След като през седмицата ви съобщихме, че Карнобат стана първата община в България, в която бяха разкрити два нови центъра за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания на възраст от 3 до 18 години, потърсихме Георги Димитров, кмет на Община Карнобат, за да разкаже повече за проекта, специално за читателите на „Бургаски репортер“.
Съобщихте, че всички общини сте започнали заедно, чековете са били едновременно връчени на всички. Какво ви струваше да завършите първи?
Преди всичко добра организация, голямо желание във екипа. Говоря за екипа на Общинска администрация, говоря за екипа за управление и за онези специалисти, които бяха съпричастни към създаването на проекта. Много добро разбирателство с фирмите, които строиха. Проблемите, които възникваха в периода на изграждането, бяха преодолявани в движение. Създадохме оптимална организация, затова е такъв резултатът.
Чувствате ли се като модел, пример за подражание, т.е. други ваши колеги от други общини съветват ли се с вас? Все пак вие първи минахте през това.
Модел, дотолкова, доколкото Карнобат сложи на социалната си карта още една институция, каквато е центърът за настаняване от семеен тип за деца. Модел дотолкова, доколкото ние развиваме значителен брой социални услуги, което не е характерно за всяка една община. Що се отнася до помощта и консултациите, на никого от колегите не сме отказали, но това не означава, че ние не сме ползвали и помощ на колеги, които имат опит в развитието на подобен вид социални услуги.
Споменахте, че в момента около петдесет такива къщи се строят в цялата страна, още стотина ще започнат. Това означава, че ще бъдете търсени от други ваши колеги.
Вероятно да. Ние миналата седмица спечелихме нов проект, който обаче ще бъде център за настаняване от семеен тип, едновременно с център за социална рехабилитация и интеграция, но за по-големи. Сега ни предстои малко строителна работа, за да преустроим една сграда. Вече сме придобили опита, най-важното е че имаме управленския капацитет. Защото изграждането на една такава институция е свързано с привличането на много специалисти. Говоря за проектната готовност, когато трябва да се кандидатства, за да се спечели един проект. Дори проектантската работа за самата сграда. Оттук нататък управлението на проекта по отношение на неговото изграждане, работата с фирмите, нелеката задача да създадеш такива условия за прозрачност, каквито ние се опитваме да създаваме, при обществените поръчки за да няма обжалване. В случая, ние тук нямахме обжалвания, спечелихме много време. И не без значение, специалистите, на които ние ще се опрем за същинската работа. Тази, която трябва да бъде вършена.
Лесно ли ви беше да убедите тези хора, че ще имат нови съседчета? Нужно ли беше да полагате усилия или хората приемат такива деца?
Тези деца са ежедневно между нас, те са наши деца. И ние така или иначе трябва да ги приемем. И е по-добре те да бъдат в такава среда, отколкото да са заточени някъде другаде, каквито бяха досегашните институции от казармен тип.
Коментари