
На гости съм на 8
в клас от Английската гимназия. Мисля си за моите ученически години и осъзнавам колко много неща са се променили за четири години. Травиално, но мислите ми са прекъснати от звънеца и влизам в час..
Пред мен са едни усмихнати ученици с грейнали лица от ентусиазъм. Малките симпатяги от подготвителния клас всъщност не са типичните деца, а са целеустремени личности. С усмивка на лице ми разказват, че тяхната паралелка е втора по бал в града. Тази година Английската гимназия за пръв път предлага паралелка, в която се изучават английски и руски език. Питам децата защо са избрали да учат тези езици. Изключително прозорливо те ми отговарят, че „немският няма да ни трябва толкова много. Искаме да останем тук в България и затова ни трябва руски език”.
- А сега доволни ли сте от избора си?
„Да!” - отговарят единодушно всички. „Учителите са много добри. Имаме много часове по английски и руски и сме доволни.”
Женя Лазарова допълни отговора на съучениците си – „всичко зависи от нас самите – ако ние искаме да учим, ще успеем. Гимназията ни подкрепя”.
Как да не се зарадваш на целеустремеността на тези деца. Те са избрали езикова гимназия, защото „езиците са възможности. Ще ни е необходимо за бъдещето ни развитие”.
Браво!
Техният класен ръководител – Любомир Найденов – е много горд с тях. Показва ми дневникът им и се шегува, че изглежда като нов, защото страниците за неизвинени отсъствия са празни. „При нас няма възможност за бягане от часовете, защото използваме добра система за проверка на бележките”. Наред с това техният общ успех е над 5,50. „Стартът на тази нова паралелка с руски език, е много силен. Имаме много възможности и проекти пред нас – вече имаме покана да посетим Белгия догодина. Смятаме, че занапред тази паралелка ще продължи да се развива все по-добре и ще бъде една от най-търсените”.
Да пожелаем попътен вятър не само на успешното развитие на паралелката, но най-вече на децата от 8
в клас. Тези деца на фона на всички негативни ситуации в България доказват, че родината ни има и положителни страни. Въпросът е дали ги виждаме.
автор: Катина Лукова
Коментари