Хора, кои сме ние?

Ние не сме животни, съществуващи вътре в своето тяло и грижещи се само за това, как да го напълнят. Ние не сме елементарни егоистични същества, с призванието да угаждаме на своето его, което ни тласка към различни лъжливи цели, доставящи ни само и единствено страдания през целия ни живот. Както е казано: “Човек умира, без да е постигнал дори половината от желаното от него”. Тоест, нито един човек не остава доволен от своя живот и умирайки, нищо не взима със себе си. А сега достигаме такова състояние, когато ще останем с нищо дори и преди смъртта си. Ние сме създания, в които е заложен съвсем уникален потенциал, и се намираме на върха на природата, създала цялата Вселена и развила живота на Земята и самите нас, като следствие от този чуден процес. Достигната по добър или по насилствен начин, целта на развитието на човека се състои в това, всеки от нас да постигне цялата природа, да отъждестви себе си с нея и да е в равновесие с нея, което е съвършената свързаност, сливане с природата. Всички човешки свойства трябва да се използват за отдаване, за служене на силата за отдаване, така както е в природата. И тогава, ще видим към какво ни е водело нашето развитие във формата, съществувала още преди да се е образувало Земното кълбо и по-късно, в периодите на формиране на неживата, растителната, животинската природа, и по време на развитието на човека. Всички тези форми, съществували непосредствено до днешния ден, когато започваме да встъпваме в Новия свят на отдаване, цялото минало развитие вътре в егоизма ни, в потребителския свят, в който сме търсили само по-голямата печалба е една подготовка към човешката степен, която сега трябва да развием в себе си. Развитието ни извежда от света на потреблението в света на отдаването. Хилядите поколения в миналото ни са живеели в свят, задвижван от егоистичната сила. А следващата крачка на човечеството трябва да го изведе в света на отдаването. Само така се нарича, свят на отдаване, но в него съществуват и двете сили. В света на потребяването също съществува силата на отдаване, но е използвана за получаване. Светът не може да съществува, ако в него има само една сила – винаги присъстват и двете. Въпросът е единствено в това, коя е определяща, коя е главната сила? Ако всичко решава силата на получаване, тогава силата на отдаване се намира в ролята на обслужваща. Готов съм да дам малко, за да получа повече. Готов съм да си вложа средствата в някакъв бизнес, за да спечеля повече. Развивам всичко само, за да получа голяма печалба за себе си. Във всички светове – нежив, растителен и животински, и в човека, като част от животинската природа, развитието се е случвало за сметка на властта на силата на получаване над силата на отдаване. И особено това се забелязва в човека, най-големият егоист, защото причинява с тази сила вреда на ближния си. В човека силно изпъква тази власт на получаващата сила над силата на отдаване, макар че тя властва и в по-примитивните форми – на неживо, растително и животинско нива. От пръв поглед се забелязва, че всичко, което правим, е предназначено за собствено удоволствие, за спечелването на награда. Ако не виждаме изгодата, не сме способни нищо да направим. Така сме устроени от природата, че нямаме никакъв шанс да направим и най-малкото движение, ако не получаваме от него изгода, тоест да имаме положителна разлика от напълването, спрямо вложенията. Вложението е отдаване, а получаването трябва да надхвърля отдаването. Това означава, че получаващата сила властва над силата на отдаване. Така достигаме някакво хипертрофирано използване на силата на получаване, властваща над силата на отдаване, че искаме да спечелим от всички, без какъвто и да е срам. Човекът е готов да убие всички, всички да продаде, всичко да разруши, само да получи един грам удоволствие, като не се съобразява с никого, под никаква форма. До такава степен, силата на получаване е надраснала силата на отдаване, че разликата между тях е станала огромна до прекъсване на връзката между тях, което усещаме като криза и по-нататъшното съществуване става невъзможно. Тъй като силата на отдаване вече не доближава получаващата сила, не може да спомага развиването нататък. Егоизмът се е увеличил дотолкова, че не ни позволява дори малко да отдаваме на другите, за да спечелим. Всичко искаме да получаваме за себе си! Отново егоизмът не ни позволява да изтърпим другия човек около себе си, за да създадем семейство, не ни позволява да изтърпим децата, защото за тях ще трябва да заплащаме, да отстъпваме, да се съобразяваме с другите, взаимно да си помагаме един на друг. Не сме готови за това! До такава степет силата на получаване натежава над силата на отдаване. Виждаме това в днешния свят навсякъде, на всички нива на човешкия живот. Постоянно мислим само за това, как максимално да спечелим от всяка ситуация. Чак до степента да не плащаме изобщо, а да откраднем. Затова създаваме най-различни системи, позволяващи да крадем на законно основание. Извъртаме законите, създаваме корумпирани отношения в правителството и в обществото, лобита, за да получим максималното. В резултат, стигаме до състоянието, когато не можем да се съобразяваме с никого – нито в семейството, нито в обществото, нито в държавата, нито с децата, нито с цялото човечество. И затова достигаме до всеобщата криза: в образованието, в културата и т.н.. С природата, изобщо преставаме да се съобразяваме и сме готови да правим с нея всичко, което искаме, изхвърляйки отровните отпадъци в океана и замърсявайки всичко наоколо, което е нашия дом. Нищо не ни вълнува освен това, което се намира между четирите ни стени. Дори озоновите дупки не ни касаят. “Другите да се вълнуват за това!” Нашето его не ни позволява да правим сметка, даже за един ден напред! Защото винаги проверява само това, което имаме сега и то в ръцете си. Ако не виждаме моменталната изгода, не ни вълнува, какво ще се случва. “Не  говорете за утре – не виждаме и не чуваме нищо!” Преди приблизително 50 години, икономистите и финансистите са създавали перспективни програми за държавното развитие – за 5, 10, дори за 50 години. Днес няма нищо подобно и никой не знае какво ще се случи утре. Нежеланието да се съобразяваме с другите, ни довежда до загубата на ориентири. Егото ни разбива всичките съществуващи системи. То унищтожава последното минимално равновесие между силите на получаване и отдаване, на равновесието и някаква връзка, изобщо между тях. Тя също се разпада и изчезва. Поради това не знаем, как да живеем по-нататък. Решението се крие в създаване вътре в обществото ни на такава система, която да ни помогне, да ни тласне, да ни научи, как да увеличим силата на отдаване, без която животът ни е невъзможен! А какво равновесие може да има между двете природни сили на получаване и на отдаване? Виждаме го в своя организъм, в различните системи, съществуващи в природата. От него зависи нашето здраве, балансът на климатичните условия и на обществените икономически системи. Равновесието означава здраве. То е възможно на всички нива: на неживото ниво ни осигурява спокойствие, на растителното и животинското ни подсигурява здраве. Равновесието е винаги динамично, променливо, от малкото равновесие към голямото равновесие. Нужно е винаги да се вижда следващото стъпалото. Например, в развитието  на един плод – от малко равновесие (зеленият плод) към все по-голямо и по-голямо, когато узрее напълно. Но и на всички предишни стъпала плодът се е намирал в някакво частично равновесие и когато в него се разкрива недостиг на следващото състояние, тогава той продължава развитието си по-нататък. Така върви процесът на развиване, на съзряване. Затова трябва да видим, какво можем да направим сега, за да се приведем в равновесие, тъй като днешното състояние на човечеството е етапът на загниващия плод. Коя от двете сили липсва, за да сме в равновесие? За всички става ясно, че е необходимо да добавим силата на отдаване към силата на нашия егоизъм. Ако уравновесим двете сили, ще живеем в добро здраве, в дружно семейство и хубав свят. Това е единственното, което ни липсва. А силата на отдаване можем да постигнем само като я пожелаем ние, самите и чрез създаване на хармонични отношения, изпълнени с взаимопомощ, подкрепа и съпричастност, осигуряващи правилното обкръжение за всекиго от нас. По обратен път, това обкръжение ще ни въздейства, учи и коригира, за да достигнем баланса на природата, помагайки личносното ни развитие, частния ни живот, живота на обществото и на цялото човечество. автор: Емилия Наумова   Коментари