30 юни 2013 2013-06-30 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Политикус Булгарикус

Пламена ДжиговаАбстрахирайте се от факта, че думата политик идва от старогръцки – полис – град.Абстрахирайте се, че най-общо означава управляване на полис. Абстрахирайте се от всичко, което знаете за политиката. Предлагам нов произход на думата. Държа да отбележа, че ако сте българин, в края на статията, най-вероятно, ще се досетите откъде съм се вдъхновила. Българите поставихме основата на нов смисъл, стоящ зад думата политика. Най-вероятно произходът на думата всъщност е замислен от българите преди много, много години. Не, не се подигравам с историята ни. По-скоро иронизирам българското схващане, че македонците все гледат да си присвоят всички велики дела. Да ви кажа – по-скоро ние сме се запътили натам, барем присвоим нещо, стига сме раздържавявали, нали така, чичкови червенотиквеничета? Стига лирически отклонения. Отговорете ми, какво друго е българската политика, освен много хора (поли), които искат да те натикат някъде (тика). Най-често, къде ще си натикан, няма значение – важното е да си мълчиш и да си доволен от мястото, в което си натикан. Това може да е дупка, калъп или каквото друго си поискате. Важното е, че си натикан на съответното място с много себеподобни и, че съседът е на същото дередже като твоето. Тези, които са на върха на натиканите, са доволни, защото имат малко повече въздух от тези, които са на дъното, обаче все пак всички са натикани. Вие сте в пълното си право да не се съгласите с тази теория – предлагам ви вариант номер 2 тогава. Политика – много хора, които тичат в различни посоки. Правилният въпрос тук сигурно е: От какво бягат? Мисля, че всички знаем от какво. Бягат, защото масата е започнала да разконспирира какво полиТИЦИте влагат в смисъла на вариант номер 1 на разтълкуването на политиката. Има и такива, които упорстват и не искат да бягат, но рано или късно и те поемат по своя път със скоростта на светлината. Как тогава да събереш толкова различни и бягащи хора на едно място и да ги накараш да тичат в една посока. По-важното, как да ги накараш да тичат за една и съща кауза. Та те са самостоятелни играчи, още познати като спортисти. Сигурно трябва да търсим отговора в думата „политически“ - много хора, които обичат да тичат със ски на краката. Хващаме ги всички тези любители на зимни спортове, качваме ги на върха на планината и оттам – щат, не искат – имат само една посока – напред и надолу. Посока към която винаги са ни водили. Колко парадоксално, нали? Уж напред, пък все надолу – поне е някаква посока? Да, предполагам, че някои ще кривнат по тайни писти. А и предполагам, че ще има конфликт на интереси при определяне на планината, от която въпросното ски спускане ще се случи. Като истински българи, някои от тях, сигурна съм, ще предпочитат Алпите. Така ще могат да се спуснат директно към първата удобна швейцарска банка. Всъщност може би, не търся значението на думата политика, там където трябва. Категорично отказвам да интерпретирам думата дЕпутати. Изводите остават за вас. автор: Пламена Джигова Коментари