Политиката е наука с конкретното си приложение и цел, знаеща добре аритметичния закон: “С промяната местата на събираемите, сумата не се променя!”
Нужна й е власт и опозиция! Както и да ги премества – реултатът е един!
Както движението на парите. За да се увеличават, то не трябва да се спре!
А хората, масата – тя е една – винаги гладна, недоволна и бедна! До време с властта, след време – с опозицията, която се бори пак за властта. Не вярваща, на никого и в нищо, изпаднала в носталгия по “сигурното време”, в очакване на чудо, на промяна!
А време на промяна е дошло!
Нарича се: “От АЗ към Нас”.
Не е трудно, за да си добре:
“Сърцето разтвори за другите около теб!”
Желанията им – твои, те да станат!
Слабостите приеми с усмивка,
както слабости на твоето дете,
помнейки, че всичките грешим!
Зора за НАС ще заблести.
Слънцето ще ни огрее,
слети в своите мечти!
И създалата ни Светлина ще излекува
нашите сърца раздалечени!
Идва от високо тя, нас подтиквала, изграждала през вековете,
с бедствия, страдания, с глад и нищета!
И сега очаква, с разума си да приемем новото ниво, изисквано от нас:
“Да се грижим НИЙ за НАС, все едно съм АЗ!”
Да премества събираемите политиката
с хуманизъм, заменила алчността!
Да, сумата ще е ЕДНО!
Преиминали от АЗ към Нас = НИЕ сме ЕДНО!
Обществото ни ще е Човешко,
с другите творения във НАС.
Светът ни ще е холограма на Вселената около нас.
А Природата възстановена, ще е Светлината в НАС!
автор:Емилия Наумова
Коментари