Играта

Здравей, името ми е Живот. Вярвам, че ме познаваш добре и дори съм склонна наивно да смятам, че ме обичаш. Не знам защо, но много от твоите приятели са останали с грешното впечатление, че дните ми са даденост, че са безкрайни. Уви, аз също те обичам и не искам да живееш в подобна заблуда. Имам навика да сядам на някое спокойно местенце рано сутрин и да разсъждавам над самата мен. Не знам как да постъпя. Стигнах до извода, че последното, което мога да направя е да ти разкажа. Не питай за какво. Просто прочети. Напоследък често ми се случва да имам близки срещи с една приятелка, тя не обича да споменават името и напразно, така че просто ще я нарека С. С. обича белия цвят и не обича шумните компании. Напоследък, по залез слънце, често се срещаме. Играем шах. Въпреки афинитета на С. към белия цвят, тя винаги играе с черните фигури. Нашата игра не е обикновена. Играем със залози – винаги непосилни за една от нас. Залозите често са предсказуеми, неизбежни. За жалост има такива, които са предотвратими, но не винаги успявам да спечеля. Често пъти обсъждам играта със съпруга си – Човек. Човек винаги страда от последствията от играта ни. Той не разбира защо залагаме на превозни средства и пътища. Кратко му обяснявам, че залозите не зависят конкретно от нас, а по-скоро от братята и сестрите му. Той не разбира. Често пъти е споделял, че не разбира защо те не успяват правилно да схванат смисъла на думата „адреналин“. Категорично отказва да приеме, че адреналинът може да се обвърже по какъвто и да е било начин с превозните средства. Не разбира защо някой трябва да жертва друг в името на тази думичка. Всеки път Човек умира, когато някой си позволи да възприеме недопустимата логика на връзката адреналин-кола. Той няма идея, защо братята и сестрите му ме приемат на шега. Той вижда страданията на много, причинени от егоистичната постъпка на един единствен негов побратим. Човек има врагове в лицето на Алкохол и  Наркотик. Те знаят, че загубата на близък го убива. Знаят за пътищата и колите. Тяхната „игра“ се състои в това да ми подражават. Обичат да се „шегуват“ с мен, те силно влияят на братята и сестрите на Човек, убеждавайки ги, че не съм много обидчива и дори обичам да ме плашат. Те пропускат частта със залозите. Не казват за кървавите картини, които биват нарисувани от незнаен художник само за секунда. Пропускат да разкажат за тъжните „песни“ на близките. Те познават много добре С., но не обичат да я споменават. Човек често пъти споделя, че всичко това е тъжно само по себе си, тъжно в простотата на решението си и в бездействието на разума. Аз нямам решение, нямам и избор.Оставам единствено с надеждата, че някой ден тези залози ще се изпарят, а дотогава, стискайте палци да победя С. в безмилостната борба на Играта. автор: Пламена Джигова   Коментари